Въпрос от читател за рубриката „Какво те мъчи в любовта?“:

Я.: Когато се запознахме и двамата приключвахме предишните си връзки, тъй като не бяхме щастливи в тях. Постепенно от колеги станахме близки приятели и неусетно се влюбихме един в друг. Вече не работим на едно място и сме заедно от почти година. Проблемът в случая е, че тя все още обича и страда по предишния си приятел (което е нормално след 8 г. връзка). Въпреки че не иска да бъде с него, постоянно се интересува от живота му, звъни му, пишат си. Лошото е, че всяко негово по-значимо действие рефлектира върху нашата връзка. Оставила се е на представата за един идеален негов образ и се опитва да прехвърли всичко това върху мен, като ме направи нещо, което не съм. Оттам идва и разочарованието й, когато не вижда това в мен. Например той започва нова връзка и тя е съсипана, затваря се в себе си и комуникацията ни се свежда до неспирни упреци защо не достигам очакванията й, като отрича той да е причината. Постоянно се чуди дали е направила правилния избор и отново иска от мен да бъда някой друг. Красивите чувства между нас отдавна са минало. Остана само силната ми обич към нея. Затова стоически понасям всичките упреци и презрението й за това какъв съм. Имам само надеждата, че това е период, който ще отмине, но вече нямам сили да продължа напред. Как да постъпя? Да стоя до нея и да й вдъхвам сили, докато се оправи, като така рискувам просто един ден да ме остави и болката ми да бъде още по-силна, или да си тръгна сега и да продължа живота си без нея. Благодаря.

Ева Кулева: След края на всяка връзка имаме нужда от време, за да се подготвим за нова връзка. Нужно ни е време да се справим с усещането за разочарование, тъга, загуба, гняв и каквито други емоции е предизвикала в нас раздялата. Имаме нужда от време да се свържем със себе си отново, да си спомним кои сме, какво е важно за нас, какво искаме ние. Защото често в желанието си да направим партньора ни щастлив, да му се харесаме, да бъдем едно цяло, правим компромиси със себе си и понякога се изгубваме.

Всеки човек има нужда от различно време след раздялата, за да си стъпи отново на краката емоционално. Периодът на възстановяване зависи и от продължителността и интензивността на връзката, която е приключила.

Очевидно твоята приятелка не си е дала това време и не е готова за нова пълноценна връзка. Наличието на приятелство и чувства между двама души е важно условие, но не е достатъчно за изграждането на устойчива успешна дългосрочна връзка.

Доколкото разбирам, приятелката ти не е сигурна, че ти си подходящ партньор за нея. Тя не те приема такъв, какъвто си, иска да се промениш. Тя не те уважава, дори твърдиш, че те презира. Тя не те оценява.

Питам се защо си с тази жена, защо понасяш „всичките упреци и презрението й“? Такова отношение ли вярваш, че заслужаваш?

Партньорите ни са наше огледало. Неслучайно сме ги избрали. На твое място бих се запитала: Аз напълно възстановен ли съм от предишната си връзка? Вярвам ли, че заслужавам да бъда приеман, уважаван и ценен от партньорката си, такъв, какъвто съм? Каква е моята самооценка за мен самия като човек, мъж и партньор? Знам ли точно от какъв партньор имам нужда, за да бъда щастлив?

За отговора на последния въпрос ще ти помогнат видеата от блога ми „Радикални връзки“.


Ева Кулева

лайф коуч и ментор

Rare Life Coaching

0889 237 207

http://rarelifecoaching.branded.me/

* * *

А теб какво те мъчи в любовта? Задай своя въпрос към Ева Кулева тук.