Именно в навиците на хората се крие тънката граница между успеха и провала, живота и смъртта.“
Чарлс Дюиг

За автора:

Чарлс Дюиг е завършил Харвардската бизнес школа и Йейлския университет и работи като разследващ журналист на „Ню Йорк Таймс“. Автор е на статии от поредицата „Златни възможности“ (Golden Oportunities, 2007), разкриваща опитите на различни компании да се възползват по непочтен начин от възрастните американци; „Равносметката“ (The Reckoning, 2008), изследваща причините и последствията от финансовата криза, и „Отровни води“ (Toxic Waters, 2009), посветена на все по-интензивното замърсяване на водите в САЩ и реакцията на законодателите.

За работата си Дюиг е удостоен с наградата на Националната академия на науките на САЩ, националните награди за журналистика „Джордж Полк“, „Джералд Лоуб“ и други отличия. През 2009 г. е сред финалистите за наградата „Пулицър“. Бил е гост в много от най-известните телевизионни и радиопредавания.

За книгата:

Силата на навиците“ на Чарлс Дюиг предизвиква огромен читателски интерес и е сред Топ 100 на най-продаваните книги в Америка от излизането си през 2012-а. Само за година книгата вече е претърпяла над 20 издания. „Уолстрийт Джърнъл“ и „Файненшъл Таймс“ я определят като една от най-добрите книги от изминалата година. Тя е и сред бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ (37 седмици в Топ 10) и „Паблишърс Уикли“. „Силата на навиците“ е преведена на 31 езика и се радва на отлични читателски и журналистически отзиви.

Промени навиците си и ще промениш живота си

Млада жена влиза в неврологична лаборатория за изследване на мозъка. През последните  две години тя е променила почти всички аспекти от живота си: спряла е да пуши, отслабнала е драстично, започнала е нова работа, в която вече е повишавана няколко пъти, купила си е ново жилище, започнала е нова връзка... Невролозите откриват, че моделите в мозъка й са фундаментално променени. Всичко това се случва, след като решава да промени едно-единствено нещо в живота си: да спре цигарите.

Маркетолозите в „Проктър и Гембъл“ гледат видеозаписи на хора, които оправят леглата си. Те отчаяно се опитват да открият начин да рекламират новия си продукт – „Фибрийз“, който е на път да се превърне в най-големия и скъп провал в историята на компанията. Внезапно един от тях открива едва доловим модел – и с лека промяна в рекламната стратегия „Фибрийз“ става един от най-успешните продукти, печелейки над един милиард долара годишно.

Нов мениджър поема една от най-големите компании в Америка, която през последните години регистрира значителен спад. Първата му разпоредба е да се засилят мерките за безопасност в многобройните заводи на компанията. Скоро „Алкоа“ става една от компаниите с най-висока производителност и съответно – най-високи показатели по „Дау Джоунс“.

Какво е общото между всичките тези случаи? Постигнатият успех. След като се фокусират върху промяната в една-единствена област, тя – подобно на лавина – повлича многобройни следващи промени. Оказва се, че успехът или респективно – провалът, са в пряка зависимост от нашите навици.

В тази чудесна книга Чарлс Дюиг разглежда една изключително важна тема: как навиците ни определят нашата същност. Според него можем да променим живота си, като променим навиците си. Тя се базира на най-новите постижения на експерименталната психология, неврологията и приложната психология.

Животът е съвкупност от навици

Чарлс Дюиг прави един доста широк обзор: той разглежда навиците на отделни хора, на големи фирми и компании и дори на обществото като цяло. Неговата идея е, че ако искаме да постигнем значима промяна, достатъчно е да променим един ключов навик; след това следва ефектът на доминото – този навик ще повлече след себе си промяна в много други области от живота ни. Да вземем например решението ни да започнем да спортуваме. Дори само това просто решение ще има значими последствия в живота ни: ще се промени режимът ни на хранене, оползотворяването на свободното ни време, приятелският кръг, външният ни вид...

Учените са установили, че когато е съществувал определен навик, той остава в мозъка ни следа, която никога не изчезва. За да се промени един лош навик, той трябва да се замени с друг – по-здравословен, който да е достатъчно устойчив, за да не се върне човек в момент на криза или слабост към старите си привички. Много често обаче навиците управляват живота ни, без дори да го осъзнаваме: следваме утвърдени шаблони, отъпкани пътища в мисленето и действията си, без да си даваме сметка за това. След многобройни експерименти учените установили, че когато се заемем с нова, непозната дейност, мозъкът се активира и остава активен от началото до края на тази дейност. Докато, ако се заемем с вече позната, рутинна работа, мозъкът ни буквално изключва и извършваме дейността на автопилот. Ето защо е важно най-малкото да осъзнаваме до каква степен навиците управляват живота ни, да диагностицираме нежеланите от тях и да предприемем конкретни стъпки да се освободим от вредните си привички, заменяйки ги със здравословни навици.

Навиците не са съдба

От книгата ще научим защо някои хора и компании не успяват да се променят въпреки дългогодишните си усилия, докато други го правят сякаш за една нощ. Ще посетим лаборатории, където невролози изучават как се формират навиците и коя част от мозъка отговаря за тях. Ще открием до каква степен изградените навици са били решаващи за успеха на олимпийския рекордьор Майкъл Фелпс, на основателя на „Старбъкс“, на бореца за граждански права Мартин Лутър Кинг. Ще надникнем в „Проктър и Гембъл“, в магазините на голямата верига „Таргет“, в структурата на организацията на „Анонимните алкохолици“. Ще потърсим причините за успеха на най-голямата и популярна църковна общност в Седълбек, ще посетим някои от най-големите болници в Америка и отбори от Висшата футболна лига и ще разберем кои са факторите, отговорни за провала или успеха им. Ще видим как насаждането на нови навици в хората, работещи в съответната област, се е оказало от ключово значение за успеха на институцията. Когато дадена организация реши да промени установен фирмен навик, преструктурира се цялата организация. Водещи компании като „Проктър и Гембъл“, „Старбъкс“, „Алкоа“ и др. са успели да променят цялостната си фирмена политика чрез промяната само на един ключов компонент, който е повлякъл множество положителни промени, довели до бум в производителността на компаниите.

Ако разберем механизма на навиците, можем да го накараме да работи за нас

Авторът разглежда и навиците на обществото като цяло. Той показва как, ако се разберат навиците на определена група хора, могат да се предвидят действията им. Така могат да се проследят закономерностите при раждането и развитието на определени политически или социални движения. Тези прозрения на автора са изключително полезни за хората, които се занимават с политика и социология, макар че са интересни за всеки мислещ човек. От книгата например ще научим как се е зародило и набрало сили движението за граждански права в Америка, оглавено от Мартин Лутър Кинг, и защо то е имало успех, докато много предишни начинания в тази посока са останали напълно безрезултатни.

Невероятната проницателност и интелигентност на автора на „Силата на навиците“ му позволяват да пресее огромното количество информация по темата, за да напише достъпно, информативно и много любопитно четиво, което предлага едно ново разбиране за човешката природа и потенциала ни за промяна.

Отзиви за книгата

Забавна и любопитна книга – сериозен поглед към науката за формиране на навиците и промяната.
„Ню Йорк Таймс Бук Ревю“

Историите, които Дюиг е вплел в книгата, са много любопитни сами по себе си, но придобиват допълнителна тежест, когато онагледят как работят навиците. Читателите ще придобият свежи идеи за собственото си поведение и податливостта си на промяна.
Асошиейтед Прес

Ако Дюиг е прав за механизма на навиците, а вярваме, че това е точно така, тогава моделът „да се освободим от старите навици“ просто няма да проработи. Вместо това ние трябва да обучим мениджърите да диагностицират проблемните фирмени навици и да открият алтернативни здравословни навици, които да носят същото удовлетворение на служителите. Само така може да постигнем успех както в професионалния, така и в личния си живот.
„Форбс“

Невероятно изследване на нашето патoлогично затънало в навиците си общество. Ние пушим, непрекъснато проверяваме джиесемите си, хронично избираме грешния партньор... Дюиг изследва причините защо сме такива и как можем да се променим като индивиди и като общество.
„Дейли“

Чарлс Дюиг успешно съчетава най-новите изследвания в областта със завладяващи истории, за да разкрие как навиците оформят живота ни и как ние можем да моделираме навиците си. След като прочетете тази книга, вие никога няма да гледате на себе си, на вашата организация или на света по същия начин.
Даниъл Пинк, бестселъров автор на „Изцяло ново мислене“ и „Мотивацията. Изненадващата истина за това, което ни движи напред“

„Силата на навиците“ не е магическо хапче, а достоверно и много занимателно проучване на механизма на навиците. Чарлс Дюиг експертно преплита научни факти с интересни истински истории, за да създаде интелигентен модел, който е разбираем и приложим в най-различни ситуации. Освен това е страхотно четиво.
Дейвид Алън, бестселъров автор на „Как да постигнеш максимални резултати без излишни усилия“

Интервю с Чарлс Дюиг

Струва ми се че няма човек, който да не се бори с някой свой неприятен навик. Това прави книгата много актуална. И все пак имаше ли някаква лична причина да изследваш темата?

Както всички хора, така и аз съм се опитвал да променя някои свои навици или да си създам нови, но – уви – неуспешно. От години например се каня да започна да тичам сутрин или поне да спра да се тъпча с понички. Винаги обаче си намирам оправдание защо не го правя. Това е много разочароващо. Чувствам се, сякаш упражнявам контрол над определени области от живота си и напълно се провалям в други. Исках да разбера защо се случва това.

В предговора на книгата споменаваш, че интересът ти към навиците е бил събуден, докато си бил в командировка в Ирак. Там си се запознал с един майор от американската армия, който е успял да предотврати масови антиамерикански демонстрации и да въведе ред в много размирен район. Как го е сторил?

Този майор осъзнал какъв е механизмът на масовите събирания и като променил един-единствен компонент, променил целия процес. Заповядал да не допускат до мястото на демонстрациите продавачите на дюнер кебап. Така изгладнялата тълпа след няколко часа се разпръсвала от само себе си. Това много ме впечатли и реших, че си заслужава да проуча по-подробно темата.

Когато научи толкова много за навиците, имаше ли чувството, че си открил разковничето на човешкото поведение?

Всъщност това беше доста бавен процес, тъй като имаше многобройни проучвания за навиците, но беше трудно да се обединят в цялостна концепция. В едно от тях се разглеждаха навиците на хората във ваканция; в друго – навиците на онези, които са отказали пушенето; в трето – навиците на активно спортуващите. Никъде обаче не открих систематизирано изследване как можем да се откажем от всички вредни навици. Това е и една от причините да напиша тази книга: исках да обединя постигнатото до този момент и да създам модел за формирането на навиците . Отне ми няколко години да го постигна.

С какво може да бъде полезна тази книга? И на кого?

Вярвам, че най-разнородни групи хора могат да се възползват от идеите в книгата. От обикновени хора като теб и мен, които искат да променят някой навик: да откажат цигарите или алкохола, да харчат по-малко, да започнат да спортуват... до маркетолози и политици, които ще научат, че човешкото поведение е предсказуемо, стига да познават навиците на хората. В книгата подробно са описани случаи, в които цели компании са се преобразили, след като са променили определен фирмен навик. Именно това се е случило в „Старбъкс“, „Проктър и Гембъл“ или „Алкоа“, за които пиша в книгата. Цели граждански движения са възниквали и процъфтявали, когато лидерите им са били наясно с навиците на съответната група хора.

Ако е толкова лесно, защо повече хора не успяват да променят навиците си?

Именно защото са убедени, че е много сложно. Най-трудна е първата стъпка. С времето действията ни се автоматизират. Всъщност учените са установили, че 45% от човешкия живот представляват действия, които извършваме на автопилот. Ако проумеем как работят навиците, бихме могли да ги променяме по своя воля.

Обясни как става това?

Разбрах, че ние постоянстваме в нашите навици, защото ни носят някакво удовлетворение. Например пушенето или похапването на вредни храни. Човек го прави, за да успокои нервите си и да си достави ендорфини. Изобщо следва се определена схема: появява се дразнител, следва рутинно действие и накрая – награда. Установих, че златното правило на промяната е да подменим рутинното действие. За да го направим обаче, трябва да асоциираме действието с положителна емоция. Един експеримент, проведен сред хора, които искат да започнат да спортуват, показва, че процентът на хората, превърнали спорта в навик, е много по-голям сред онези, които след тренировката са похапвали шоколад, отколкото на онези без шоколад. Причината е, че са успели да убедят мозъка си, че след тренировката ги чака нещо приятно. Важното в случая е било постоянството, защото така в мозъка се оформя определена пътека и действието се извършва все по-лесно и по-лесно. След време дори не е нужно да се залъгваме с награда, изпълняваме рутинните действия автоматично. Ето така всъщност се създават навиците.

Твоите собствени навици промениха ли се в резултат на наученото?

Откакто започнах да пиша книгата, отслабнах 15 килограма, тичам всяка сутрин и съм много по-продуктивен. След като диагностицирах своите лоши навици, ми беше много по-лесно да ги променя. Да вземем например навика ми всеки следобед към три часа да си хапвам шоколадови курабийки. Когато анализирах този си навик, аз установих, че всъщност копнея не толкова за курабийката, колкото за общуването с хората. Сега, като стане три часът, вече не се запътвам към кафенето, а отивам да си побъбря с някой колега.

Кое най-много те изненада, докато проучваше въпроса?

За мен най-изненадващото бе да открия как маркетолозите използват знанието за човешките навици, за да продават повече. Да вземем например веригата хипермаркети „Таргет“. Те събират всякаква информация за своите клиенти, включително и дали са женени, имат ли деца, къде живеят, колко пари получават, какви са интересите им и т. н. Благодарение на цялата тази информация те изграждат индивидуален профил на клиента и установяват какви са неговите навици. Така те могат да предвидят неговите нужди предварително и да го привлекат като клиент с изгодни оферти. Ако например установят, че дадена клиентка е бременна, след време започват да й изпращат ваучери за бебешки стоки. Оказва се, че понякога „Таргет“ знае по-добре от собствените ни родители какво се случва в живота ни. И това прави компанията изключително успешна.

Откъс:

„Крайъгълните навици“, или балада за Пол О'Нийл

Кои са ключовите навици

I.

През един ветровит октомврийски ден на 1987 г. внушителна група от крупни инвеститори и именити анализатори на стоковите пазари от Уолстрийт се били събрали в балната зала на първокласен хотел в Манхатън, за да се срещнат с главния изпълнителен директор на Американската алуминиева компания, позната като „Алкоа“ – корпорация, която в продължение на близо век произвежда всичко: от опаковките на известните в Съединените щати бонбони „Хърши Кисес“ и металните кутийки на „Кока-Кола“ до болтовете на изкуствените спътници.
Основателят на „Алкоа“ създал технологията за топене на алуминий преди около век. От този момент компанията е в постоянен възход и се е превърнала в една от най-могъщите организации в света. Много от присъстващите в балната зала били инвестирали милиони в акции на „Алкоа“ и доскоро се радвали на стабилна възвръщаемост. През последната година обаче те не били никак доволни. Ръководството на „Алкоа“ правело грешка след грешка, неблагоразумно опитвайки се да разширява производството с нови продуктови линии, докато конкурентите се възползвали от ситуацията и привлекли много техни клиенти, а съответно и приходи.
Затова решението на борда на компанията за смяна на ръководния екип било посрещнато от акционерите с видимо облекчение. Това облекчение обаче бързо преминало в безпокойство, щом бил обявен новият главен изпълнителен директор – бивш правителствен служител на име Пол О'Нийл. На Уолстрийт мнозина не били и чували за него. Когато „Алкоа“ обявила, че ще организира прием с представяне на новия ръководен екип, всички по-важни инвеститори пожелали да присъстват.
Няколко минути преди дванайсет часа на обяд думата взел О'Нийл. По това време бил на петдесет и една години, носел сив костюм на тънки райета и червена вратовръзка. Косата му била побеляла, а стойката – по войнишки стегната. Той бодро изкачил стъпалата и се усмихнал топло. Изглеждал изпълнен с достойнство, солиден и самоуверен. Както подобавало на един истински главен директор.
И заговорил:
– Бих желал да ви поговоря за безопасността на работниците. Всяка година много работници на „Алкоа“ стават жертва на злополука и се налага да отсъстват от работа. Трябва да се признае, че в това отношение сме много по-добре от всички други компании, предвид факта, че служителите ни боравят с метали, нагрети до 2000 градуса по Целзий, и машини, които могат да откъснат човешка ръка за части от секундата. Но все пак статистиката никак не е приятна. Възнамерявам да превърна „Алкоа“ в най-безопасната за работа компания в Съединените щати. Намерението ми е да сведа инцидентите до нула.
Присъстващите посрещнали с недоумение думите му. Подобни сутрешни срещи обикновено следвали предвидим сценарий: новият главен директор се представял, пускал някоя шега – например как проспивал лекциите в Харвардската бизнес школа и сам се чудел как си вземал изпитите, – а после обещавал да повиши приходите и да понижи разходите. След което идвал ред на критиките по адрес на данъците, законите за бизнеса, а понякога – с плам, предполагащ опит в бракоразводните дела от първа ръка – и на адвокатите. Речта приключвала с вихрушка от модни думи – като синергия, оптимизация и промотиране, – след което всички можели да се върнат по офисите си, успокоени, че капитализмът ще е в безопасност поне още един ден.
О'Нийл не споменал нищо за приходи. Нито за данъци. И дума не изрекъл за синергия, пазарно предимство и прочее. Доколкото присъстващите в залата можели да съдят по казаното, той навярно бил привърженик на идеята за регулиране на бизнеса. Или още по-лошо – либерал.
– А сега, преди да продължа по-нататък – казал О'Нийл, – бих искал да ви покажа аварийните изходи от това помещение. – Той посочил с ръка към задната част на балната зала. – Там има две врати и в случай на пожар или друг инцидент – което е малко вероятно, разбира се – вие трябва без паника да излезете през тях, да слезете по стълбите до фоайето и да напуснете сградата.
В залата се възцарила тишина. Единствено шумът от уличния трафик прониквал през прозорците. Безопасност? Аварийни изходи? Това някаква шега ли е? Един от акционерите знаел, че О'Нийл е живял във Вашингтон през шейсетте години на миналия век. Наркотиците трябва да са му изпържили мозъка навремето, помислил си той.
В крайна сметка един от инвеститорите вдигнал ръка и попитал какво е положението в космическия сектор. Друг повдигнал въпроса за капиталните дялове на компанията.
– Може би не сте ме чули добре – отвърнал О'Нийл. – Ако желаете да разберете положението на „Алкоа“, трябва да погледнете статистиката за трудовите злополуки. Ако успеем да намалим техния брой, това няма да е благодарение на оптимистичните уверения или на чистите безсмислици, които понякога слушате от другите директори. То ще е, защото всеки служител на тази компания се е съгласил да стане част от едно важно дело, посветил е усилията си за създаването на навици за отлични постижения. Безопасността ще ни служи като показател за това, че успяваме в промяната на навиците на цялата организация. По това ще съдим за своя прогрес.
След това слово инвеститорите напуснали балната зала почти панически. Един от тях тичешком прекосил фоайето и от най-близкия телефон позвънил на двайсетте си най-важни клиенти.
– Съобщих им, че бордът е поставил начело на компанията някакво изперкало хипи – каза ми по-късно същият този инвеститор. – Направо им заповядах да продават акциите си незабавно, преди всички други, присъствали на срещата, да са започнали да се обаждат на своите клиенти и да им казват да правят същото. Това определено е най-лошият съвет, който съм давал през цялата си кариера.“
Насаждането на навици не е спринт, а маратон. Ако постоянстваме, превръщаме дейността в навик.

* * *

В рамките на година след речта на О'Нийл приходите на „Алкоа“ достигнали рекордни нива. През 2000 г., когато се пенсионирал, годишният нетен доход на компанията бил пет пъти по-висок, отколкото по време на неговото назначаване, а пазарната й капитализация била нараснала с 27 милиарда долара. Инвеститор, вложил в „Алкоа“ един милион долара при назначението на О'Нийл, би спечелил още един милион в дивиденти в рамките на периода, през който О'Нийл управлявал компанията, а стойността на акциите му би била пет пъти по-висока в момента на неговото пенсиониране.
Освен всичко друго, по времето на този небивал растеж компанията станала една от най-безопасните в света. Преди постъпването на О'Нийл във всеки завод на „Алкоа“ се случвала най-малко по една трудова злополука годишно. Когато планът му за повишаване безопасността на труда бил приведен в действие, в някои от фабриките в продължение на години нито един от работниците не отсъствал дори за ден от работа поради нараняване. Броят на трудовите злополуки в компанията спаднал до една дванайсета от средния за страната.
Как успял О'Нийл да превърне една от най-големите, инертни и потенциално опасни за здравето на работниците си компании в машина за печалба и бастион на трудовата безопасност?
Като атакувал един навик, чиято промяна предизвикала лавинообразен ефект в цялата организация.
– Знаех, че „Алкоа“ се нуждае от трансформация – каза ми О'Нийл в един от нашите разговори. – Но не можеш просто да наредиш на хората да се променят. Това противоречи на законите, по които функционира човешкото съзнание. Затова реших за начало да се съсредоточа върху едно нещо. Успеех ли да разчупя старите навици около едно нещо, това щеше да окаже влияние върху цялата компания.“
О'Нийл смята, че някои навици имат способността да предизвикват верижна реакция и да променят другите навици. С други думи, има навици, които допринасят в по-голяма степен за трансформирането на индивидуалния и обществения живот. Тези навици са ключови „крайъгълни“ навици – те могат да повлияят на начина, по който хората работят, прекарват свободното си време, хранят се, спортуват, харчат парите си, общуват и изобщо живеят. Ключовите навици предизвикват верижна реакция, която с времето преобразява всичко.
Ключовите навици са доказателство, че за да се постигне успех, не е необходимо да се обръща внимание на всяка малка подробност, а да се определят няколко приоритетни компонента и да се превърнат в мощни лостове. В първата част на книгата беше обяснено как функционират навиците, как могат да бъдат създавани и променяни. Но откъде би трябвало да се започне? Отговорът на този въпрос се съдържа в идентифицирането на ключовите навици: онези навици, чиято промяна води до трансформация, елиминиране или модифициране на другите навици.
С механизма на действие на ключовите навици може да се обяснят олимпийските успехи на Майкъл Фелпс и да се отговори на въпроса защо някои колежани имат по-високи постижения от своите връстници. На тях се дължи и фактът, че след дългогодишни безуспешни опити за отслабване един човек може изведнъж да свали близо двайсет килограма. Тъкмо ключовите навици могат да обяснят по какъв начин „Алкоа“ се е превърнала в една от компаниите с най-скъпи акции според индекса „Дау Джоунс“ и същевременно в едно от най-безопасните работни места в света...

На книжния пазар от 29 март 2013 г.
Обем: 368 стр.
ISBN 978-954-26-1201-8
Издателство: „Хермес“
Корична цена: 14,95 лв.

Прочетете още: