Ключови лекции на Петър Дънов

„Вяра, надежда, любов“ – Петър Дънов

07.08.2014г. / 12 56ч.
Аз жената
Снимка: Издателство "Хермес"

Снимка: Издателство "Хермес"

2014 година е юбилейна за Петър Дънов и неговото дело. ИК „Хермес“ високо цени Учителя и издава поредица книги с негови тематично обединени лекции и беседи, както и няколко самостоятелни сборника. Сега, по случай трите годишнини на Петър Дънов, излиза „Вяра, надежда, любов“ – специално издание от подаръчен тип, с твърди корици, включващо ключови лекции на Учителя.

Учителя Петър Дънов (1864-1944 г.), известен с духовното си име Беинса Дуно, е сред най-ярките личности в българската история и духовната ни култура. Той е основателят на школата на Бялото братство, където познанието за Бога, света и човека се съчетава с практически методи за духовно и физическо усъвършенстване, постигане на емоционално и умствено равновесие. Завършил богословие и медицина, Петър Дънов дава ключовите концепции на холистичния мироглед за човека като триединство на дух, душа и тяло.

Духовното наследство на Петър Дънов обхваща около пет хиляди лекции и беседи, изнасяни в продължение на 40 години; около 150 музикални творби и свещения танц паневритмия – синтез от движение, музика и поезия.

Предговор на книгата


Любов, Вяра, Надежда – три понятия, които в днешно време могат да помогнат на хората, ако бъдат въплътени като добродетели в ежедневния им живот. На тези три качества, присъщи на човешката душа, са посветени три от най-ранните публични беседи на Учителя Петър Дънов: „Любовта“, „Вярата“, „Надеждата“. Те са част от поредицата „Сила и Живот“, която започва с беседата „Ето човека“, изнесена на 29 март 1914 г., посветена на Христос, и обхваща неделните беседи от 1914 година нататък. Учителя продължава да изнася този вид неделни беседи за широк кръг слушатели до последните си дни.

Бурният период в човешката история в първите десетилетия на XX век доста се доближава до сегашните социални, икономически и военни катаклизми. През 1914 година избухва Първата световна война, но завършекът не слага край на размирните времена: следват революцията в Русия, размирици в Ирландия, катастрофална инфлация в Европа. Зараждат се фашизмът – в Испания, и националсоциализмът – в Германия, избухва икономически срив в САЩ. На този турбулентен фон, в периода между двете световни войни, в България звучи Словото, носещо Сила и Живот. Чрез беседите и лекциите, които държи, Учителя внася мир в душите на слушателите си, светлина в съзнанието им, позволяваща им да запазят равновесие в бурните години на промените. Специално за беседите от поредицата „Сила и Живот“ Учителя казва, че в тях е изложено Новото учение, идващо от един и същ Източник, т. е. – Христовото учение. Обикновено се говори за Учението на Петър Дънов, но самият той казва, че такова учение няма. По нов начин, адресирано към съвременното човечество, е изнесено духовното знание, съдържащо се в Словото на Христос. Новият човек е в състояние да схване много повече, отколкото хората преди 2000 години, индивидуалното съзнание е еволюирало, като същевременно рационалният ум е внесъл и много повече предизвикателства в човешкия живот.

През настоящата година отбелязваме няколко изключително важни годишнини, свързани с Учителя и неговото дело:
• 150 години от рождението на Петър Дънов.
• 70 години, откакто е напуснал този свят.
• 100 години от първата публична беседа на Учителя.

В настоящото издание бихме искали да представим на читателите някои ключови беседи и лекции на Учителя. Неговото слово се групира най-общо в две направления: беседи – държани публично, за по-широка аудитория, и лекции, в които той е давал духовно знание за учениците в Школата на Бялото братство. Според аудиторията, за която са били предназначени, лекциите и беседите се разделят на следните течения: неделни беседи, започващи с поредицата „Сила и Живот“, съборни беседи, включващи и тези, държани на Рила; лекции за окултните класове – Общ и Специален (младежки). Към тях се прибавят и утринните слова, държани в интервала 1930-1943 г., и извънредните беседи по повод специални случаи.

В много от своите беседи Учителя е отговарял на мислено зададени въпроси, като за последното има достоверни свидетелства от много негови съвременници. Това понякога прави лекциите и беседите на Учителя доста разнопосочни. При внимателно изследване обаче се установяват вътрешна логика и ритъм, подобни на онези, на които се подчинява едно музикално произведение, например една симфония. Лекцията започва с една централна тема, в която се вплитат други теми с друг ритъм, в друга тоналност, и в края – централната тема, обогатена, завършва с финална кода.

За съвременния читател, едно столетие по-късно, понякога е трудно да се остави в онова възприемателно състояние, в което се долавя не само мъдростта на словото, но и казаното отвъд думите. Ритъмът на нашето време е по-бърз. Затова си позволихме да поднесем тези няколко ключови беседи и лекции в обработен вид. Някои от тях са предадени с незначителни съкращения, от други са извлечени най-съществените теми. Подобна задача Учителя е давал в Школата си, като е изисквал да се извадят трите основни теми на една лекция и да се направи резюме от нея. За читателите, които ще пожелаят да се обърнат към оригиналните беседи, са посочени източниците.

При редактирането на текста бяха запазени специфичните за словесния изказ обрати на речта, както и богатството на изразни средства: думи и словосъчетания, все по-рядко употребявани в съвременния ни език, който доста е обеднял откъм изразителност.

Сега, сто години след като са били изговорени, мъдрите съвети на Учителя, правилата за ежедневието и знанията, свалени от полетата на Духа, са все така актуални. Любовта, Мъдростта и Истината са неподвластни на времето. Всеки, който е чел томчетата със записаните над 4000 беседи и лекции, може да усети живата сила в тях. Сила, която трансформира негативните емоционални състояния и внася разширение и светлина в ума на четящия, покой и радост в душата му. Бихме желали читателите на тази книга да почерпят от силата на това Слово, за да оживеят в душите и в живота им светлите духове на Вярата, Надеждата и Любовта.
От съставителя

Откъс:

Вие трябва да се убедите, че всички необходими условия за вашето растене или щастие се намират в самите вас. Извън тази възможност, която се крие във вас, остава един външен плюс – той е възможността на Живата природа или на Бога. Тъй както слънцето изгрява и помага на ония зародиши, които са в Земята, да израстат, така и в човешката душа Природата или Бог иде и възраства всичко у него. Окръжаващата ни среда, както и всички други същества, до известна степен са наши помощници. В някои случаи обаче те не могат да ни помагат.

Да вземем закона на обичта. Обичта има положителен и отрицателен полюс. Защо човек трябва да обича? – Човек трябва да обича, за да се прояви. Животът не може да се прояви без обич. Живот без обич няма. Първият път на живота е обичта. За да покажеш, че живееш, трябва да обичаш.

Пътят, по който вървите, по който растете, е определен – никой не може да ви измести от вашата орбита. В израстването си ще имате разни влияния. В пътя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си.

Сега да се върна към мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието. Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате – то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: „Аз имам оригинала му – ще го намеря в себе си“. Ти можеш отвън само да му се радваш. Ще знаете, че и всяка изказана мисъл не е изгубена – тя остава написана в самия човек.

Какво нещо е обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност, за да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. Например, ако в едно кино го няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? Тъй и вие благодарете, че има едно живо същество, което ще ви позира – то е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разкаже колко го обичам. Кой е този човек? Този, който е отвътре, той ще ми разказва колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В такъв случай, като обичате някого, ще бъдете тихи и спокойни: ще ви бъде безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка – тези връзки се разтеглят. Където и да замине, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.

Физическата любов все предполага, че ще станат някои пакости, че ще се случат лоши работи и т. н. И те действително се случват. Духовната любов пък носи хубавото и красивото. Щом обичаме някого физически, може да му припишем най-лошите качества; ако го обичаме духовно, ще му припишем най-добрите, най-хубавите качества. Например физическата любов допуска, че може да му стане нещо, може да излъже и т. н. Да, но ти само предполагаш, а това, което ти предполагаш, я стане, я не. Щом обичаш физически, това, което предполагаш, ще стане, но ако обичаш духовно, лошото няма да стане – ще стане само хубавото. Духовната любов е правилната, защото няма причини, които могат да изменят тази Любов – тя е от Божествено естество. И затова апостол Павел казва: „Любовта не мисли зло, Любовта никога не отпада“. На книжния пазар от 1 август 2014 г.
Обем: 256 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN 978-954-26-1372-5
Корична цена: 14,95 лв.

Прочетете още:

Коментирай