Катерина Хаджиева работи във водеща телекомуникационна компания. Тя е дама със сериозна професия, която ръководи проекти и има множество работни ангажименти в страната и чужбина. В свободното си време обича да пътува, но не като обикновен пътник, а като истински капитан на кораб.

Катерина се влюбва в професията капитан, която сме свикнали да асоциираме с мъжете, но се оказва, че има много дами, които получават лиценз, ръководят екипажи и се наслаждават на уникалната емоция да плават в открито море.

Днес в рубриката "Тя, звездата" Катерина ни води към приключението да си жена капитан и ни разказва лесно ли е да се изкара курсът, както и кои са най-екстремните ситуации, случили й се в морето. Приятно четене!

Как реши да запишеш курс за капитан и за какъв тип плавателен съд важи той?

Планирах и мислих повече за категория Б, отколкото за капитанския курс. В детайли… в далечната 2007-а година мои приятели казаха, че се записват на курс за капитани. По това време вече бях плавала с яхти, но само на еднодневни екскурзии по нашето Черноморие. А да бъда капитан на кораб, дори не съм си помисляла за възможността! Попитах ги как така, защо, да ми разкажат повече подробности и те ми казаха, че шефът им се записал, споделил, че е интересно и че струва само 250 лв., а лицензът важи за цял живот.

След това всичко се случи за един ден, в който се обадих, записах се на вече стартирал курс, започнах вечерно училище, което беше в продължение на 3 месеца (2 дена по 2 часа) и завърши с изпит, капитански пръстен и лиценз за водач на кораб до 40 БТ по море. Това е не малък кораб, може моторница, може яхта (предпочитам), като ограничението е, че не можеш да возиш повече от 12 човека.

За мен това е достатъчно, защото истината е, че на яхта с 6 човека е оптималният вариант. И с 8 става, но трябва да сте много близки. 

Трудно ли е за една жена да изкара подобен курс? Изискват ли се специфични умения или покриване на физически критерии?

Курсът сам по себе си е много лесен. Може би за жените е по-лесен, защото е предимно теория с цел запознаване правилата на движение по море и разпознаване на всякакъв вид знаци по кораби, суша, море и т.н..

На практика обаче е друго и аз по-скоро смятам, че вземането на лиценза не е изкарването на курса, а след като вече можеш да се похвалиш с едно плаване като основен капитан. 

За себе си вярвам, че съм добър шофьор и зная, че има изключително добри жени шофьори. Признавам, че за мъжете маневрите са по-лесни. А представете си, че нямате твърда основа… и колкото и да навивате руля в ляво, тази 20-метрова кола не завива... напротив! (смее се). Морето се движи, лодката тежи! Смятам, че жените сме една идея по-страхливи от мъжете и ако не запазим самообладание при първите си опити да приставаме, просто ще спрем до „тапията“ капитан.

Покриване на физически критерии няма. Само плуване, и то 200 метра. Не забравяйте приказката, че капитанът потъва с кораба... Защо му е да плува? 

Специфичните умения са необходими отново в практиката и те са основно – самообладание и търпение. Полезно е да имаш технически умения, за да си ремонтираш нещо по лодката; ако можеш да се гмуркаш също е много добре (за пример имахме един път закачен найлон на кила и лъжеше уредите, че сме на 4 метра дълбочина... А ние сме по средата на морето. Притесних се, защото никъде не е обозначен риф, нямам идея какво има долу, накъдето и да завъртя е все така... Най-лесното е да сложиш костюма, връзваш се с едно въже и отиваш да видиш. Но нищо от това не е задължително, защото съвременните яхти са оборудвани с VHF радио и винаги можеш да потърсиш помощ.  

Имала ли си екстремни ситуации в морето?

2008, 2014, 2017 – но не много страшни (усмихва се).

2008 – Първото ми плаване, вече с лиценз, но като екипаж – участник в регата. Капитанът ни беше австриец с много опит. Трябваше да вземем лодката от едно пристанище и за 3 дни да стигнем до мястото на състезанията. Събуждаме се на втория ден и буря! Взаимно решихме, че продължаваме, поемаме риска... Беше запомнящо!

За щастие, нищо не счупихме, но имахме 4-5 часа плаване, което беше страховито. Лодката беше наполовина във вода през цялото време, ние само се местихме от единия борд на другия. Беше ми лошо... и не само на мен. Михаел (капитанът), на другия ден просто не искаше да пипа руля.

Няколко дни по-късно по време на състезанието от съседна лодка падна човек и то след удар от гика (хоризонтална греда, закрепена на мачтата), което му коства месеци възстановяване. 

2014 – Отново буря и ние трябва да пристанем на остров Идра, където пристанището е ужасно малко и входът е целият с подводни скали. Вълните бяха високи, лодките просто се мятаха без много възможност да ги управляваш. Няма да описвам как се приставаше. Тогава отново капитан беше Михаел, а аз помощник-капитан. Той пое управлението в най-тежкия момент и успяхме да пристанем без проблем.

От 6 лодки, с които плавахме заедно, бяхме единствената без щети. 

2017 – Плавах с екипаж без опит. Помощник-капитан ми беше човек, който тъкмо беше завършил курса и беше плавал 3 дена само. Съпругът ми беше плавал с мен миналата година, но можеше само да дърпа въжета. Всички други бяха без капка опит.

Посоката беше Самотраки – Лемнос. Изведнъж става ужасно дълбоко, уредите просто спряха да отчитат,  а на картата виждах 1700 метра дълбочина – респект! И тъкмо се настроих позитивно, когато изведнъж се появиха военни кораби пред нас, които ни изпратиха предупредителен сигнал да ходим по-далеч, защото явно са правили учебна тренировка. Накрая като ни заглушиха и радио сигнала, си казах "ей сега, ако ни ударят с една подводна ракета"... Да, сега ми е смешно, но тогава много се уплаших. 

Как би описала усещането да плаваш?

Свобода, танц, живот! 

Какъв съвет би дала на жените, които искат да изкарат курс за капитан, но не се осмеляват?

Да изкарат курса. Няма невзет изпит. Ако искаш, трябва да го направиш! Не знаеш кога ще искаш да управляваш и ако имаш право, по-добре е да имаш възможността да се възползваш от момента! 

Най-красивото място, на което си плавала?

Задар, Корнати, Биоград на Мору, Хвар, Вис, Спетсес, Докос, Идра, Порос, Лемнос, Спопелос, Скиатис, Кина Панагиа… Всичко е красиво! Светът е красив! 

За кое място мечтаеш да стигнеш по вода? 

Нямам такова. Може би някой ден ще поискам да изпълня плановете, които сме имали със съпруга ми и ще посетя местата, на които той искаше да отиде, но след време.

Снимки: личен архив