Джеф Безос, основател на Amazon, най-богатият човек в света, даде интервю за Bloomberg LP, което беше излъчено по Bloomberg TV Bulgaria на 26 септември 2018 г.

Публикуваме част от интервюто, като текстът е със съкращения. Откъс от разговора може да гледате на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.

Дейвид Рубенстайн: Вследствие на поскъпването на акциите ви със 70% за годината, вие станахте най-богатият човек на света. Стремяхте ли се към тази титла?

Джеф Безос: Уверявам Ви, че никога не съм се стремил към тази титла. Чувствах се чудесно и като втория най-богат човек на света. Разбираемо е, че това е нещо интересно за хората. Това любопитство е нормално. Но бих предпочел хората да говорят за изобретателя Джеф Безос или предприемача Джеф Безос, или бащата Джеф Безос. Тези неща са много по-важни за мен. Това е мярка за успех. Ако погледнете финансовия успех на Amazon и нейните акции, аз притежавам 16% от Amazon, а компанията струва приблизително 1 трлн. долара. Това значи, че в продължение на 20 години сме изградили 840 млрд. долара богатство за други хора, а това е страхотно и така трябва да бъде. Аз вярвам много силно в способността на предприемаческия капитализъм и свободните пазари да решат огромна част от проблемите по света. Не всички, но голяма част от тях.

Дейвид Рубенстайн: Преди около година казахте, че искате да подкрепите добра филантропска идея и получихте около 47 000 предложения. След като ги прегледахте, как решихте къде да вложите тези 2 млрд. долара? И ще опишете ли точно какво ще направите?

Джеф Безос: Този процес беше много полезен за мен. Събрах много идеи от различни места и както и вие казахте – получих над 47 000 предложения. Някои от тях бяха в електронната ми поща, други бяха в социалните мрежи. И прочетох десетки хиляди предложения. Моите колеги ги събраха и ги подредиха в кутии. Появиха се няколко теми. Но другото изумително нещо беше разнообразието. Хората искаха да помогнат по много различни начини. Много от тях се интересуват от бездомните, включително и аз. Много от тях се интересуват от образованието. А аз лично се интересувам от ранното образование.

Крушата не пада по-далеч от дървото. Поради работата си в семейната ни фондация, майка ми стана експерт по начално образование. Аз съм обучен по метода Монтесори и започнах да уча на 2-годишна възраст. Моята учителка се оплака на майка ми, че съм бил прекалено вглъбен в една задача и е трябвало да ме премести със столчето ми. Ако попитате хората, които работят с мен, това най-вероятно още е така.

Дейвид: Жестът, за който говорихме, е форма на безплатно предучилищно обучение за деца, които имат нужда от него?

Джеф: Да, пълно предучилищно образование, вдъхновено от метода Монтесори. Много съм развълнуван от инициативата, защото аз ще я управлявам. Ще бъде неправителствена организация с нестопанска цел. И ще отворим заведенията в квартали с ниски доходи. Доказано е, че ако едно дете изостане, впоследствие му е изключително трудно да навакса. Ако може да помогнете на някого, когато е на 2, 3 или 4 години, докато влязат в детската градина или в първи клас, вероятността да изостанат е много по-малка. Не е изключено, но вече сте намалили шансовете за това. Парите, които се харчат там, ще доведат до огромни ползи в следващите десетилетия.

Дейвид: Нека поговорим за това как стигнахте до ситуацията, в която сте в момента. Израснали сте в Тексас. Още в ранното си детство ли сте били умен и учителите са ви насърчавали или?

Джеф: Винаги съм бил добър в училище. Между другото, с годините осъзнавам колко видове интелект има. А те са много. Също така има и много видове глупост. Постоянно виждам хора, които не биха изкарали 6-ици на изпит по математика, но са изключително умни. Но да, бях много добър ученик.

Дейвид: Завършили сте гимназия с отличие, а след това сте се записали в Принстън, защо?

Джеф: Защото исках да се занимавам с теоретична физика. Но много бързо промених специалността си на електроинженерство и компютърни науки.

Дейвид: След това сте навлезли в най-висшето човешко призвание – финансите.

Джеф: Така е. Отидох в Ню Йорк и започнах работа в хедж фонд, ръководен от брилянтния Дейвид Шоу наречен D. E. Shaw & Co. Научих толкова много от него. Използвах голяма част от неговите идеи и принципи в подбора на персонал и наемането на хора, когато започвах Amazon.

Дейвид: Това е много популярен хедж фонд, а доколкото разбирам вие сте бил звездата там. Какво ви накара да си кажете „Напускам и ще основа компания, която продава книги в интернет. И ще го направя в Сиатъл“. Откъде ви дойде тази идея?

Джеф: Говорим за 1994 г., никой не беше чувал за интернет. Или поне много малко хора бяха чували. И аз разбрах, че потребителите на световната мрежа се увеличават с нещо като 2300% на година. И въпреки че тогава те са били единици, всяко нещо, което се разраства толкова бързо, ще стане значимо. Тогава си казах, че трябва да измисля бизнес план, който да се възползва от интернет. Анализатор на продукти, които бих могъл да продавам онлайн, започна да ги подрежда в една класация. И избрах книгите, защото те са необичайни в едно отношение. А това е, че в категорията „книги“ има повече продукти, отколкото в останалите категории. Във всеки един момент по света се печатат 3 млн. книги. И така основната идея зад Amazon беше да има универсален избор на книги. В най-големите книжарници имаше едва 150 000 заглавия. Наех малък екип, разработихме софтуера и се преместих в Сиатъл.

Дейвид: И казвате, че е трябвало сам да доставяте книгите до пощата?

Джеф: Да, вече не, разбира се, но го правех в продължение на години. И през първия месец бях застанал на колене на бетоновия под, подреждах книгите в кашони с един колега, който също беше коленичил. В един момент му казах: „Знаеш ли какво ни трябва – наколенки, защото коленете страшно много ме болят“. А той ми отвърна – „Трябват ни маси, на които да опаковаме“. Тогава възкликнах – това беше най-гениалната идея, която съм чувал. На следващия ден купих маси, на които опаковахме и това удвои производителността ни.

Дейвид: Какво ви накара да продавате и други неща освен книги?

Джеф: След книгите започнахме да продаваме музика, след това видео продукция, а след това поумнях и пратих имейл на 1000 клиенти, избрани на произволен принцип. Попитах ги какво биха искали да продаваме, освен това, което вече предлагаме. Отговорът беше много необичаен, защото хората бяха поискали това, което им е трябвало в момента. Един от тях гласеше: „Иска ми се да продавате гумички за чистачки, защото в момента много ми трябват“. Тогава си казах, че можем да продаваме абсолютно всичко! След това започнахме да продаваме електроника, играчки, а след време и още много други категории. А първоначалният бизнес план беше само за книги.

Дейвид: Знаем, че с екипа ви постоянно обсъждате бизнеса, но не обичате срещи преди 10 сутринта, обичате да спите по 8 часа на ден и не харесвате презентации на Пауърпойнт. Ще ни обясните ли защо?

Джеф: Сутрин обичам да се мотая. Лягам си рано и ставам рано. Сутрин обичам да чета вестник, да пия кафе, да закусвам с децата си, преди да отидат на училище. Така че това време е много важно за мен. Ето защо насрочвам първата си среща за 10 сутринта. Обичам да правя високоинтелектуалните си срещи преди обяд. Всичко, което представлява интелектуално предизвикателство, се насрочва за 10 часа. Защото до 5 следобед вече не мога да мисля за такива неща и решавам да опитам отново на следващата сутрин в 10.

Колкото до съня – трябва да е 8 часа и се стремя да е така. Разбира се, когато пътувам и съм в различни часови зони, понякога е невъзможно, но се опитвам да бъде така. Лично на мен ми трябват 8 часа сън. Така мога да мисля по-добре, по-енергичен съм, в по-добро настроение съм и т. н. А и замислете се – като висшестоящ ръководител, за какво ви се плаща? Получавате заплата, за да взимате малко на брой висококачествени решения. Задачата ви не е всеки ден да взимате хиляди решения. Наистина ли си струва, ако решенията ви не са достатъчно добри, защото сте уморен, кисел или нещо такова? Ако сте стартираща компания, ситуацията е различна. Когато в Amazon работеха 100 души, беше различно. Но ние не сме стартъп и всички наши висши ръководители работят по същия начин. Те живеят в бъдещето и мислят в бъдещето. Нито един от хората, които отговарят пред мен, не трябва да се фокусира върху настоящото тримесечие.

Всеки път, когато Уолстрийт одобри конферентния ни разговор с инвеститорите, хората ме спират и поздравяват за тримесечните резултати, а аз им благодаря. Но това, което в действителност си мисля е, че това тримесечие беше важно преди 3 години. В момента работя върху период, който ще се прояви през 2021 г.. Трябва да правите точно това – да гледате 2-3 години напред в бъдещето. А и защо трябва да решавам по 100 неща на ден? Ако взимам по 3 добри решения на ден, това е напълно достатъчно. И трябва да са възможно най-добри.

Дейвид: Една от вашите страсти освен Amazon е откритият Космос, пътуването в Космоса и Blue origin. Тя беше основана тайно, след това я показахте пред всички. Инвестирате над 1 млрд. долара от личните си средства в нея всяка година.

Джеф: Догодина за първи път ще бъдат повече.

Дейвид: Каква е нейната цел – да могат хората да пътуват в Космоса?

Джеф: Това е най-важният ми проект, в който вярвам много силно. Аргументът е много прост – това е най-добрата планета. Изпратили сме роботизирани сонди до всяка планета в слънчевата система и повярвайте ми, това е планетата. Имам приятели, които искат да се преместят на Марс и им казвам, първо се преместете на връх Еверест за една година, защото ще ви се стори като райско кътче в сравнение с Марс. Ние най-после сме достатъчно големи, за да повлияем на тази прекрасна планета. В продължение на хиляди години, Земята беше много голяма, а човечеството – много малко. Това вече не е вярно. И сега сме изправени пред избор. Трябва да решим дали цивилизацията ни да изпадне в застой, което е възможно. Това е реална възможност. Какво значи това – ще трябва да ограничим населението, ще трябва да ограничим потреблението на енергия на глава от населението. Хората не се замислят за това колко енергия използват, а разходът е много голям. Искате ли вашите внуци и техните внуци да живеят в такъв свят? Аз искам внуците на моите внуци да използват много повече енергия на глава от населението от мен. И бих искал да няма ограничение на населението. Бих искал да има 1 трилион души в слънчевата система. Така бихме имали 1000 души като Айнщайн и Моцарт. Но нямаме толкова време.

Има всякакви видове проблеми, с които трябва да се справим, защото за първи път в нашата цивилизация, която съществува от хиляди години, ние сме големи в сравнение с планетата си. Този проблем има решение и то е само едно. Като заселим Слънчевата система. Моята роля е следната – искам да създам космически кораби за многократна употреба. Това е тежката работа. Amazon започна с едва 1 млн. долара капитал. Можех да се възползвам от системата на кредитните карти, съществуващата транспортна мрежа, която доставяше пратките ми, както и съществуващата телекомуникационна система, чрез която хората се свързваха с нашите сървъри. Всичко това щеше да ни струва стотици милиарди долари. Но тежката работа вече беше свършена и точно това помогна и на Фейсбук. Замислете се – две хлапета в общежитие създадоха компания на стойност 500 млрд. долара за по-малко от 20 години. Това не е за вярване. Но не може да стане в Космоса. Няма как две хлапета да основат космическа компания в общежитието си, защото това е изключително скъпо. Затова искам да построя космическа инфраструктура, която да бъде използвана от следващото поколение така, както аз използвах UPS, FedEx и др., за да развия Amazon. Това е целта на Blue origin.

Дейвид: Това ли искате да бъде наследството ви, или може би Amazon?

Джеф: Най-възрастният човек на света. Това е известен цитат, който харесвам, но наследството ми ще бъде такова, каквото е. Живея живота си по такъв начин, че когато размишлявам върху него, да съжалявам за възможно най-малко неща. Нямам никаква представа какво ще бъде наследството ми, дори не искам да отделям много време да мисля за това.

Дейвид: Възнамерявате в някакъв момент да дарите голяма част от състоянието си?

Джеф: Не знам каква част от него ще даря, но ще дам много пари в организации с нестопанска цел. Но също така и ще инвестирам много средства в нещо, което всеки разумен инвеститор би определил като лоша инвестиция. Пример за това е Blue origin, но аз мисля, че тя е изключително важна. И ако не успея да я превърна в печеливша организация, може би някой ден далеч в бъдещето, ще я направя такава с нестопанска цел. Но бих искал тя да се превърне в процъфтяваща екосистема.

Дейвид: Нека завършим със съпругата ви, досега не сме я споменавали.

Джеф: Да, запознахме се в Ню Йорк в D. E. Shaw & Co, където работехме. Бяхме заедно 3 месеца, след това бяхме сгодени 3 месеца, така че преди сватбата ни се познавахме от едва 6 месеца.

Освен това бих искал да поговоря малко и за родителите си. Човек получава различни подаръци в живота си и за мен един от най-големите подаръци са моите майка и баща. Невероятно е, но човек се възхищава най-много на хора, които са имали ужасни родители, които може би са ги малтретирали, но те са успявали да излязат от този кръг и да имат нормален живот. Всеки познава такива хора. Аз обаче не съм имал такъв проблем. Родителите ми винаги са ме обичали безусловно. Майка ми не говори много за това, но съм сигурен, че не ѝ е било лесно.

Била е на 17 г., когато е забременяла с мен и е учела в гимназия в Албакърки, в щата Ню Мексико. Сигурен съм, че не е било много приятно да бъде бременна майка през 1964 г. на такова място. Дядо ми, който също е изключително важна фигура в живота ми, се е борил за нея. Ръководството на училището е искало да я отстрани, защото е била бременна. Дядо ми е казал, че това е обществено училище, тя има право да го посещава и не могат да я изгонят. След известни преговори с директора, той се е съгласил при определени условия. Майка ми е можела да завърши гимназия, но не е имала право да участва в никакви извънкласни дейности, нито да има свое шкафче. И тъй като дядо ми бил много мъдър, веднага приел условията. Така майка ми завършила гимназия. След това се раждам аз, а тя се омъжва за баща ми – истинският ми баща, а не биологичният ми баща.

Истинският ми баща се казва Майк и е кубински имигрант. Той получава стипендия за колеж в Албакърки, където се запознава с майка ми. Така че историята ми прилича на приказка. А всяко лято, откакто станах на 4 г., дядо ми ме водеше на ранчото си. Между 4 и 16-годишна възраст всяко лято работех с него там. Той беше невероятно находчив. Сам вършеше ветеринарната работа на ранчото. Използваше ацетиленова горелка, за да направи игли от тел, с които зашиваше кравите. Някои от тях дори оцеляваха. Беше забележителен човек и много важна част от животите ни. Понякога не осъзнавате това, но е важно да имате такива примери, когато погледнете назад. Дядо ми беше за мен като още един родител.