20 юли, 1969 г. е паметен ден за човешката история. Денят, в който Нийл Армстронг става първият човек, стъпил на Луната. Той и колегата му астронавт Бъз Олдрин записват завинаги имената си в историята с невероятното си постижение. Именно този човешки подвиг е в основата на новия филм на Деймиън ШазелПървият човек“ (First Man). В ролята на Нийл Армстронг влиза Райън Гослинг, с когото Шазел вече работи в мюзикъла La La Land.

Това, което отличава филма на Шазел спрямо другите филми, разказвали историята за мисията на Аполо 11, е различният поглед върху това безспорно постижение, а именно акцентът върху живота на самия Армстронг и неговата лична трагедия.

Нийл Армстронг и първата му съпруга Джанет са родители на 3 деца – Карън, Ерик и Марк. Дъщеричката им Карън обаче умира през 1962 г., на едва 2-годишна възраст вследствие на тежки усложнения, причинени от тумор в мозъка. Огромната и трагична загуба белязва семейството на Армстронг и тази нелечима тъга се усеща във филма, без да се слага абсолютен акцент върху нея. Но тя е толкова осезаема, че сякаш е невидим и самостоятелен герой, без който историята на Армстронг не може и не бива да бъде разказана.

Това, което не се изрича на глас, но и не би могло да убегне на зрителя е, че именно тъгата и самотата от голямата житейска загуба, дава импулс на Армстронг да се стреми към успеха на космическите мисии и да не се отказва от амбициозните проекти на НАСА. Макар и с цената на няколко човешки живота, тъй като преди Аполо 11 да се увенчае с успех, има няколко неуспешни и трагични опити, в които умират астронавти, някои от които са близки приятели на самия Армстронг.

Филмът се концентрира върху събитията от периода 1962-1969 г., когато САЩ прави всичко възможно да изпревари СССР в опитите си да изпрати човек на Луната. Натискът върху НАСА поради високите очаквания на политиците, както и растящото недоволство в американското общество спрямо космическата програма, която дълго време не дава така желаните резултати, а поглъща огромни средства, създават сериозно напрежение.

На фона на тези събития Нийл Армстронг изпъква със своите инженерни знания, твърдост и целеустременост, които и до голяма степен предопределят избора именно той да бъде командир на Аполо 11 – космическият кораб, извършил немислимото до този момент и изпратил хора на Луната.

Филмът е направен отлично и това, за което сме искрено благодарни на Деймиън Шазел е, че няма излишни и твърде патриотично-патетични сцени, заради което той обаче отнесе не малко критики в САЩ. Едно от обвиненията към филма е, че липсва прочутата сцена, в която Армстронг слага американския флаг на повърхността на Луната. Обяснението на самия Шазел е, че е искал да концентрира вниманието върху емоциите на Армстронг точно в този момент, а американското знаме се вижда много пъти през целия филм. Макар и да понесе критики в това отношение, за мен лично това е най-силната сцена във филма именно, защото вниманието е върху човешкия елемент и емоция, а не върху патриотизма и поредното доказателство за световната хегемония на САЩ.

Както и в La La Land, и тук музиката е дело на Джъстин Хъруиц, идеално допълваща всяка емоция на героите. Композиторът е създал наистина прекрасни произведения и едва ли ще е изненада, ако бъде номиниран за „Оскар“. Само да припомним, че Хъруиц вече взе статуетката за оригинална музика към La La Land.

Ако все още не сте гледали трейлъра на филма, сега е моментът. „Първият човек“ ще стъпи в кината, IMAX и 4DX на 12 октомври.