За авторката

Когато завършвах колежа, един приятел ми каза, че от мен със сигурност ще стане писател. Обичах да чета и да разказвам истории, но едва в този момент ми хрумна да започна да пиша.

Понякога приятелите откриват у нас качества, които ние не сме способни да видим.

Макар да не започнах да пиша веднага, това изказване ми оказа силно влияние.

Няколко години по-късно, вече с две деца и стотици хиляди думи, минали през главата ми, завърших своята първа книга.

Останалото е история...

Джени Хейл е автор на летни и коледни романи. През 2017 г. Hallmark Channel (Hallmark Movies & Mysteries) адаптира книгата ѝ Home for Christmas („У дома за Коледа“) в пълнометражен филм. В рейтинга на телевизионния канал за филмите, излъчвани през сезона, той се нарежда на почетното второ място.

През 2019 г. отново по Hallmark Channel ще се излъчи екранизация на книгата „Коледни пожелания и бисквитени целувки“, пожънала огромен успех сред българските почитателки на романтични четива. Не по-малък е успехът и на романите „Винаги ще има Коледа“ и „Обичай ме заради мен“. Сега Джени Хейл ще зарадва почитателите си с една страхотна лятна история.

За книгата


Кали и най-добрата ѝ приятелка – Оливия, най-накрая решават да сбъднат общата си мечта – да купят вилата на плажа, която харесват от деца. Те влагат всичките си спестявания и много усилия, за да превърнат старата съборетина в красива къща за гости.

Отдадена на ремонта, Кали няма време за любов в живота си. Но сините очи и прелестната усмивка на местния красавец Люк са трудни за пренебрегване. Въпреки репутацията му на разглезен и повърхностен богаташ, този мъж може да се окаже всичко, за което Кали е мечтала.

Тъкмо когато щастието се подава зад ъгъла, двете приятелки намират стар дневник. Между кориците му те научават тайни, които имат силата да променят животи.

Дали Кали и Люк ще бъдат повлечени от бурята, която истината предизвиква, или любовта ще бъде техният заслон?

Откъс

Летният сезон беше в разгара си и магазините бяха пълни с хора. В момента в града се провеждаше състезание по сърф и развълнувани туристи изпълваха улицата с веселата си глъчка.
– Извинете, господине – разнесе се висок мъжки глас някъде пред нея и мигновено привлече вниманието ѝ като магнит. – Ще направите ли изявление? – Някакъв мъж с айпод и чанта през рамо, навярно репортер, вървеше забързано през тълпата.
Няколко секунди Кали наблюдаваше случващото се и се чудеше какво ли е намислил мъжът. Никога досега не беше виждала такова вълнение в това малко градче. Любопитна да узнае какво се случва, тя забърза напред. Едва изминала няколко крачки, настигна мъжа и разбра, че той гони някого. Последва го сред малката тълпа, която се бе насъбрала край магазините, като в същото време продължи да търси подходящо място за обяд. Кали видя мъжа, когото репортерът преследваше, и го разпозна в мига, в който той тръгна право към нея.
– О, ето те и теб! – каза той и я хвана под ръка.
– Какво? Аз...
Преди да разбере какво се случва, Люк Съливан, наследникът на богатото семейство Съливан, я поведе със себе си. Беше чела за него в местния вестник. Семейството му се занимаваше със строително предприемачество и беше забогатяло от сделки по крайбрежието на бариерните острови, а след това бизнесът му се бе разраснал из цялата страна. Люк се беше върнал в Аутър Банкс, за да работи по последния проект на фирмата „Блу Уотър Сейлинг“ – една от големите компании, предлагащи водни спортове, – и бе довел със себе си много репортери. „Блу Уотър Сейлинг“ се развиваше добре и се радваше на голяма популярност – точно като яхтената компания във Флорида, която семейството притежаваше. Носеха се слухове, че баща му скоро ще се пенсионира, а Люк, който беше единственият му син, щеше да поеме управлението на тази златна мина. Според статиите, които Кали бе прочела, неговата дъщеря – Джулиет Съливан, имаше съвсем други интереси.
Люк стискаше нежно ръката ѝ и я водеше напред, а циферблатът на ролекса му отразяваше слънцето и я заслепяваше, въпреки че носеше слънчеви очила. Репортерът ги следваше бързо.
– Съжалявам – обърна се през рамо Люк. – Имам... уговорка за обяд. Не мога да говоря с вас сега.
Репортерът продължаваше да върви зад тях, но забави крачка. Те обаче не намалиха темпото. Люк гледаше напред, на лицето му беше изписана решителност, докато я водеше надолу по тротоара. Кали забеляза погледите на хората. Накрая той влезе в някакъв магазин. Вратата се затвори зад тях и те се озоваха във входа на малка плажна галерия.
Люк пусна ръката ѝ, без да сваля поглед от вратата. Кали погледна продавачката. Жената изглеждаше не по-малко изненадана от появата им.
Когато се увери, че никой не ги преследва, той се обърна към Кали.
– Съжалявам – каза ѝ и отново хвърли поглед към вратата, преди да насочи цялото си внимание към нея.
Тя беше виждала лицето му на снимки в списания, които рекламираха района пред туристите. Но той не живееше като тези туристи. Според статиите, той притежаваше вила, която по-скоро приличаше на замък. Домът му струваше два милиона долара и беше разположен на площ, която навярно се равняваше на една трета от територията на цялото градче. Имотът беше на уединено място на брега край морето и разполагаше с два басейна и тенис корт.
Той беше висок и в отлична форма, с пясъчноруса коса, която падаше по челото му и го караше да изглежда по-млад, отколкото бе в действителност. Кали беше прочела, че е едва година по-голям от нея, но излъчваше някаква опитност, заради която изглеждаше много по-зрял и мъдър. Носеше плажни шорти и небрежна тениска, но изработката им издаваше, че са му стрували цяло състояние. Той пристъпи към нея и тя се почувства неудобно. Как ли изглеждаше в момента? Косата ѝ беше пристегната в опашка, ръцете ѝ бяха мръсни от работата в двора. Люк бе безупречно чист и прекрасен. Гледаше я с морскосините си очи.
– Люк Съливан – подаде ѝ ръка той.
– Кали Уийвър – отвърна тя, все още леко замаяна от случилото се.

На книжния пазар от 23 юли 2019 г.
Превод: Мария Демирева
Обем: 272 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1930-7
Корична цена: 15,95 лв.