Силвия Лулчева е „златният глас“ на България – една от най-обичаните и разпознаваеми актриси, позната от малкия и големия екран, както и от театралната сцена. Нейният глас е озвучавал и звучи в множество любими филми, сериали, реклами.

Една от последните роли, в които се превъплъщава обаче е по-специална и по-лична – тя изиграва образа на майката на журналистката Весела Тотева във филма „Доза щастие“, направен по автобиографичния роман на Весела „Падение и спасение“. Силвия Лулчева споделя, че този филм е много важен и близък на сърцето ѝ, защото тя се познава с Весела и дори е нейният личен избор да изиграе майка ѝ, а Васил Бинев да влезе в ролята на бащата на Весела.

Срещаме се със Силвия минути след преспрожекцията на „Доза щастие“, за да ни сподели за преживяванията си по време на снимките на филма, както и за неговия екранен път, който започва от 8 ноември по кината в цялата страна.

Поздравления за вълнуващото ви изпълнение във филма! Как дойде предложението да участвате в него и как премина през вас този филм кауза?

Както смело обявих, без никакъв срам, с открито сърце, аз съм личният избор на автора на книгата, прототипа на главния герой, самата Весела Тотева. Не съм се колебала нито за секунда, единствено в сърцето ми стоеше уплахата как един такъв независим проект ще премине през иглените уши на сбъдването. Първо, това не се случва лесно, дори да не кажа, че е абсолютно невъзможно без подкрепа на Национален филмов център, без финансиране, такова нещо да види бял ден, без да се рискуват художествени качества и без да се направи формално, но то не само, че намери съмишленици, финансова подкрепа, абсолютна реализация, както чухте и от продуцентите, без да се правят каквито и да било компромиси.

Когато се срещнахме с Яна (бел.ред. Яна Титова – режисьор на „Доза щастие“) да нахвърлим няколко съвсем груби щрихи за това каква е майката, тъй като не играя буквално все още живата майка на Весето, защото ние правим художествен образ, но когато си натоварен със задачата да бъдеш майка, това вече изначално е мисия. Защото, когато си майка, никога не си подготвен за нищо, нито за добрите, нито за лошите, тъжните моменти в майчинството. А тук става въпрос за особено тежък проблем.

Така че, нека приемем, че това е един събирателен образ на майката, която държи в ръцете си болно дете, с което не знае как да се справи. Нито може да помогне, нито може да приеме болестта. Най-страшното и същевременно изглежда като нелепо е, че тя самата тръгва по погребения на други такива деца. Защо? За да свикне, за да репетира, за да види какъв е задължителният изход от този мрачен мач: дете срещу наркотици, тази канадска борба между живота и смъртта. Така че, няма хиляди сценарии и начини, по които да изиграеш майка в един такъв филм, но сигурно хиляди човешки съдби, засегнати от същия проблем, и всеки един ще се разпознае... вътре.

Затова този филм не е просто една история, той е историята на всички нас. И не беше нужно Яна нито да ме подготвя, нито да ме зарежда за изпълнението, но пак подчертавам, защото ние с Яна се срещнахме още когато тя беше току-що завършила актриса във ВИТИЗ и дойде в трупата на Младежкия театър, и познавам целия ѝ път, всичките ѝ въпроси, всичките ѝ колебания, съмнения. Това, за което съм много благодарна в случая е, че тя много добре знаеше какво иска, как да го поиска, и просто седеше отстрани, и аз можех да видя само в очите ѝ дали е окей, дали иска малко повече или малко по-малко, в следващия дубъл какво иска да се случи.

Кадър от филма "Доза щастие".

Притеснявахте ли се от нещо по време на снимките?

Единственото, от което се страхувах е да не объркам Валя (бел.ред. Валентина Каролева изиграва образа на майка си Весела във филма.). И ми беше много трудно, когато трябва да кажа името на Весела, да не подведа нея (Валя), да бъда добър партньор, да не мачкам и да не се види пък, че искам прекалено много да стъпи върху мен. Трябваше да бъде равностойно, честно и да бъда емоционална само като образ, а като Силвия да бъда подкрепяща, поддържаща и обичаща и безкрайно професионална.

Малко шизофренно се разделях, но ми помагаше желанието да имаме достоен, хубав резултат. Но самата Валя показа воля и характер, в който и самата аз, и самата Весела не сме били напълно убедени – „Ама ти наистина ли искаш, наистина ли ще можеш?“ Дали ще извади зъби, ще извади ли захапка на борец, за да премине през това? Тя не само, че премина, но и сега продължава да се държи като... достойна дъщеря на майка си. (очите ѝ се пълнят със сълзи.)

Наистина. Тя не само, че е преминала през много тогава, тя не само, че е дала на Весела сили да прекрачи от смъртта към живота, тя и сега се държи като по-зряла. Като по-голяма. На нея очевидно се пада да го извърви пътя, да се грижи и за братчето си, и за собственото си дете. Така че, тя е най-голямата от всички ни. Дори и сега, в момента ми е много криво, че аз проявявам слабост, а тя е безумно силна... (разплаква се). Но така трябва да бъде и така ще бъде, в името на живота.

Весела е успяла да гледа филма. Вие имахте ли възможност да го коментирате, тя сподели ли ви какво е мнението ѝ?

Да, последно, когато ми се обади и ми писа, за съжаление, чатът вече е изтрит, защото телефонът ѝ е в някой друг, тя ми писа: „Гледах филма.“ И аз ѝ пиша с въпросителен. Тя казва: „Много е хубав.“ Аз пак – „Искам още“. Тя каза: „Много се реве.“ А аз ѝ казах „аз ревах достатъчно. Оттук нататък искам да се смея.“ Това се случи февруари, а на 4 март отново беше болка. Не беше повод за смях. Тя пак се оказа права. Още не съм гледала филма, защото ми е трудно. Това не е само филм за мен, а лична пътека. Пак ви казвам, каквото и да ми предлагат като актриса, давам всичко, само и само да имам още няколко лета, няколко години заедно с нея, на плажа.

Вие самата имате вече голяма дъщеря.

Да, на 18 години е.

Говорите ли с нея на темата за наркотиците? Ще я заведете ли на филма?

Разбира се, тя даже взе моята покана за премиерата и каза, че иска да го гледа няколко пъти с няколко приятели. Не иска всички заедно, а с всеки един поотделно. Тя познава Весела, познава Валя. Много преживя загубата, защото Весела умееше да разговаря с млади хора и те я обичаха, безпричинно, без тя да прави нищо, за да ги ухажва или да прави нещо друго, което ние, възрастните обикновено правим, за да станем симпатични на по-младите. Тя е приета безусловно от по-младите хора.

А за дъщеря ми, тя мисли, че знае всичко за наркотиците, но истината е, че никой не знае всичко за тях. Тя си мисли, че може да се справи с всичко, а истината е много по-груба и цинична. Когато си говорихме за този филм, още преди да бъде завършен, се разбрахме, че с това тръгваме на поход, по училища, срещи с млади хора. От Кърджали ми се обади една жена, която е викала Весела и я е канила там да разговаря с млади хора, и тъй като ми има телефона по друг повод, ми се обади и ми каза, че когато правят прожекция на филма, много държи да отида. Така че, делото върви. Елица (бел.ред. дъщерята на Силвия Лулчева и Васил Бинев), твърд скептик, 18-годишен нахалник, каза, нищо няма да промените, хората ще продължат да взимат наркотици. Вие просто ще хиперболизирате темата и ще ѝ дадете гласност.

Васил Бинев влиза в ролята на бащата на Весела Тотева във филма.

Още по темата

Това не е малко.

Да, не е малко. Така че, те, младите хора са наясно. Единствено, като всеки млад човек, са голи, нахални и млади, и смятат, че не е толкова страшно. Страшно е. Страшно е, когато ти подпали семейството, когато ти засегне близък, е смъртоносно страшно и трябва да се говори за това. Трябва да бъдат информирани.

Дъщеря ми, не само, че ще гледа филма на кино, но и ще заведе всичките си приятели, и ще помоля този филм да бъде представен в нейното училище специално, защото те имат голям киносалон и мисля, че е възможно да се направи. Самият колеж предполага такава възможност, да не ходят навън, а да гледат вътре. Това е. Но има смисъл, трябва да се продължава, трябва да се говори, да се работи.

Много искам вече да се създават български филми, да са усмихнати, едни романтични комедии, в които да участваме с голяма усмивка, но обществото ни е такова, че ние все още разказваме тъжни, болни истории на тъжни, болни теми. Няма как. Тази история е просто още една, която се случва в живота ни, няма как да си затваряме очите, трябва да дадем възможност да се случи, както и изкуството да върви ръка за ръка с живота. Честно. И с любов към живота.