Огромен лобстер срещу анорексията

Най-големият лобстер внасян в България събра дамския бизнес елит на първата среща на Глобалния женски фонд. Огромното “чудовище” тежка категория с тегло от 7, 100 кг беше доставено специално за събитието от Америка. Домакин на срещата, в лицето на г-жа Теодора Попова, финансов директор на Хепи АД, стана "The Chefs'". По време на работния обяд, чаровницата Ани Александрова, председател на фонда, начерта основните посоки от дейността на женската организация в рамките на 2007 г. – борбата с анорексията и булимията са една от основните теми, които ще преследват бизнес активистките. Като техен водач, г-жа Александрова се нагърби с нелеката задача да приобщи към каузата успели и влиятелни бизнес дами, с помощта на които да реализира различни проекти в тази посока.

Събитието премина в приятна атмосфера, като освен сериозната тема за борба със съвременните заболявания, приятна емоция внесе и появата на огромния 40 годишен тихоокеански лобстер. За по-малко от час “морското страшилище” беше превърнато в екзотични морски блюда, които изненадаха приятно дамите, присъстващи на събитието.

Менюто предварително афишира главния готвач и мениджър на “Тамбукту” Румен Айдаров, който за пореден път доказа майсторството си в приготвянето на морски храни. Ястията бяха поднесени в следния ред: салата от лобстер, суши от лобстер и като основно – лобстер “Тамбукту” по екзотична рецепта. Начинът на приготвяне е изцяло авторски и е резултат на кулинарните умения на готвачите в “Тамбукту”.

Интересни факти за лобстерите:

• Видове – познати са около 163 вида лобстери в целия свят.
• Най-големият лобстер е уловен в Канада с дължина 61.2 см, тегло от 20.14кг, като се смята, че индивидът е бил на повече от 100 години.
• Възраст и тегло на лобстерите – до 7-8 години те са с тегло до 500 г, след което в зависимост от околната среда те могат да са над 3.6 кг с възраст варираща между 20 и 50 години. Често те достигат възраст 70 години, а някой доживяват и 100 години
• Как трябва да се съхраняват лобстерите – на влажно място с температури между 2 и 4 градуса по Целзий
• Обикновено лобстерите се продават живи
• Най-добрият начин за готвене на лобстери – без значение дали са приготвени вкъщи или в ресторант, лобстерите запазват най-много от качествата си, когато се варят в подсолена и завряла вода. По този начин те максимално запазват вкусовите си качества.
• Докато е суров, лобстерът е източник на витамини, минерали, протеини, някои от които са :
• Цинк – полезен за имунната система, мозъчната активност и цялостното здраве
• Фосфор – основен елемент за поддържането на здрава костна система, зъби, венци, също така има благотворен ефект върху бъбреците
• Витамин B12 – полезен за червените кръвни клетки и нервните клетки
• Мед – помагащ за избягването на остеопороза, сърдечно-съдови проблеми, артрит и рак на дебелото черво
• Сварен лобстерът съдържа около 98 калории, 21 г протеин, 72 мг холестерол, и около 0.6% мазнини за 100 гр.


• Цвят : – най-често срещаните видове лобстери са оцветени в зелено-кафяво, но също така се срещат и сини, жълти, червени и бели. С изключение на белите всички почервеняват при варене.
• Смяна на черупка – по времето, в което лобстерите растат, те сменят черупките си средно веднъж годишно, поради елементарната причина, че вече не се побират в тях. Когато свалят черупките си, лобстерите са най-уязвими. Интересен факт е, че лобстерът изяжда собствената си черупка, за да възстанови нивата на калций, за формирането на новата си черупка. Тя в началото е много мека и постепенно се втвърдява. По-възрастните индивиди сменят черупките си много по-рядко – веднъж на няколко години.
• Нервна система – лобстерите имат изключително примитивна нервна система и нямат мозъчна кора, която при хората служи за възприемане на болка, но въпреки това, природозащитниците смятат, че варенето на живи раци е нехуманно и считат, че те все пак изпитват болка.
• Благодарение на липсата на сензори за болка и свойството на регенериране на органи, лобстерите са способни на “рефлексна ампутация”. Тоест, могат да загубят част от тялото си с цел да предотвратят по-големи наранявания. Някои части от тялото им ( щипки, крака и сензорни антени), в последствие се регенерират.
• Глас – лобстерите нямат вокални струни и не могат да издават звуци, затова ако чуете лобстер да издава звуци, те най-вероятно са от въздуха който влиза или излиза от тялото му.
• Сетива – лобстерите “подушват” храната си – използвайки четирите антени на главата си и множеството малки косъмчета, покриващи тялото им – така те откриват храната си.
• Зъби – зъбите на лобстерите се намират в стомасите им, но тъй като стомахът се намира в непосредствена близост до устата, често едното бива обърквано с другото.