Хули Леонис ни отвежда на най-важното пътешествие в живота на всеки един човек – прехода към себе си. Това е и заглавието на новата му книга, в която топастрологът и автор ни помага да се свържем с истинското си Аз. „Преходът към себе си“ разкрива какво означава зодиакалният ни знак и как това може да ни помогне да постигнем хармонична връзка със себе си.

Връзката със себе си обаче не бива да остава на повърхността. Защото според Хули Леонис дълбочината предполага обръщане към себе си и минаване на цялата реалност през личната призма за правилно и неправилно, тоест преминаване на реалността през собствената истина.

Именно върху това се съсредоточава Хули Леонис в първата част от книгата. В нея топастрологът дава отговори десетки въпроси, които ни помагат да открием нашето лично щастие: Какво означава зодиакалният ни знак и какъв е пътят, описан от него? Защо сме избрали да се родим под този зодиакален знак и каква тема лекуваме в родовата ни система? Каква е ролята на родителите? Как да превъзмогнем пречките пред това да бъдем себе си? Как да бъдем най-добрата версия на себе си според зодиакалния си знак?

Във втората част читателите ще имат възможност сами да проследят индивидуалните характеристики на своя зодиакален знак и да открият: Кои са ниските и високите му вибрации? При каква родова енергия се ражда човекът с определен зодиакален знак? Как той да извърви прехода към себе си?

Според Хули Леонис животът изисква от нас да направим избор. Едната възможност е да се потопим в колективните полета на страха и да разболеем себе си, другата опция е да се излекуваме, а лечението е възможно само чрез осъзнаване. „Преходът към себе си“ ни посочва пътя към него.

Премиерата на книгата ще се състои на 7 октомври от 18:30 ч. в бар "Singles" на ул. „Сан Стефано“ 22.

За автора

Още по темата

Хули Леонис е завършил специалност „Класическа астрология“ в Академията по астрология в Москва. Специализирал е в сферата на личните взаимоотношения, винаги актуална и важна тема в живота на всеки от нас: отношенията родители-дете, партньорските взаимоотношения, връзката на човека със самия себе си. Хули Леонис съчетава класическото астрологично познание с изследването на родовата енергия и пречупва тълкуванията си през сферата на психологията.

Хули Леонис е автор на книгите „Пътят на душата през зодиака“, „Луната – нашата истинска същност“, „Уроците на Сатурн“, „Ретроградните планети“,„Очевидната скрита истина за любовта“, „Очевидната скрита истина за емоциите“ и „Преходът към себе си“.

Увод

Хармоничната връзка със себе си е даденост, която имаме по рождение. След като се родим, се правят много опити тя да бъде замъглена, унищожена, отслабена. Човек с добра връзка със себе си има критично мислене, усещане за собственото си щастие и път. В резултат на това партньорствата му с околните също са хармонични и дълготрайни. Светът, който ни заобикаля, е просто отражение на собствения ни свят. Какво всъщност означава това? Означава да чувстваме тялото си, да разбираме какво ни казва. Означава да усещаме душата си и да тълкуваме посланията ѝ. Означава да сме свързани със собствената си интуиция, която е директният път към личната ни истина. Означава да имаме достъп до личната си представа за щастие. Животът изисква от нас да направим избор.
Едната възможност е да се потопим в колективните полета на страха и да разболеем себе си, а другата опция е да се излекуваме. Лечението става на базата на осъзнаването. Това е енергийното лечение, с което аз се занимавам. Осъзнава се откъде идва проблемът, вижда се, усеща се, осветява се с информация и с познание и така се лекува. Често това означава да изберете тази опция на щастие, която е била пред очите ви, но погледът ви винаги е бил отклоняван в другата посока.

Какво означава да имате връзка със себе си?

Означава да можете да застанете в центъра си и да не се влияете от мнението на другите. Означава да знаете какво точно ви прави щастливи. Означава да знаете koe е здравословно за вас и кое не е. Означава да знаете какво е успех за вас. Означава да чувате интуицията си и винаги да сте свързани със собствената си истина.

Ролята ни в родовата система

Енергията на родовата система понякога е толкова силна, а нашето желание да сме лоялни към нея още по-голямо и в този процес просто завинаги забравяме за себе си. Защо казвам „забравяме“? Защото, когато се родим, ние много добре си спомняме кои сме и за какво сме на тази земя. Родовите и семейните програми, изпълнени със страхове, обаче се включват след това и ние забравяме кои сме. Започваме да вярваме на страшните неща, които другите ни внушават, и на тяхната идея за нас, а с годините толкова сме се отдалечили от себе си, че изобщо не си спомняме, че някога сме имали представа. Какво се случва тогава? Тъй като сме изградени само на базата на представите на другите и на очакванията им за нас, ние ги следваме, без да усещаме дали те са наши, дали ни радват или не. Има много такива примери. Като момчето, което жертва целия си живот, за да стане успешен адвокат и да угоди на майка си, но в крайна сметка, когато постига мечтата ѝ, го залива един студен душ. Той е най-добрият в професията си, само че нещата не са такива, каквито си ги e представял – това не го радва, напротив, отчайва го, обезсмисля дните му. Да, успехът му би трябвало да радва неговата майка, но и тя всъщност е тъжна, защото синът ѝ е постигнал целта, което тя не е успяла да осъществи за себе си. И е нещастен! Как си позволява! Ако тя беше на негово място… Неблагодарник, иска да убие майка си ли? Само че тя не е на негово място и никога няма да бъде. А това, че той е реализирал нейната мечта, не прави нито нея щастлива, нито него. Защото тя трябваше да му помогне да е себе си, но и той не успя, и тя също. Или момичето, което се е омъжило за подобие на баща си и е на път да повтори нещастната съдба на майка си. Тялото ѝ отказва да се репродуцира, не иска да роди дете на този мъж. Помага ѝ женската интуиция, сетивността ѝ. Тя обаче се отглежда в очите на другите и вижда себе си като провал, като неосъществена жена. Не харесва този мъж, защото прилича на баща ѝ, който е тормозил майка ѝ. Но този модел ѝ е познат, той не крие изненади, превърнал се е в навик, а това само по себе си е удобство, дава спокойствие. Затова момичето решава да се самонакаже, като мине през тежки процедури за забременяване, с които да угоди на очакванията към нея. Казали са ѝ, че предстои да се срещне с детето си – най-голямото щастие. След много мъки и години на унищожителни интервенции, с които мъчи собственото си тяло, тя най-накрая ражда бебе. То е момче, прилича на баща ѝ, на мъжа ѝ. Тя вече има дете, угодила е на другите, но на тях не им пука, те не я обсипват с това внимание и одобрение, което е очаквала. Сама е с детето, а не си го е представяла така, дори не гледа на него като на най-голямото щастие, но не може да го каже, защото ще е отхвърлена от другите майки. През цялото време тази жена е усещала, че с друг мъж и на друга възраст е можела да има дете много по-лесно и да е щастлива, но не си го е позволила, защото се е оформила от очакванията на другите за нея и не е искала да чуе собствения си вътрешен глас. Било я е страх, че ако е себе си, никой няма да я обича. Когато си себе си, ти обичаш себе си – радваш се на всичко, което ти се случва, защото си е твое и е важно за теб! Изпълваш се с любов, заразен си с тази любов и хората искат да я споделиш с тях! Когато човек не е себе си, той търси истината
в социалния модел под максимата: „Каквото е за всички, това и за мен.“ Тогава не си наясно какви са качествата ти, какво искаш, какво обичаш, а слушаш това, което ти казват, че трябва да бъдеш, че трябва да искаш и да обичаш. И ти го постигаш, но то не те радва и искаш просто животът да мине по-бързо…

На книжния пазар от 14 септември 2020 г.
Обем: 200 стр.
Дизайн на корицата: Биляна Славкова
Корица: мека, формат: 13 х 20 см
Издателство: „Апостроф“
ISBN: 978-954-2962-81-6
Корична цена: 12 лв.