Млада, красива и надарена с обещаващ талант – представяме ви актрисата Йоанна-Изабелла Върбанова, най-новото попълнение в трупата на Театър „София“. Тя е само на 23 години, а вече има зад гърба си главни роли, номинации за престижни награди, опит в киното и на театралната сцена.

Каква е Йоанна-Изабелла на сцената и в живота разказва самата тя специално за читателите на Az-jenata.bg.

Коя е Йоанна-Изабелла в три думи? Как би се описала?

Амбициозна, емоционална, интуитивна.

Снимка: Борис Луканов

Откъде идва това особено и красиво име?

Историята около името ми е съдбовна. Майка ми много е искала да съм с няколко имена. Името ми идва, на първо място, от датата, на която съм се родила – 13 ноември. Първо за Йоанна: на този ден е родена царица Йоанна, която пък има не две, а цели пет имена. На 13-ти ноември честваме и празника на Свети Йоан Златоуст. А и баща ми се казва Иван, което е Йоан. А що се отнася до второто ми име – Изабелла, майка ми го е избрала заради любимата си френска актриса – Изабел Аджани. Ето така се появява Йоанна-Изабелла – с две „н“ и две „л“. Често майка ми разказва с усмивка, че когато е съобщила идеята за моето име на администраторката в АГ „Шейново“, тя първоначално ѝ се е скарала, че името е толкова дълго, че няма да може да се събере в предвидения формуляр. Добре, че мама не ѝ е споделила първоначалната идея – да бъда с три имена.

Снимка: Борис Луканов

Започнала си да се занимаваш с актьорската професия още на 16 години. Тогава ли разбра, че това е твоят път?

Срещнах се с актьорството още на 13, когато постъпих в детска школа. Тя ми даде основата – научи ме на дисциплина, постоянство, хигиена на гласа, отношение към текста, развиване на паметта. Харесах сцената и чувството да бъда на нея пред публика. Съдбата ми поднесе подарък и на 16 дойде първото предложение за кино: да дебютирам на големия екран в главната роля от лентата „Момичето от ниЗката земя“. По време на снимките усетих истинската магия на киното и със сигурност осъзнах, че пред камера се чувствам в свои води. Майка ми винаги ме е подкрепяла в стъпките ми да навляза в професията на актьора. Но осъзнах, че съм на правия път, когато една вечер на снимачната площадка се появи баща ми, за да гледа как върви процесът по заснемане. Трябваше да заснема тежка и трудна сцена. В единия дубъл убивах своя партньор, а в следващия – моята героиня ражда пред камерата, а после – полудява. Когато режисьорът извика: „Стоп! Имаме го! Браво!“, видях очите на моя баща, който дойде и ме прегърна с думите: „Браво! Невероятно превъплъщение, сякаш не си ти. Спокоен съм вече. Ти намери своя път! В това е силата ти!“. След като получих подкрепа от семейството си, разбрах, че съм на прав път.

Снимка: Иван Дончев

Завършила си „Модерни танци“, учила си „Поп и джаз“ пеене. Как актьорството надделя над тези две сценични изкуства за теб?

Не мисля, че е имало надделяване. Актьорството изисква симбиоза от много умения, знания, способности. Професионалната ми подготовка в хореографското училище и дългите години занимания с пиано и пеене днес са единствено и само в помощ при изявите ми на сцената. Музиката, танцът и театърът са част от сцената, на която искам да бъда. Чрез тях изразявам себе си и е хубаво, че мога да говоря и на техните езици. Често пъти в спектакъл или филмова продукция се изискват много допълнителни познания в различни области. Актьорът трябва да бъде любопитен към света.

Какво е да си номинирана за главна женска роля на престижния Международен кинофестивал в Ница на тази крехка възраст? Промени ли те това? Мотивира ли те?

„6 и 1 наум“ на режисьора Лъчезар Петров бе вторият ми филм, в който участвах, след като спечелих дълъг и оспорван кастинг. Проектът ме привлече с това, че е приключенски. Снимахме в пет пещери, които не са туристически дестинации. Трябваше да снимаме по 12 часа, на минусови температури, често при екстремни ситуации. Имаше трудни преходи под земята, между сталактити и сталагмити, влага, кал, под земята, без светлина. Ролята бе своеобразно предизвикателство, защото моята роля бе на шефка в рекламна агенция, която ръководи всички проекти и хората там. Трябваше да бъде лидер, най-опитната и обиграна, а всъщност аз бях най-малката на снимачната площадка. По време на снимките имахме каскади, преминаване по въжени мостове на огромна височина в пещерите, провисваха ни с въжета над пропасти и скали, често кадрите бяха върху хлъзгав терен, което създаваше реални опасности и за снимачния екип. Но всичко завърши изключително успешно за всички нас. Този проект ни донесе ярки и запомнящи се моменти за цял живот и ценен опит. А признанието в Ница много, много ни зарадва. Новината за номинацията ми за главна женска роля в Ница дойде във време, когато бях студентка първи курс в НАТФИЗ. Със сигурност това внимание към мен ме зарадва. Мотивирах се, защото видях, че когато човек си е свършил работата професионално и е отдаден изцяло на нея, винаги резултатът се забелязва и се оценява.

Снимка: Борис Луканов

В сериала „Скъпи наследници“ си партнира с голямата Цветана Манева. Какво научи от нея?

Радвам се, че телевизията ме срещна с голямата наша актриса Цветана Манева – колос в театъра и киното. Срещата ни стана на снимачната площадка в киноцентъра. бТВ и „Скъпи наследници“ ни събра в ролите на баба Злата и Юлия. По сценарий трябваше да заснемем над 80 епизода заедно. Магията от контакта ни беше видима и за двете. Имах огромен респект от нея и трябваше да преодолея дистанцията си, за да се получи непосредствен контакт пред камерата. Цветана ме предразположи с изключително сърцатото си и добронамерено отношение. Винаги преди началото на наша сцена сядахме и проигравахме диалозите, обсъждахме конфликтите или взаимоотношенията на героите си. Единият от големите уроци е точно този – добрата подготовка преди началото на всеки дубъл е от огромно значение. Защото камерата улавя всичко. Нужен е труд и внимание към детайла. Когато режисьорът казваше „Начало!“ и нашата сцена започваше, енергията между нас бе изключителна. Силното ѝ присъствие и партньорство изключително много ми помагаха. Показа ми колко е важно в работата да бъдеш последователен и настоятелен в създаването на всеки персонаж, да изискваш до последно нещата да се случват професионално и логично, в посоката на създаването на верния образ. Дисциплина, стриктност и безкомпромисност. Това са все важни неща за актьора, които тя ми показа.

Има ли място, където се чувстваш по-добре – на театралната сцена или в киното?

Киното и театърът не могат да бъдат сравнявани. Нашата работа на актьори е съвсем различна. На сцената всичко се случва сега, пред публика, която реагира. Живото изкуство всеки път е различно като преживяване. А в следващия миг – всичко е отлетяло. Киното дава спокойствието да пробваш различни неща, да повториш, докато се получи, защото записът остава във времето. Историята на лентата се увековечава! Щастлива съм, че имам възможността да се реализирам на сцената и пред камерата. И съм благодарна!

Снимка: Иван Дончев

Има ли роля, за която мечтаеш?

О, да. И това е нормално. Все пак съм в началото на своя творчески път. В киното винаги съм искала да мина през екшън героиня, от която се изискват много умения – бойни, каскадни, стрелкови. Да бъда силен женски образ като Лара Крофт. Определено съм си представяла да участвам във филм от определена епоха. Любопитно ми е да се пренеса в друг век, сякаш в машина на времето. В театъра винаги ще се стремя към сериозни роли, драматургия и автори. Харесват ми драматичните роли и силно характерни комедийни персонажи. Бих искала да предизвиквам всеки път себе си, а не да стоя в шаблон.

Снимка: Иван Дончев

В кои пиеси в Театър „София“ могат да те гледат зрителите?

Радвам се, че получих шанса ударно да вляза в репертоарни заглавия в Театър „София“. Благодарна съм на директора – Ириней Константинов, за доверието и подадената ръка. Застана зад мен с вярата и убедеността си, че ще се справя. Така се случи, че успях да направя две роли в „Кашонът“ на Клеман Мишел – като Емили Родие и Катя, която ще продължа да играя. В „Развратникът“ на Е. Е. Шмит имам удоволствието да си партнирам с опитните ми колеги, които са изявени имена и много обичани от публиката – Ириней Константинов и Лилия Маравиля. А последното заглавие, в което излизам е „Тирамису“ на Йоанна Овшанко – страхотна, динамична и модерна пиеса, която близо 9 години не слиза от афиша. Всичките ни представления се играят при огромен интерес и разпродадени зали, за което благодарим на публиката, която не спира да ни подкрепя и да е с нас и в тези тежки времена.

Снимка: Иван Дончев

Какво е успехът за теб?

Вярата в себе си, в сбъдването на мечтите си, които трябва да можем да превърнем в постижими цели, разбира се винаги с цената на много труд, воля и усилия.

Каква е Йоанна-Изабелла в свободното си време? Как преминава един твой ден?

Гледам да прекарвам много време със семейството си, в смях, в хармония и позитивни преживявания. Важен е за мен семейния уют и топлина.

Ако трябва да определиш щастието с една дума, каква би била тя?

Светлина!

Снимка: личен архив

За какво мечтаеш?

Ще видите! Всичко най-хубаво предстои да се случи!

Би ли споделила с нашите читателки каква е тайната ти за красота?

Красотата идва отвътре. Важно е как възприемаш себе си, така ще те възприемат и другите.

Твоето послание към читателите на Аз жената.

Любовта, вярата и семейството са отговорите на всичко. Мечтайте смело и се борете докрай, защото всичко е възможно!