Свободно време

„Имунитетът атакува“ – д-р Иля Смитиенко

Защо организмът се саморазрушава. Всичко за автоимунните болести

17.10.2021г. / 06 26ч.
Аз жената
Корица: издателство "Ера"

Корица: издателство "Ера"

Имунната система е наш основен защитник, но понякога внезапно се обръща срещу нас. Защо се случва това и какво можем да направим, когато организмът започне да се саморазрушава?

Имунитетът атакува“ обхваща най-актуалните знания по темата, за да помогне на хората да живеят по-комфортно и да разберат по-добре заболяването си или това на техните близки. Доктор Смитиенко отсява заблудите и поднася по достъпен начин единствено обективна и достоверна информация за най-често срещаните автоимунни заболявания. Специалистът разкрива как да ги разпознаете и информира за най-модерните лечения и режими, като се уповава на последните данни и открития. Отговаря на най-належащите въпроси, свързани с:

  • начина ви на хранене и на живот;
  • митовете и фактите относно ваксините;
  • ефективността на различните медикаменти и правилното им приложение;
  • автоимунните болести при децата.

В днешно време все повече хора се сблъскват с този проблем. Автоимунните болести са комплексни и коварни – трудно се диагностицират, а лечението им изисква задълбочено познание. Доктор Смитиенко ви помага да опознаете имунната си система и значително да подобрите здравословното си състояние.

Д-р Иля Смитиенко е практикуващ ревматолог, доцент и един от най-търсените и уважавани медицински специалисти.

Откъс

ИМУНИТЕТЪТ Е ЕДИН, А БОЛЕСТИТЕ – МНОГО

Автоимунното заболяване е състояние, при което имунната система е агресивно настроена срещу собствените ни органи и тъкани. При този процес в кръвта се появяват особени протеинови съединения – автоантитела, които също като с прицелна бомбардировка избирателно атакуват само определени структури на нашите тъкани и ги увреждат, което впоследствие води до нарушаване на тяхната функция. Типични автоимунни заболявания са тиреоидитът на Хашимото (хроничен автоимунен тиреоидит), ревматоидният артрит, системният лупус еритематозус, захарният диабет тип 1, ANCA-асоциираните васкулити.
В света сега се наброяват над 80 автоимунни заболявания.
Освен класическите автоимунни болести съществуват и имуноопосредствани хронични възпалителни заболявания. При тях имунната система има водеща роля за развитието на болестта, въпреки че в кръвта може и да липсват автоантитела.
* * *
Подобна е ситуацията например при болести като артериита на Такаясу или при псориазиса. През последните години обаче дори и по отношение на псориазиса някои специалисти изтъкват наличието на автоимунен компонент. В книгата ще се постарая да не задълбавам особено в научните дебри и ще разгледам и двете групи сходни заболявания.
Малко по-встрани от автоимунните болести стоят алергичните и автовъзпалителните заболявания.
Алергията представлява повишена чувствителност на организма към някои външни за организма вещества (алергени); такива може да бъдат хранителни продукти, пърхот или слюнка от животни, лекарства, прашец от растения. Главното в случая е, че източникът на този проблем (алергенът) първоначално се намира извън организма и проблемите възникват само при контакт на алергена с човека. А при автоимунните заболявания, както вече споменах, собствените ни тъкани вътре в нашето тяло са в ролята на мишена (антиген) за автоантителата.
Автовъзпалителните заболявания са голяма група болести; общото помежду им е генетичният срив на системата за контрол на възпаленията в нашия организъм, в резултат на което периодично, но с достатъчно ясно изразена закономерност възникват пристъпи на треска, възпаления на ставите, кожата, лигавиците и т.н. Тези болести се срещат по-често при децата и юношите и много по-рядко – при възрастните. Ще се спра на този въпрос, когато разглеждам причините за появата на възпаление и треска или пък само на треска с неясен произход.
Обърнете внимание, че дори и в най-известните медицински центрове в света има пациенти с неуточнени причини за своята повишена температура и възпаление. В такива случаи пациентът се изписва от болницата и се поставя под активен амбулаторен контрол и лечение, с което да се свали температурата и да се овладее възпалението, като за целта най-често се използват глюкокортикоиди.
* * *
Какво НЕ ТРЯБВА да правите, ако имате повишена температура и/или възпаление с неясна етиология?
Не изпадайте в паника и не търсете в коя още болница да ви приемат.
Не се хвърляйте да правите всички съществуващи до момента анализи за установяване на инфекция и всевъзможни онкомаркери.
Не лекувайте „хроничната“ херпесна инфекция, тоест при липса на остър пристъп не е необходимо да взимате лекарства за вируса на обикновения херпес, за цитомегаловируса и вируса на Епщайн-Бар!
Не си самоназначавайте позитронно-емисионна томография.
Не си правете експерименти със себе си и не взимайте десетки биологично активни добавки, интерферонови препарати, различни имуномодулатори и имуностимулатори.
Не взимайте по собствено решение преднизолон или негови аналози.

На книжния пазар от 19 октомври 2021 г.
Обем: 208 стр.
Издателство: „Ера“
ISBN: 978-954-389-663-9
Корична цена: 17 лв.

Коментирай