Чували ли сте за синдрома на сварената жаба? Всеки в някакъв момент от живота си попада в ситуация, в която трябва да се адаптира към промените. Може би дори това постоянно ни се случва.

Има обаче случаи, в които ние уж се адаптираме, започваме да живеем по нечии правила, отказваме се да се борим за мечтите си и така, без да се усетим, се оказваме в яма. Какво правите, след като стигнете дъното? Имате ли достатъчно енергия, за да се измъкнете оттам? Да, тези ситуации ни изтощават емоционално и тогава може да се каже, че страдаме от синдрома на сваряващата се жаба.

Мъдрости на Буда за хармония и щастие

Според Olivier Clerc, който е автор на книгата Invaluable Lessons from a Frog: Seven Life-Enhancing Metaphors, когато поставим жаба в тенджера със студена вода и започнем бавно да я нагряваме, жабата постепенно ще свиква с температурата на водата.

Точно, когато водата достигне точката на кипене, жабата вече не може да регулира температурата си и започва да се опитва да изскочи от тенджерата. Но за съжаление жабата вече не е достатъчно силна, за да се измъкне, защото е загубила голяма част от своята енергия, за да се приспособи към температурата на водата. В резултат на това жабата умира от кипенето без никакъв шанс да скочи и да се спаси.

13 урока за живота, които ще ви напомнят колко сте силни

Тук големият въпрос, който е важно да си зададем е какво точно е убило жабата в тенджерата? Врящата вода или невъзможността ѝ да реши кога трябва да изскочи?

Още когато водата бавно се е загрявала и е достигнала някаква начална фаза на кипене, жабата е можела да се измъкне без колебание. Въпреки това, докато се е адаптирала към температурата на водата, тя не се е съобразила кога е безопасно за нея да изскочи.

С тази метафора бихме могли да посочим редица житейски ситуации, през които сме преминали, в които се намираме ние или наши близки, познати. Разбира се, че е важно да умеем да се приспособяваме към ситуациите и взаимоотношенията, които срещаме, но до определен момент.

Най-важното е да се научим да решаваме кога да продължим и кога е време да скочим и да излезем от тази ситуация. Проблемът е в това, че ние хората съзнателно или не се адаптираме към вредните ситуации, като не напускаме зоната си на комфорт. Това важи за всичко – работа, която не харесваме, връзка, в която сме нещастни, вредни взаимоотношения с роднини, вредни навици и т. н.

Притча за страха и тревогата

Избягваме отговорността за себе си, а обвиняваме живота, съдбата, трети лица за неудобната житейска ситуация, в която се намираме.

Какви биха могли да бъдат последствията за нас, ако продължаваме да страдаме от синдрома на сварената жаба?

Нашите желания, нужди и емоции стават невидими за нас и за другите. Това поведение на пасивност и подчинение, което често се бърка с други здравословни поведения, като емпатия, любов, приемане или вътрешен мир. От друга страна страхът, ниското самочувствие, несигурността и примирението са нагласи, които намаляват способността ни да реагираме. Постепенно поемат контрол над живота ни и метафорично ни сваряват като жабата.

Как можем да избегнем синдрома на сварената жаба?

Първото и най-важно нещо е да практикуваме любов и грижа за себе си, да отстояваме правата си. Звучи сложно, но с времето се научаваме на всичко това.

Още по темата

Да поставим лични граници, в които да можем да кажем „не“, „стига“, „не искам“, „искам“ и тези граници да важат за всеки един човек в живота ни. Позволим ли някой да ги прекрачва постоянно, ние се поставяме в ситуацията на сварената жаба.

Приемане на реалността, но без да създаваме очаквания или да предполагаме, че можем да променим хората, защото всъщност не можем.

Да се научим да различаваме кога е възможно да бъдем гъвкави към обстоятелствата и кога не.

Ако пък се чувстваме толкова затънали, че не можем сами да си помогнем, винаги можем да се допитаме до специалист, с когото да споделим тревогите и желанията си.

Снимка: iStock