Читателите се понасят към света на Вирджиния Улф и нейните експерименти с романа „Вълните“. Новото му издание, посветено на 140-годишнината от рождението на кралицата на британската литература през XX век, излиза на 23 ноември с логото на „Лист“. Преводът е на Иглика Василева, а корицата – на Мариета Ценова.

Книгата ще бъде сред акцентите на предстоящия Панаир на книгата в НДК от 6 до 11 декември.

Романът е построен върху монолозите и диалозите на шестимата си разказвачи и проследява живота им от детството до зрелостта. Улф се занимава с индивидуалното съзнание и начините, по които множество съзнания могат да се преплитат.

От появата си на бял свят през 1931 г. „Вълните“ е сред най-обсъжданите произведения на британската писателка. Критиците го смятат за най-експерименталната ѝ творба, а през 2015 г. читателите го подреждат на 16 място в анкетата на Би Би Си на най-великите британски романи, писани някога.

Според преводачката Иглика Василева „Вълните“ е най-красивата словесна симфония на Вирджиния Улф.

За по-пълноценното възприемане на романа, тя добавя обяснителни бележки. „Книгата се състои от десет интерлюдии (като се брои и последния ред на книгата) и девет части. Частите са разкази в първо лице единствено число като монолози на отделните герои, представени под формата на пряка реч. Важно е да се отбележи, че в по-голямата си част тези монолози са в сегашно време, но не в сегашно продължително, което е най-често използваното глаголно време в ежедневния английски, а в просто сегашно време, тоест времето използвано най-често в поезията и затова наричано още „глаголното време на лирическия герой“ или само „сегашно лирическо“. Подобно на лирическите герои тук главните действащи лица или гласове предават своите непосредствени впечатления, мисли и действия с език, който е прост, но не разговорен; възвишен, но не претрупан; директен, но не и лишен от художественост.“, детайлизира Иглика Василева.

Интерлюдиите пък представят описания на един-единствен ден – от изгрева до залеза и спускането на нощта. „Те са нещо като пейзажна рамка на монолозите, но стоят встрани от тях, дистанцирано и бездушно. По този начин „Вълните“ се сродяват с други класически романи на модернизма, в които действието също обхваща един-единствен ден, като „Одисей“ на Джеймс Джойс и „Мисис Далауей“ на самата Улф. В монолозите, които идват след всяка интерлюдия в курсив, животът на героите е представен така, че метафорично да съвпада с хода на деня. Изгревът ги представя като малки деца в училище, ранната утрин – като юноши и девойки, които заминават да се учат в пансион и така нататък. Във всяка една от частите всеки герой говори поне по веднъж, само в шестата липсват Рода и Бърнард, докато деветата представлява нещо като равносметка на живота им от гледна точка на зрялата възраст, направен само от един герой – Бърнард. И разбира се, това „вместване“ на човешкия живот в един-единствен ден загатва за неговата преходност, незначителност, повторяемост и универсалност, както напевно ни говорят за това и вълните.“, обяснява преводачката на романа.