Свободно време

„Експеримент Истинска любов“ – Кристина Лорен

Прехвърчане на искри в грешната посока

06.05.2023г. / 06 36ч.
Аз жената
„Експеримент Истинска любов“ – Кристина Лорен

Фелисити е лицемер. Като изключително успешен автор на романтични романи, Физи може много да говори за любов... но всъщност никога не се е влюбвала истински. Тя познава похотта, но не и онова всеобхващащо и замайващо чувство тип „не мога да спра да мисля за него“. Вечният оптимист, с години е окуражавала читателите си да вярват в любовта, а сега се чувства като пълна лъжкиня. Но какво може да направи?

Конър обожава професията си. Той е режисьор на документални филми и самотен баща, изцяло отдаден и на двете си роли. Но когато е принуден да създаде успешно риалити шоу, а от това зависи работата му, се оказва напълно извън стихията си. Отчаян да намери идеалната главна героиня за новото романтично шоу, Конър случайно среща Физи – изключително забавна и чаровна, макар и нерядко вбесяваща жена. Ако успее да заснеме как самата кралица на романтиката се влюбва пред целия свят, успехът е гарантиран! Но Физи съставя цял списък с изисквания, преди да се съгласи да участва. Когато най-после снимките на „Експеримент Истинска любов“ стартират, бързо започват да прехвърчат искри, но в грешната посока. Фелисити не спира да флиртува с него, а Конър се пита дали самият той има право да се бори за сърцето ѝ...

Кристина Лорен е псевдоним, под който пишат дългогодишните приятелки Кристина Хобс и Лорен Билингс. Заедно са написали цели 18 бестселъра на „Ню Йорк Таймс“, а романите им са преведени на над 30 езика.

Откъс

Аз съм първото от трите деца в семейството ми и обичам да се шегувам, че съм като първата палачинка от купчинката.
Сред събралата се тълпа се разнася смях и аз се усмихвам.
– Сещате се какво имам предвид?! Малко безформена, леко недопечена, но въпреки това вкусна.
Смехът се усилва, но този път се дочуват и няколко неприлични подвиквания, при което и аз избухвам в смях.
– Ето, виждате ли, а дори не трябваше да прозвучи пикантно! Опитвам се да се държа професионално, а формата все така ми убягва.
Поглеждам през рамо и се усмихвам на доктор Лейла Нгуен, ректор на колежа „Ревел“ към Калифорнийския университет в Сан Диего и моя бивша преподавателка по творческо писане.
– Предполагам, че така става, когато поканиш автор на любовни романи да произнесе речта за откриването на академичната година.
До доктор Нгуен седи мъж, който се опитва да потисне усмивката си. Доктор Ривър Пеня – близък приятел, неустоим гений и непотвърден вампир – също е специален гост днес; предполагам, предстои му да бъде отличен, задето е някакъв вид секси феномен. Изглежда така, сякаш мястото му е именно тук горе, на трибуната: колосана яка, перфектно изгладени панталони, които се подават под докторантската му тога, лъснати до блясък официални обувки и строго излъчване, което така и не успях да овладея. Точно сега виждам как иззад гъстите мигли в самодоволните му очи проблясва добре познатото насмешливо изражение.
В началото, когато получих поканата да открия академичната година на въпросната церемония, Ривър веднага сложи банкнота от двайсет долара на масата помежду ни и заяви:
– Обзалагам се, че тотално ще оплескаш нещата, Физи. Убеди ме в противното.
Сигурна съм, че той и съпругата му Джес, която по случайност е и най-добрата ми приятелка, са очаквали, че ще се кача на сцената и ще произнеса „Монолози за вагината“ пред академичната аудитория или че ще извадя банан, напомняйки на всички, докато поставям презерватив върху него, че безопасният секс е все така важен в годината на провокативния Хари Стайлс, но се кълна, че когато ситуацията го налага, мога съвсем спокойно да изиграя ролята на консервативния литератор.
Най-малкото си мислех, че речта ми ще надхвърли двусмисленото встъпление – а то дори умишлено не беше замислено като такова.
Взирам се в морето от облечени в черно, синьо и жълто абсолвенти, простиращо се далеч отвъд спортния комплекс РИМАК, и усещам как ме обзема вълна от мълчаливо вълнение за всички тези млади хора на прага на живота. Бъдещето ги очаква с всички възможности пред тях. С толкова много стрес покрай студентските заеми, но и със също толкова страхотен секс.
– Сестра ми е неврохирург – добавям аз. – А малкият ми брат? Да, той е най-младият партньор в историята на кантората „Адкинс, Уайнторп и Янг“. Един от най-добрите ми приятели, който седи точно зад мен, е световноизвестен генетик.
Думите ми предизвикват искрени аплодисменти за биотехнологичното IT момче и след като те утихват, преминавам към целта:
– Но знаете ли какво? Въпреки всичките им постижения, никой от тях не е написал книга, наречена „Прикрита страст“, така че, мисля, всички сме наясно кой е истинският победител тук.
Усмихвам се на новата вълна от аплодисменти и продължавам:
– Затова откровено заявявам. Произнасянето на подобна реч е голяма чест. Много хора, поканени да изпратят група млади суперзвезди като вас, сигурно ще се ангажират със съвети и конкретни начини как да откриете мястото си в непрекъснато променящия се свят или ще ви насърчат да упражните своето влияние в опазването на околната среда. Ще ви кажат да излезете и да сторите велики неща, неща, които ще променят света, и да, разбира се – трябва да го направите. От все сърце подкрепям подобни амбиции. Глобални граждани: прекрасно. Екотерористи: в никакъв случай. Но доктор Нгуен не е поканила някой вдъхновяващ учен по въпросите на климата или харизматичен и приемливо неутрален политик. Тя покани мен, Фелисити Чен, авторка на книги, изпълнени с любов, отговорност и сексуална позитивност, и честно казано, единственият професионален съвет за глобалното затопляне, който съм в състояние да дам, е да подкрепяте местната библиотека.
Още една приглушена вълна смях.
– Всъщност това, което ме интересува – единственото, което е от най-голямо значение за мен на този свят, е когато всеки от вас стигне до края на това шантаво пътуване, наречено живот, и погледне назад, да е в състояние наистина да каже, че е бил щастлив.
Денят е просто съвършен – небето е ясно и синьо. Евкалиптови дървета се поклащат наоколо и ако си поемете въздух в точния момент и поривът на топлия бриз откъм Сан Диего е идеален, ще усетите мириса на океана, отдалечен на почти километър оттук. Въпреки това стомахът ми се свива леко за продължението, което предстои. Голяма част от професионалния ми живот мина в защита на професията, която упражнявам, и последното, което искам, е да звуча, сякаш се оправдавам. И ето ме тук, на трибуната, в тога и шапка, въоръжена с реч, която напечатах и принтирах, за да не започна да импровизирам, отклонявайки се с вицове за пениси точно както Ривър очаква да направя. Искам да чуят искреността в думите ми.
– Ще ви посъветвам да живеете живота си, сякаш е любовен роман. – Вдигам ръка, когато виждам усмивките върху някои лица да преминават в насмешка, но не ги обвинявам, ако си мислят, че това е шега или пък че се преструвам на свенлива. – Ето какво ще ви кажа. – Спирам за миг за по-голям ефект, изчаквайки смехът да утихне и любопитството да вземе връх. – Любовният роман не е безсмислено разкъсване на дрехи. Може да бъде и такова и в това няма нищо лошо, но в крайна сметка този вид литература не е свързана с фантазията да си богат или красив, или дори да си вързан за леглото – дочува се още смях. – А за това историите, в които се говори за радост, да надделеят над историите за болка. Става дума за това всеки човек да вижда себе си като главен герой в един много интересен – а може би дори тих – живот, който изцяло да може да контролира. И именно това, приятели мои, е илюзията за значимост.
Правя пауза точно както се упражнявах, защото всички тези деца са отгледани в мрачния балон на патриархата и смятам за своя мисия на Земята да го спукам с гръм и трясък. Истината, че всички ние заслужаваме да се чувстваме значими, се нуждае от време, за да бъде разбрана и приета.
Но паузата продължава по-дълго, отколкото бях планирала.
Защото не очаквах, че собствената ми теза ще ме улучи право в сърцето като стрела. През целия си живот като съзнателна личност съм живяла така, сякаш е любовен роман. Прегръщах приключенията и амбициите, бях отворена за любовта. Наслаждавам се на секса, подкрепям жените в живота си, активно мисля как бих могла да направя света около мен по-добро място. Заобиколена съм от семейството ми и близките ми приятели. Но моята собствена значимост се свеждаше предимно до ролята на най-добър приятел, предана дъщеря, краткотрайна връзка за една нощ, която никога няма да забравят. Основната част на моята история – романтичният сюжет, включително любовта и щастието – представлява огромна празнина. Уморена съм от първи срещи и внезапно ме обзема такава слабост, че бих могла да легна направо тук, на подиума. Осъзнавам като гръм от ясно небе, че съм изгубила усещането си за радост.
Взирам се в морето от лица, отправени към мен, в широко отворените им и внимателни очи и ме обзема желание да призная най-лошото: така и не успях да приключа първо действие на моята лична история. Не знам какво е усещането да си постоянно значим. Как мога да кажа на тези току-що излюпени „деца-възрастни“ да пристъпят в света, който ги очаква, с оптимизъм, че всичко ще бъде наред? Светът изглежда изпълнен с намерението да ни пречупи и не си спомням кога за последен път съм била истински щастлива. Всичко, което произнасям от тази трибуна – всяка една изпълнена с надежда дума от речта ми към тях – ми се струва лъжа.
Някак успявам да сложа на лицето си маската на бляскавата Физи и да кажа на тези деца, че най-доброто, което могат да направят за бъдещето си, е да изберат правилната среда. И че ако подходят към бъдещето си с оптимизма на любимеца на света Тед Ласо, всичко ще бъде наред. Да им кажа, че ако положат усилия, ако не забравят за слепите завои, неизбежните възходи и падения, ако си позволят да бъдат уязвими, обичани и честни с хората, които значат нещо за тях, наистина всичко ще бъде наред.
И когато слизам от подиума и заемам мястото си до Ривър, той притиска нещо в дланта ми.
– Успя.
Поглеждам надолу към шумолящата банкнота от двайсет долара и после дискретно му я връщам. С широка усмивка на лицето, съзнавайки, че все още сме изправени пред хилядната публика, заявявам:
– А ако всичко това са просто глупости?

На книжния пазар от 9 май 2023 г.
Обем: 432 стр.
ISBN: 978-954-389-730-8
Издателство: „Ера“
Корична цена: 20 лв.

Коментирай