Стефан Стефанов: В „Radio Africa“ ще видите страхотна селекция от съвременни африкански музиканти

Стефан Стефанов е журналист и писател, автор на 5 книги, сред които са „Орисия“ и „Горе&Долу“. Документалният филм „Радио Африка“ е неговият режисьорски дебют, с който иска да запознае българските зрители с въздействащата музика на Черния континент. 

Филмът „Радио Африка“ е първият български филм за африканската музика, както и първата подобна продукция, която събира български и африкански артисти, за да споделят своята визия по определена тема.

Създателите на филма са журналистът и писател Стефан Стефанов и операторът Давид Вълков. Днес разговаряме със Стефан, за да ни разкаже как се е появила идеята за подобен проект и къде можем да гледаме филма у нас.

Как се зароди идеята за филма „Радио Африка“?

Всичко започна на концерта на Вию Фарка Туре миналата година. Той е едно от най-големите имена на африканската сцена и клубът беше пълен, хората реагираха много позитивно на музиката. Все повече африкански музиканти изпълняват в София, най-вече благодарение на Аларма Пънк Джаз, и с това културният пейзаж в столицата се освежава и облагородява. По време на концерта си помислих, че ще е страхотно някой да документира този процес, тъй като за първи път африканската сцена в България е толкова активна. Впоследствие Цветан Цветанов от Аларма Пънк Джаз ми каза, че е поканил Бубакар Траоре и Нура Минт Сеймали за концерти и реших аз да направя филма. 

До този момент не се бях занимавал с кино, а с литература – имам пет издадени книги. Но благодарение на приятелството ми с Давид Вълков, който беше оператор и озвучител на терен, проектът стана възможен за реализиране. Всичко започна малко случайно и е изцяло плод на любопитството ми към една непозната, но богата култура, която е давала и продължава да дава много на световната културна традиция. 

Премиерата на филма е на 21 май в Дом на киното в София.

Какви бяха първите стъпки в реализирането на този проект?

Аз нямам никакъв опит в киното, затова поисках съвет от Давид откъде да започна. Бях сигурен, че мога да създам концептуална рамка, да организирам цялата комуникация, документация и промотирането на филма. Но техническите аспекти на проекта и до ден днешен са извън моята компетенция и затова беше голямо облекчение, че Давид се включи с такъв ентусиазъм. По същото време говорих с Цветан и получих неговата подкрепа, което беше много важно, защото той беше моят контакт с африканските изпълнители. Междувременно започнах да разпитвам кои са българските артисти, които са активни в африканските изкуства, защото аз по принцип съм далеч от тази сцена. В общи линии, първо аз се потопих в тези непознати води, а след това ще го направи и зрителят, когато гледа филма. 

С какви предизвикателства се срещна в началото на продукцията?

Предизвикателствата бяха на всяка крачка, поради две причини. Първата е свързана с моята липса на опит в киното, а втората – с традиционните трудности при създаването на независима продукция. „Radio Africa“ не е финансиран по програма или от фонд. Просто започнахме да го правим. Това доведе до големи трудности, особено при наем на техника, както и при преговорите за авторски права впоследствие. От сегашна гледна точка, бих подходил по различен начин към тези въпроси в първия етап от създаването на филма. 

Друго голямо предизвикателство е участието на толкова много артисти в продукцията. В „Radio Africa“има 8 акта, като повече от половината не са от този континент. Това означава една постоянна и безкрайна комуникация, която отнема страшно много време, търпение и усилия. Само ще кажа, че встъпителното онлайн интервю с Вию Фарка Туре отне 4 месеца за организиране. В деня на интервюто чакахме още час и половина, защото токът в Мали спря.
Мога да продължавам да изброявам трудностите и предизвикателствата, но няма смисъл тази тема да доминира цялото интервю, така че ще спра дотук.

Какво място заема африканската музика в българската културна сцена?

Не заема голямо място, защото българската сцена, която не е поп-фолк, е малка и изключително фрагментирана. Въпреки това, сцената за африканска музика е доста жизнена и това се дължи изключително на активността на неколцина местни артисти, повечето от които участват във филма. 

Как филмът допринася за разширяване на мултикултурния диалог в България?

Африканската културна традиция е популярна тук, основно чрез производните си жанрове, като хип-хоп, джаз, рок. За мен беше любопитно да наблюдавам публиката по време на концертите, които заснехме. Хората слушаха с интерес, танцуваха, реагираха на изпълнението. Тези концерти бяха глътка свеж въздух, защото представят музиката в съвсем друг контекст.

За себе си съм сигурен, че концертите и филмите, които показват богатството на африканската музика, обогатяват и нашите културни възприятия, по силата на този различен, наситен с идеи контекст. Всеки може да намери нещо за себе си в тази музика. Тя е за всички.

Какви реакции очакваш от българската публика след премиерата?

Наистина нямам представа, защото аудиторията ще бъде разнообразна. При всички положения, мисля че на хората ще им бъде интересно, защото ще видят един свят, който е извън рамките на техните разбирания. Като цяло такъв тип „отваряне“ винаги е интересно и полезно за зрителя, особено във времена, в които голяма част от информацията не е задълбочена, нито има за цел да остане във времето.

Как избра артистите, които участват във филма?

Първо направих едно свое проучване. Аз познавам много хора в музикалните среди, а те са малки в България и всички се познават. Така лека-полека стигнах до подходящите артисти, които могат по адекватен начин да представят българската гледна точка върху африканската музика. Колкото до самите африкански артисти във филма – всички те имаха концерти в София през 2024-2025 година.

Истината е, че продукцията имаше късмет, защото по това време в България дойдоха много големи имена. Вию Фарка е син на легендарния носител на „Грами“ Али Фарка Туре. Вию е много актуален изпълнител вече повече от десет години – той беше сред музикантите на откриването на Световното първенство по футбол в ЮАР през 2010 година, заедно с Шакира и други.

Бубакар Траоре е живата легенда на африканската музика и неговото наследство на тази сцена е огромно. Басеку Кояте също е много популярен музикант, майстор на инструмента нгони. Той е правил седем световни турнета, кариерата му е много дълга. Нура Минт Сеймали е изгряваща мавританска певица, която трупа все по-голяма популярност. The Smile Trio пък са група танцьори и музиканти, които само миналата година имаха 35 концерта в Европа. 

По волята на съдбата, българският зрител има възможност да види страхотна селекция от съвременни африкански музиканти във филма. Това дава и голям потенциал на Radio Africa като документ, който ще остане във времето. 

Бубакар Траоре. Снимка: Radio Africa.

Какво беше за теб най-силното преживяване или момент по време на снимките?

Имаше един-два момента по време на снимките, когато почувствах, че идеята ми за този филм е попаднала в целта. Правилната идея в точното време и на точното място. Ако бяхме направили този филм по-рано или по-късно, щяхме да пропуснем нещо. Това бяха моменти, в които разбирах защо е важно, че правим този филм, че ще го бъде и че той има много по-голям потенциал, отколкото съм предполагал.

Какво научи за африканската музика и култура по време на работата по филма и какво искаш публиката да усети?

Аз не познавах достатъчно добре африканската култура преди това, въпреки че тя не беше и съвсем нова за мен. В този смисъл, научих много за нея и мястото тук няма да ми стигне за всички заключения. Когато говорим за тази култура, трябва да се вземе предвид, че разбирането на африканските народи по въпроса по никакъв начин не се припокрива с нашето.

Европейското изкуство е силно концептуализирано, което му дава някои предимства, но отнема живителни сили от него. Африканското е много по-ситуационно и черпи вдъхновение, и енергия от момента. Всъщност, там няма идея за изкуството като такова, то е част от живота.

Нура Минт Сеймали. Снимка: Radio Africa.

Как ще се разпространява „Радио Африка“ след премиерата?

Имаме желание да покажем филма и извън София, както и да го представим на някои фестивали, но все още не знам кои. С изключение на звука и картината, аз правя всичко по този филм сам, така че се фокусирам върху непосредствените предизвикателства. Към момента това е премиерата.

Има ли интерес от международни фестивали или платформи към филма?

Не сме стигнали до там още. Всъщност, до началото на този месец не беше ясно какво ще се случва с този филм и фактът, че премиерата е съвсем скоро е някакво малко чудо. Каня ви да го изживеем заедно на 21 май в Дома на киното. 

Трейлър на "Radio Africa":