Какви са стойностите на нормалната температура? Има ли различия между телесната температура на малките деца и възрастните?

Температурата на човешкото тяло е относително постоянна. Нормалните й стойности се колебаят между 36оC и 37оC, ако е измерена под мишницата. Ректално (в ануса) температурата е с 0,3оC – 0,5оC по-висока от тази под мишницата. Най-ниска е температурата, измерена в ранните утринни часове, а най-висока между 16 – 19 ч., като разликата е с няколко десети от градуса. Устойчиво постоянна температура у човека се поддържа от терморегулаторния център, който е разположен в хипоталамуса на главния мозък. Той стимулира или подтиска физиологичните процеси, които са свързани с топлообразуването и топлоотдаването. При повишена топлинна продукция или намалено топлоизлъчване, телесната температура се повишава. Физиологично повишаване на температурата се постига чрез разширяване на кожните съдове и изпотяване.
Малките деца, особено новородените, имат по-неустойчива терморегулация, поради незрялост на Централната Нервна Система (ЦНС). Тази особеност предопределя повишен риск за зависимост от външните фактори – лесно преохлаждане при ниска околна температура и недостатъчно облекло и прегряване при висока околна температура, недостатъчен прием на течности, прекомерно облекло, затрудняващо топлоотделянето.

Температурата трябва да се измерва 10 – 15 минути след освобождаване на детето от топли завивки или дебело облекло, за да не се отчитат фалшиво повишени стойности.

Коя температура е висока?

  • Нормална – 36оC – 37.2оC
  • Леко повишена – 37.3оC – 38.3оC
  • Повишена – 38.4оC – 39.7оC
  • Висока – >39.8оC
Какви са най-честите причини за повишена температура?

Най-честата причина за повишена телесна температура (фебрилитет) са острите вирусни инфекции, отговорни за т.нар. “простудни заболявания”. Друга честа причина са бактериалните инфекции, обуславящи възпалителни заболявания на носоглътката (ринофарингити, ангина), на средното ухо (отит) и по-рядко на дихателните пътища и белите дробове. По-редки причини са постваксинални и алергични реакции, състояния на обезводняване, увреждания на ЦНС, автоимунни или злокачествени заболявания.

Болестотворните причинители от инфекциозен или неинфекциозен произход стимулират образуването на вещества, които повишават прага на терморегулация. Това обуславя повишена продукция на топлина, намалено топлоотдаване и като краен резултат – повишаване на телесната температура над горната нормална граница.

“Опасна” ли е повишената температура?

Повишената температура има важно значение за диагностициране на заболяването, избора на правилно лечение и проследяване ефекта от него. Освен това, тя играе роля на защитен фактор. Установено е, че повишената температура активира имунните механизми и допринася за по-лекото и по-кратко протичане на инфекциозните заболявания. Тези полезни ефекти важат за леко до умерено повишената температура (до 38,5оC) у болни с добро самочувствие и запазено общо състояние. Когато температурата надвишава 38,5оC – 39оC, съществува риск от нежелани последици – поява на дискомфорт, опасност от гърчове, увреждане на мозъка.

Дискомфортът е свързан с повишените обменни процеси, загуба на течности и соли, ускорената сърдечна дейност и нерядко главоболие.

Фебрилните гърчове засягат около 2 – 5% от децата между 3 месечна и 5 годишна възраст. Гърчът се проявява обикновено при температура над 39оC, но може да настъпи и при по-ниски стойности в хода на нейното повишение.

У болни с епилепсия, повишената температура може да провокира епилептичен пристъп.

Риск от увреждане на мозъка съществува при повишаване на температурата над 41оC.

Кога трябва да се приложат температуропонижаващи мерки?

Средствата за понижаване на температурата са немедикаментозни и медикаментозни.

  • немедикаментозни средства

    Към тях принадлежат лесно осъществими мерки като: отстраняване на затоплящи завивки и прекомерно облекло, проветряване на помещението и понижаване на стайната температура до около 21 – 22оC, даване на достатъчно течности (вода, билков чай, плодови сокове). При температура над 39оC – 39,5оC може да се предприеме обтриване на крайниците и тялото с мокра, но добре изцедена кърпа или гъба, обуване на мокри, изцедени чорапи, обвиване във влажен чаршаф.

  • медикаментозни средства

    Към тях принадлежат температуропонижаващите (антипиретични) медикаменти. При неусложнени форми на заболяване се препоръчва те да се прилагат при температура над 38,5оC. Ако обаче има данни за предшестващи фебрилни гърчове или епилепсия, то антипиретиците трябва да се прилагат в началото на повишаване на температурата. Даването на антипиретик невинаги може да предпази от гърч.

    При изразен дискомфорт поради фибрилитет, антипиретик може да се приложи и при по-ниска температура (напр. 38оC – 38,3оC).

    Кои са подходящите антипиретични средства за деца?

    Броят на антипиретичните средства е голям. Поради токсичните им свойства, употребата на значителна част от тях в детската възраст е ограничена. Така например, широко използвания в недалечно минало аспирин е практически изоставен в педиатричната практика поради установена връзка между неговото използване и синдром на Reye (животозаплашващо състояние, характеризиращо се с тежко увреждане на черния дроб и Централната Нервна Система). Силно ограничена, без да е изоставена напълно, е употребата на амидофен и аналгин, поради възможността за подтискане на костния мозък, алергични прояви, колапс, повръщане и гърчове.
    С изоставяне на аспирин и ограничаване на употребата на амидофен и аналгин, все повече нараства употребата на парацетамол като температуропонижаващо средство не само при деца, но и при всички възрастови групи. Поради много добрата си поносимост в терапевтични дози, той се счита за стандарт за антипиретик.

    Каква е дозировката на парацетамол, продължителност на лечението?

    Единичната дневна доза на парацетамол за деца е 15 мг. / кг.т.м. Тази доза се прилага през 4-6 часа, но не повече от 4 приема на ден. Общата дневна доза не трябва да надхвърля 60 мг. / кг.т.м. При деца над 12 години и възрастни, еднократната доза е 500мг – 1000мг (1-2 таблетки от 500мг) през 4-6 часа. Максималната дневна доза е 4000мг (или 8 таблетки от 500мг). При постваксинални реакции при кърмачета са достатъчни 1 до 2 дози за овладяване на повишената температура и локалната болка.

    Парацетамол може да се прилага в терапевтични дози в продължение на 5-6 дни. Хроничната употреба на доза, по-висока от терапевтичната, крие риск от чернодробно увреждане.

    Поради слабото противовъзпалително действие на парацетамол, той не е подходящ като лечебно средство при възпалителни заболявания с вече нормализирана температура. Въпреки, че парацетамол може да се дава и без лекарско предписание, уместно е да се извърши лекарски преглед при задържане на температурата повече от 2-3 дни. При кърмачета под 3 месечна възраст, всяко повишаване на температурата изисква преглед (консултация) с лекар.

    В какъв интервал от време настъпва понижаването на температурата и колко време трае антипиретичния ефект?

    Температуропонижаващият ефект на парацетамол се проявява около 20-30 минути след неговия прием. Максималният му ефект е между 1-я и 2-я час и трае 4-6 часа. Приемът на парацетамол на гладно ускорява резорбцията му в тънките черва и ефектът настъпва по-бързо, отколкото ако е приет след хранене.

    Може ли парацетамол да се комбинира с други лекарства?

    Парацетамолът е с много добра поносимост и не повишава риска от появата на нежелани реакции, ако се комбинира с други медикаменти. Изключение прави едновременното му приложение с фенобарбитал или с други температуропонижаващи средства, при което могат да се усилят токсичните свойства на лекарството.

    Какви са формите на приложение на Парацетамол?

    Парацетамол се прилага през устата като сироп или таблетки и ректално – като супозитории. При кърмачета и деца под 6 годишна възраст са подходящи течните (те са и за деца до 12 години) форми. Таблетките са предназначени за деца в училищна възраст и възрастни. Супозиториите (свещичките) се използват при затруднен прием през устата (повръщане, гърлобол, отказ от прием на лекарства). Резорбцията (всмукването) на лекарството през дебелочревната лигавица е с променлива големина не само при различни индивиди, но и при един и същи човек. Поради несигурната степен на резорбция, супозиториите трябва да се използват като резервен вариант.

    Какви са нежеланите реакции при парацетамол?

    В терапевтични дози парацетамол има много добър профил на безопасност, като:

    • не уврежда лигавицата на храносмилателната система;
    • не обуславя стомашно-чревни кръвоизливи;
    • не предизвиква гадене, повръщане, диария или запек;
    • не влияе върху двигателно-зрителната координация.

    Много рядко може да има прояви на свръхчувствителност – кожни обриви

    Доц. Анна Радивенска, Завеждащ “Детска клиника” V МБАЛ

  • Коментар:

    Доцент Радивенска е един ангел. Попаднах на тази статия и я четох с повишено внимание. Чудесен лекар – морална, възпитана и заинтригувана от проблема, с който отиваме при нея. Обичаме доцент Радивенска. Бог да я пази!

    Коментар по темата Калина Стефанова, София

    Коментар: Синът ми Николай беше много жизнено дете. Проходи на осем месеца. Една сутрин - беше на една година и една седмица - вдигна температура. Дадох му необходимите лекарства, температурата падна. После пак се качи и така до четири слетобяд, когато реших за по-сигурно да го заведа в бърза помощ. Пет часа по-късно синът ми почина. Казаха, че е от свръх остър менингококов сепсис. Беше напълно здрав. Гледах как се ражда и как умира. Много ми липсва. Това се случи преди два месеца.
    1 октомври 2007 - Миглена Миладинова, 29 г.