Братята и сестрите винаги намират за какво да се карат – заради съревнование помежду си, за играчки, за вниманието на възрастните, за пространство за игра в стаята, за приятели на детската площадка – независимо каква е причината, винаги има повод за раздор!

Понякога има опасност това съперничество да прерасне във война между братята и сестрите. Тогава е добре родителят да се намесва адекватно, за да предотврати последващи раздори, при някои от които се стига до трайно влошаване на отношенията между децата, дори с напредване на възрастта.

Но кога съревнованието между братята и сестрите е полезно за развитието им и кога е добре да не играем ролята на рефер? Ето няколко примерни ситуации.

Разрешаване на проблеми

При възникване на спорове и пререкания решаването им е от огромно значение. Чрез самостоятелно решаване на неразбирателствата децата се научават да взимат решения, да отстъпват или да отстояват, научават се да правят преценка на конфликтните ситуации и да съобразяват начини за излизане или преодоляване на конфликта. Това са безценни умения, които ще им носят ползи в живота.

Подобряване на социалните умения

Самостоятелното решаване на спорове между децата е много важно за изграждане на социални умения за в бъдеще, смятат детски психолози и педагози. Проумяването на това какво държание и какви методи са допустими играе ключова роля за осъзнаването на мястото и значението на личността в социума.

Още по темата

Подобрени умения за слушане

Съревнованието подпомага развитието на съпричастност и разбиране между братята и сестрите от гледна точка на другия човек.

Самоконтрол

Възникването на спорове и съревнование между децата създава повече предпоставки за регулиране на емоциите, съобразяване с чувствата на другия, породено вследствие на нараняването им или накърняването на собствените чувства.

Увеличаване на подкрепата

В крайна сметка състезанието между братя и сестри може да ги сплоти. Дори съперничеството да е предизвикало омраза в някои моменти, братята и сестрите остават такива за цял живот. Споделянето на преживяванията, независимо дали са добри и лоши, изгражда личности. И когато родителят знае кога е важно да не се намесва и да остави децата сами да решат споровете помежду си, тези личности израстват силни и борбени, уважаващи другите.