Мариела Нордел: Кулинарията е комуникация

Хубавата кухня е като интересните личности. И двете изобилстват от цветове, вкусове, носят много информация в себе си за различни култури. Днес в рубриката ни „Тя, звездата“ ви представяме една много интересна дама – Мариела Нордел.

Тя е топкулинар и космополитна личност. Преди няколко месеца започна своя кулинарен проект по Bulgaria ON AIR „С черпак в куфара“. Каква е тайната на добрата храна, покоряването на мъжкото сърце и докъде може да се стигне с черпак в куфара, вижте в следващите редове.

Във вените ти тече българска, испанска, китайска, френска, гръцка и еврейска кръв. Коя е Мариела Нордел?

Много хора ме мислят за арогантна, с високо самочувствие, безпардонна. Истината е, че аз знам какво ми е струвало да стана това, което съм, и не само да оцелея, но и да израсна. Човек не може да определя произхода си, родителите, но може да реши какво да направи с живота си.

Аз бях наясно още от седемгодишна какво искам! И работя цял живот върху себе си, не се отказвам и никога не губя надежда, колкото и отчайваща да е някоя ситуация.

Кога и как откри, че кулинарията е твоята страст?

Както с повечето деца и с мене беше така – дядо ме запали по готвенето. Той остава сирак на осем годинки и започва да чиракува при един богаташ – собственик на ресторанти, магазини. Спял е на дървена пейка до печката в един от хановете му. Гледал е какво правят големите и сам се е научил на всичко, включително и да готви. Когато отива в казармата, го зачисляват „кашавар“ и така научава „занаята“ отвътре.

Още се носят легенди за Трифон Зарезан-ите, организирани от дядо Кольо, където са се събирали мъжете от целия град да зарязват лозята, а дядо е приготвял по няколко агнета и прасета. Той беше и един от най-добрите производители на вино в Плевенския край. Когато се жени за баба, през 33 година, заравя 12 бутилки от най-доброто си вино в земята на мазата на къщата си.

Извадиха ги на Златната им сватба – през 83-а. Въпреки, че аз бях малка, ми позволиха да опитам от този изключителен еликсир. Вкусът му беше топъл, мек, вълшебен. На дядо дължа вкуса и респекта към кулинарията.

Ти си гражданин на света, пътуваш много. Как това те вдъхновява, особено в мисията ти на кулинар?

Още Пеньо Пенев го е казал: „Човек е човек, когато е на път!“ Аз съм любопитна и искам винаги да уча, да откривам нови неща. Враг съм на всяка рутина, на скуката, на сигурното... до степен на безразсъдство. Мен мъж много трудно може да ме съблазни с бижута, дрехи, имоти, но виж, ако ми предложи пътешествие, сърцето ми е вече негово.

В това отношение си пасвахме най-добре с бившия ми годеник, с когото се разделих заради настоящия ми съпруг. И той беше холандец – вицепрезидентът на „Виза Юръп“, службата му изискваше много пътувания, както и присъствието на банкети, коктейли, бизнес вечери. С него открих света на Висшата кулинария, Трите звезди Мишлен.

И винаги, след като приключеше мероприятието, аз се забивах в кухнята да поздравя Шеф-а и да опозная обстановката. Така и създадох много приятелства и познанства сред бранша на големите професионалисти.

Имаш прекрасна дъщеря. Кои твои грешки не би искала да повтори и какви житейски уроци би ѝ предала?

Аз не мисля, че моите грешки са „грешки“! Гледам на тях като на необходими уроци, за да стана това, което съм. Не искам и да ѝ налагам какво да прави, нито пък да я „предпазвам“. Тя трябва да мине по своя път, да направи своите „грешки“. От мене, обаче ще има винаги и безусловна подкрепа, независимо какви решения взима. Стремя се да я възпитавам като самостоятелен и смел човек.

Да не се плаши от живота, да не се страхува от трудностите, но да се научи да ги преодолява. Всеки един проблем, който се появи, аз ѝ го представям като игра, като задачка: „Хайде сега да видим може ли да се справим и с това!“.

Тя е с доста различен характер от моя и аз уважавам нейната същност, опитвам се да се съобразявам с това, но има неща, към които съм безкомпромисна и тя трябва с моя, а по-късно и без моя помощ да изгради у себе си: дисциплина, целеустременост, отговорност, вяра в Бог, уважение към другите!

Тя как гледа на кулинарията, интересно ли ѝ е?

В това отношение тя си е „бащичко“ – за нея храната е средство за съществуване. Храни се по-скоро, защото така трябва, а не от хедонизъм. Но има изграден много точен вкус към фината храна – японската кухня, хубавото телешко бонфиле, добре приготвените зеленчуци... Сигурна съм, че тя няма да има типичните женски проблеми с теглото.

А и не проявява особен талант или интерес към готвенето. Нейните съученички като идват у дома винаги възкликват: „Ама, ти си невероятна късметлийка, майка ти готви!!!“, те, горките, повечето са израснали с продукцията на кулинарните щандове и с полуфабрикатите.

Какво би посъветвала дамите, които искат да впечатлят определен мъж с кулинарни умения? Все пак нали любовта минава през стомаха...

Аз съм на първо място комуникатор! За мен кулинарията е комуникация. Какво да сготвим, как да го поднесем, зависи на кого и какво искаме да кажем. За първа среща бих препоръчала да се заложи на качеството, а не на количеството. Менюто трябва много внимателно да е обмислено и подготовката да започне поне седмица по-рано.

Поинтересувайте се какво обича и не харесва избраникът ви. Дори от чисто здравословна страна – в днешно време толкова хора страдат от алергии и непоносимости. За любителите на морски дарове препоръчвам скариди, раци – това е лека храна и в същото време придава усещане за луксозност, за необикновена ситуация. Избягвайте силни подправки като кромид лук, чесън, прекалено люто, но наблегнете на афродизиаците – канела, ванилия, шафран, куркума.

За предястие – „Пълнено авокадо“:

Разрежете авокадото на две, издълбайте средата, като запазите черупката. Намачкайте месестата част, овкусете с лимонов сок, сол, смлян бял пипер, добавете ситно нарязана червена чушка, ситно нарязано сварено яйце и пресен копър, 1-2 с. л. крема сирене. Нарежете на средно големи парчета предварително бланширани и обелени скариди. Разбъркайте всичко и напълнете „черупките“ на авокадото със салатата. Украсете с 1-2 стръкчета див лук и малко червен хайвер.

Основно – Гриловани миди „Сен Жак“ с азиатски сос и „Нори кори“:

Купете от азиатските щандове на суперите 1 пакет „нори кори“ – тези, които се използват за суши. Нарежете ги на ленти, колкото дебелината на мидите и обвийте с тях всяка една мида – като суши рулце.

Гриловайте ги за няколко секунди от двете им страни върху скара или сгорещен тиган, намазан с малко краве масло – не трябва да ги пресготвяте. Сервирайте ги с купичка от следния сос: разбъркайте 4-5 с. л. соев сос, половин ч. л. ситно нарязано червено чушле (да не е много люто), половин ч. л. ситно нарязан див лук и още толкова сусамови семки, 1 ч. л. мед, 1 ч. л. ойстер сос, 1 ч. л. оризов оцет.

Мидите се топват в соса, а не се поливат – точно както и при сушито. Подходяща гарнитура за случая е сварен басмати или жасминов ориз, тънко нарязани жулиени от сурови зеленчуци – червена и зелена чушка, морков, зеле – те ще придадат свежест и хрупкавост на блюдото.

За десерт – Фондю от течен шоколад с плодове:

Загрейте на водна баня парчета шоколад, добавете ванилиева есенция, няколко с. л. течна животинска сметана или прясно мляко, 1 с. л. коняк или ром и разбъркайте добре. Когато се получи течна консистенция, прехвърлете в порцеланова купичка, която поставяте над малка запалена свещичка – да се поддържа топло и течно фондюто.

Нарежете отделно средно големи парчета плодове – банани, ябълка, манго, ананас и поднесете с дълги вилички.

Не забравяйте и питието – Коктейл „Мимоза“:

Намажете ръбчето на чашите за шампанско с лимонов сок и обърнете чашата върху чиния със захар – да се получи „скреж“ по ръба. Сложете внимателно вътре дребни парченца праскова или кайсия от компот и смело сипвайте шампанското или пенливото вино, върху което сте се спрели.

Ще те върна малко назад... Как се впечатлява благородник?

Като вие самите не се впечатлявате от тях! Това са хора, които с поколения и стотици години са „отглеждани“, за да се получат „благородници“. В тях е влагано исторически, целенасочено, разполагали са с много ресурси и това не е тяхна заслуга.

Но техен избор е дали да носят с отговорност тази привилегия или да са просто разглезени лигльовци. Забелязала съм, че истинските, фините, благородници са такива и в пълния смисъл на думата – освен произход, те са такива и по образование, възпитание, отношение към другите и света.

Шведската принцеса и бъдеща кралица Виктория е най-точният положителен пример. Другата им противоположност са СНОБ-ите. Какво е С. Н. О. Б. – сенца нобилита или преведено от италиански: „Без благородство“. Типични в това отношение са германските простаци – като принца, съпруг на Каролина Монагска.

Та, не се впечатлявайте! Преценявайте всеки според това, което е, а не какво има. Най-интелигентният и благороден човек, когото познавам, е бившата ми слугиня в Мексико – Глория. Тя е неграмотна, израснала е по колибите в джунглата, на 10 години я дават в града да работи като слугинче, но нямаше по-фин, деликатен и мъдър човек от нея. Ако я пуснат в някой дворец, ще сложи в малкия си джоб всички благородници и по поведение, и по благородство!

Много дами мечтаят да са принцеси. Ти си била до граф. Тежи ли титлата?

В днешно време всичко е бизнес! Вижте какво стана със зетя на испанския Крал Фелипе – Иняки. Откак го направиха дук и такъв як бизнес развъртя, че сега ще влиза в затвора за 6 години. Ако човек е достатъчно умен, би трябвало да използва всяка една ситуация, и тогава, да, титлата отваря врати, но „в кошара не вкарва“. Но пък, както виждаме от дука на Палма де Майорка и в затвора вкарва.