Йоана Йокко: Можеш да имаш милиони и въпреки това да си беден

Новата книга на влогърката "Не бъди беден" повдига темите за парите, успеха и щастието

16.11.2026г. / 11 43ч.
Мария Дуковска
Йоана Йокко е влогър и писател. Снимка: Сиела.

Йоана Йокко е влогър и писател. Снимка: Сиела.

Йоана Йокко: „Живеем в странен парадокс – от една страна, сме презадоволени, а от друга, все по-често говорим за тревожности, депресия, самота и изолация“
 

Инфлуенсър, онлайн сензация, влогър и писател - Йоана Йокко успешно съчетава няколко роли в живота. Нейното отличително чувство за хумор привлича зрители и читатели, а с книгите и видеата си тя успява да мотивира хиляди хора да водят по-пълноценен начин на живот. 

След двете успешни книги „50 здравословни рецепти“ и „Още 50 здравословни рецепти“, както и планера „12-седмичен план“, популярната авторка продължава с най-смелия си проект до момента – наръчника за личностно развитие „Не бъди беден“. 

Книгата достигна до хиляди читатели още на етап предварителни поръчки, изчерпвайки първия си тираж, а от днес вече е налична във всички книжарници в страната. 

„Не бъди беден“ е откровен пътеводител към осъзнатия живот, който ни кара да преразгледаме представата си за богатството. Защото то е много повече от просто цифра в банковата ни сметка. 

Не бъди

Какво представлява богатият живот?  

Именно този ключов въпрос стои в основата на наръчника. Йоана Йокко разглежда богатството през трите измерения на човешкия живот: тялото, душата и ума. С характерната си откровеност авторката прекарва читателите през критичните повратни точки на своя живот, разказва за успехите си, но и не спестява провалите. В „Не бъди беден“ ще откриете личните ѝ спомени, вдъхновения и препятствия, които я отвеждат до създаването на платформата Slay Body Challenge. 

Допълнен с множество въпроси за самооценка, тестове и работещи, практични съвети, този наръчник ще помогне на читателите да:

  • идентифицират собствените си дефицити;
  • направят градивна промяна в грижата за себе си и във взаимоотношенията си;
  • изградят по-здравословна връзка с личните си финанси;
  • анализират собствените си навици;
  • превърнат възможностите в успехи. 

Откъс от книгата „Не бъди беден“ от Йоана Йокко

Какво е бедността?

Знам, че сме в самото начало на книгата, но ви предизвиквам да спрете за момент и да се запитате: Какво всъщност е беден живот? Не беден човек, а беден живот.

През последните три години задавам този въпрос на най-различни хора и отговорът рядко се свежда до „нисък доход“ или „ограничен бюджет“. Хората сякаш интуитивно усещат, че има много повече фактори, които определят дали един живот е беден. Свързваме го с нереализиран потенциал, самота, липса на цел, неудовлетвореност, лошо здраве, апатия, липса на добра среда и възможности. Да, някъде в списъка се появява и финансовата част, но парите почти никога не са единствената ни асоциация.

Същото се случва и когато обърнем въпроса: какво е богат живот? Попитайте хората около вас и вероятно ще чуете - здраве, близки хора, лични постижения, свобода, възможността да си позволиш нещата, които искаш, без непременно да изгубиш себе си в безкрайно консуматорство. Отговорите на подобни въпроси казват много за ценностната система на човека. Разбира се, има хора, които силно приоритизират материалното, но дори те обикновено ще добавят още нещо към сумата в банковата сметка и лъскавите придобивки.

Както казах, задавам тези въпроси често и на хора, които познавам лично и бих казала – добре, и нямаше как да не ми направи впечатление едно противоречие между представата ни за богат живот и начина, по който на практика живеем.

Ще използвам един прост пример, за да ви вкарам в интригата с това противоречие: ако масово сме съгласни, че здравето е едно от най-важните неща за богатия живот, защо толкова често го неглижираме? Да се храниш добре, да спортуваш, да се грижиш за психичното си здравe, не би ли трябвало това да е приоритет? На теория, да, ама на практика – „Уморен съм“, „Карам на четири кафета“, „Мързи ме“, „Не ми се занимава“, „Имам работа“, „Имам деца“, „Стресиран съм“, „Много задачи“, „Утре“, „При мен е ген“, „Вали“, „Това не ми е вкусно“, „Много е горещо“, „То пък какъв живот е без…“, „10 часа скрийн тайм“, „Аз да не съм робот“, „Инфлуенсърите я съсипаха тая държава“ и не на последно място – „Баба ми навремето…“.

Оправданията ги знаем всички и всички ги използваме. И то не само по посока здраве, по принцип сме си така при сблъсък с неудобство или ако видим, че се изисква да се напънем и да излезем от зоната си на комфорт. Ставаме като факири - вадим оправдания от всеки джоб, превръщаме се в истински мастъри на креативната мисъл, навързваме всякакви причинно-следствени връзки, боравим с генетика, психология, семеен и служебен статус, всичко… само не и да млъкнем и да направим каквото е необходимо. Защо сме такива ние, хората? Ами такива сме, защото сме бедни, защото сме изтъкани от дефицити. Нямаме добро разбиране за самите себе си, за целите си, не умеем да видим отвъд наложените правила и да поставим правилните приоритети.

Бедността сама по себе си е дефицит/ недостиг – бедни сме, когато разполагаме с ограничени ресурси. Дали този недостиг ще е в банковата ни сметка, в комуникативните ни способности, в себеуважението, или в интелектуалните ни запаси, все тая, бедността си е бедност и има проявление в реалния ни живот. Лесно е да се забележи, ако се изразява в празно портмоне, една идея по-трудно – ако се изразява в празна глава или празна душа. Масовото разбиране за човешките способности е сведено до посредственост, големите цели и мечти са тема табу, а летвата е поставена ниско, много ниско. Хората сякаш негласно сме се съгласили и сме приели, че да работиш петдесет години, за да изкарваш колкото да си покриеш сметките, да си с диабет и шепа хапчета, едва навършил шейсет, да си вечно изморен и стресиран, е нормално. Аз не го смятам за нормално, дори бих казала, че за мен това изглежда не просто ненормално, а крайно неестествено и неприемливо, но разбирам, че времената, в които живеем, го налагат.

Живеем във времена на капитализъм и без да изпадам прекалено в политически теми, е важно да засегна тази, защото капиталистическата система налага правила за живот, които в някаква степен водят до физическо и духовно съсипване на обществото. Капитализмът приоритизира консуматорството на стоки и услуги, постоянното генериране на резултати, измерими в цифри, бърза възвращаемост и финансова продуктивност - работи повече, изкарвай повече, консумирай повече. Това е затворен кръг, в който се въртим като малоумни хамстери.

Социалните мрежи ни заливат с видеа на тема нови придобивки, нови козметични продукти, гримове, процедури, модата се сменя на всеки няколко месеца, постоянно излизат нови технологии и удобства, нови ресторанти, нови дестинации. От друга страна, социалното сравнение е заложено в човешката природа и ние силно се влияем едни от други, което води до създаване на култура на живот, култура, приоритизираща материалното, бързото, лесното. Не бързайте да хвърляте камъка по инфлуенсърите, те са просто представителна извадка на обществото, те показват това, което хората искат да гледат. Всъщност публиката гласува чрез своето внимание какво да се показва, казусът е тип „яйцето или кокошката“. Въпросът тук е, че културата, която с общи усилия създаваме, води до нормализиране на едно изкривено мислене. Налагат се социално приети норми, които хората следват, без да спрат и да се запитат „Аз защо живея така?“. Стадното мислене ни е много присъщо, често се страхуваме да изразяваме различни мнения, опасяваме се, че няма да бъдем приети или разбрани, а зоната на комфорт е издигната на пиедестал. Като че ли никой не иска да си дава твърде голям зор и е нормално - капитализмът се е погрижил да сме уморени, презадоволени и апатични. То нали така или иначе сам не можеш да промениш света, следваш мотото „Трай и играй“.

Ето и няколко неща, които капитализмът НЕ приоритизира: свободно време, умения, които не носят доходност, емпатия и алтруизъм, дълбоки размишления, покой, здраве, богата душевност като цяло.

Забелязвате ли как все по-рядко се срещат тези неща? Живеем в странен парадокс – от една страна, сме презадоволени, а от друга, все по-често говорим за тревожности, депресия, самота и изолация. Хората притежават повече вещи, имат достъп до нечувано досега разнообразие от храни, информация и методи за комуникация, но въпреки това неудовлетворението, хранителните разстройства и самотата се срещат все по-често.

Бедността е дефицит. Сама по себе си представлява недостиг. Тя е липса на ресурс, а в днешно време липсващите ресурси не са в обкръжаващата ни среда, те са във вътрешния ни свят.

Представете си човек, който е постигнал много в материално отношение. Той печели отлично благодарение на труда и амбицията си. Може би дори притежава милиони. Но същият този човек е стиснат, циничен, арогантен, изтощен, няма значими връзки в личния си живот, няма свободно време. На пръв поглед животът му може да изглежда уреден, но всъщност да е празен. И въпреки цялото си материално богатство, този човек да не може да се наслади на живота, да не изпитва благодарност за това, което има, и да не познава пречистващата сила на споделената обич и радостта от това просто да даваш.

В днешно време се сблъскваме с дълбокия парадокс - човек, който може да е постигнал забележителен материален успех благодарение на своя високоинтелектуален или тясно специализиран труд, но чийто свят е белязан от вледеняваща самота, от страхове, от тревожност и изтощение, които ограбват живота му. Въпреки парите си, той остава дълбоко беден, неспособен да живее богато, неспособен да реализира пълния си човешки потенциал.

Истинското богатство не е в броя движими и недвижими имоти, нито в скъпите дрехи и бижута. Да, те могат да са част, но не и фундамент.

За да разберем как да не бъдем бедни, първо трябва да си припомним кои сме и истински да опознаем себе си. Тогава неизбежно ще се сблъскаме и със собствените си дефицити и ще можем да назовем нещата, които ограбват живота ни.