Климентина Фърцова: Майчинството ме научи да премахвам всичко фалшиво и ненужно

Кадър от "Под прикритие", снимка: Елена Ненкова.

Климентина Фърцова е една от младите надежди на българските кино и театър. Талантливата актриса е част и от каста в новия сезон на хитовия сериал „Под прикритие“, който можем да гледаме всяка събота от 22 часа по БНТ.

Климентина е позната на зрителите и с ролите си в сериала „Вина“ и филма „Голата истина за група Жигули“.

От сезон 26/27 актрисата е част и от трупата на театър „Българска армия“, където можем да я гледаме в „Железния светилник“, „Гняв“ и други постановки.

С Климентина Фърцова разговаряме за голямото предизвикателство да се снима в един от най-гледаните сериали в България за всички времена.

Кои сцени са я затруднили най-много и какво мисли за нагорещените коментари по повод новия сезон, са сред темите в интервюто за Az-jenata.bg. Приятно четене.

Климентина, „Под прикритие“ е сериал, който се превърна в истински феномен за българската публика. Какво беше усещането да станете част от тази история?

Много е вълнуващо да застанеш до тези актьори, които всички познават и знаеш, че толкова ги обичат, които са се превърнали в култови образи за българската публика. 

Предизвикателството е много голямо, защото знаеш, че страшно много хора ще го гледат. 

Предизвикателство ли беше изграждането на образа? 

Когато разбрах, че съм избрана, бях в шок, защото знаех, че актрисата трябва да бъде балерина. Моят свят е много далеч от балета. Беше доста сложно, защото трябваше най-вече да го разбера това изкуство. За да го изградиш навън, първо трябва да го изградиш вътре в себе си. Сблъсъкът ми с балета беше много вълнуващ за мен, защото може би иначе никога нямаше да се занимавам с балет, макар че съм ходила като малка.

Имах индивидуални тренировки с треньори и допълнително разучавахме хореографии с Галина Сребрева. За мен това беше много интересно преживяване при всички положения и се надявам да сме се справили добре. 

Кадър: Елена Ненкова.

Имаше ли специални изисквания по време на снимките, за да влезете още по-убедително в образа на балерина? 

Беше много важно да не се изгърбвам, защото това е задължително за една балерина. Просто няма как това да се случи. Това си го бях поставила като цел.

Но балетът не е просто да направиш няколко движения. Той е начин на живот и го разбрах в процеса на подготовката. Изисква се много силна воля, упоритост, да повториш едно движение 200 пъти, докато стане такова, каквото трябва да е. Има много високи очаквания към самия теб и перфекционизъм. Това са неща, които остават после и в твоя характер. Няма как да не повлияят и на начина ти на живот.

Снимка: Елена Ненкова.

Имаше ли сцена, която ви беше по-трудна или пък ви извади от зоната на комфорт, докато снимахте? 

Имаше доста такива, които ми бяха за първи път. Имах сцена, в която трябва да съм простреляна.

Имах сцена, в която трябва да изтанцувам нещо страшно сложно.

Да, имах доста такива сцени, което е хубаво, защото ми беше интересно. Ако снимам само сцени, които са в зоната ми на комфорт, нито за мен ще е интересно, нито за хората от екипа.

Свързани статии

Климентина Фърцова прикова всички погледи с разкошна рокля на „Под прикритие 6“

Тъй като сериалът има доста вярна публика, притеснявате ли се от сравнението с предишните сезони и високите очаквания към новия сезон? Как реагирате на коментарите? 

Това се очакваше. Аз разбирам, че хората искаха да видят нещо, което преди са гледали, както го познават, но това няма как да бъде същото. Има нови персонажи, нови истории, минали са десет години.

Самите персонажи, които те толкова много харесват от миналите сезони, сега са променени. Това няма как да не е така. Аз и не съм съгласна с голяма част от коментарите.

Просто няма как някой да ме обиди с нещо, в което и аз самата не вярвам. За мен сериалът е много интересен и бих казала на зрителите да ни се доверят, има защо да го гледат до края. 

Климентина Фърцова и Анна Кошко. Снимка: Елена Ненкова.

С кого от екипа успяхте да се сближите най-много или пък да установите приятелски отношения? 

Със Сами, момченцето, който играе моят син в сериала.

Той е много готин и понеже аз самата имам дете, което не е на десет, на две годинки е, но съм си казала, че с моето дете никога няма да говоря като на бебе. Още от малък разговарям с него, все едно той е голям човек. И си казах, че и със Сами ще имам същия подход, ще си говоря с него, все едно е възрастен.

А той наистина в живота е страшно умен и много си допаднахме. Това беше едно много хубаво приятелство за мен.

Свързани статии

„Най-добрият“ и „Страшен сезон“ – така звездите определиха новия „Под прикритие“

Споменахте, че вече сте родител. Как ви промени тази нова житейска роля?

По толкова много начини. Не знам откъде да започна дори. Животът ми може да се раздели на два периода – преди и след раждането. Просто всичко се променя. Разбрах много неща за себе си, след като родих.

Всичко дребно, фалшиво, ненужно успях да го премахна, защото разбрах, че нямам нужда от това. Целият ми егоцентризъм изчезна, защото цялото внимание е фокусирано върху детето.

Но е много деликатен моментът за мен, защото е важно за една жена, след като стане майка, да не губи съвсем и себе си.  Тъй като детето има нужда да вижда, че майка му се обича, че е личност, която има хоби, обича да прави разни неща, да прави неща и за себе си. Защото това е вдъхновяващо за едно малко дете, което расте и иска да бъде като своите родители.

Много ми е труден този баланс в момента, между личния живот и семейния. 

Актрисата на премиерата на новия сезон. Снимка: Йоан Бонев.

Казахте хоби – къде остава време в графика за хоби?

Не ми остава. (смее се). Разбрах, че човек, когато много иска нещо, винаги ще намери начин да го направи. Преди съм си казвала, че искам да отида на танци, но сега нямам време.

Тогава съм си мислила, че нямам време. А сега, когато наистина нямам време, виждам, че когато много искам нещо, мога да намеря 40 минути, 1 час, за да го свърша. Станах много по-организирана, защото знам, че имам например два часа и трябва да си свърша нещата.

После няма да ги имам тези два часа и се концентрирам, за да си използвам времето. Това е голяма смешка, че хората без деца нямат представа, че са на ваканция всеки ден. Те не го осъзнават.

Какво се случва сега след „Под прикритие“ – къде можем да ви гледаме? 

От този сезон съм част от театър „Българска армия“. Там играя няколко представления, продължават репетиции и на бъдещи такива. Публиката може да ме гледа „В колко е важно да бъдеш сериозен“, в „Гняв“, която е най-новата пиеса от репертоара на театъра. „Железният светилник“ също.

И в Пловдивския театър играя в „Бариерата“ и в „Отблизо“. 

„Бариерата“ е моето любимо представление. Каня зрителите да го гледат. 

Актьорите често влизате в различни образи, някои от които са доста емоционални. Трудно ли ви е да оставите емоциите на героинята си? 

Това ни е работата, все пак четири години сме учили в академията как да влизаме и да излизаме от образ.

Но много зависи и от представлението, от ролята. Примерно в „Железният светилник“ имам една много драматична сцена, в която съм загубила най-близката си приятелка.

Често ми се случва, когато изляза от сцената, да си поплача отзад, защото много емоционално се е получило. Невинаги, но понякога се случва. И майка ми ме пита, не ти ли е трудно след като го изиграеш това представление. А пък аз ѝ обяснявам, че за мен това е начин да се пречистя, да се освободя от някои мои натрупвания, които имам в живота.

Снимка: Елена Ненкова.

А имали ли сте такъв момент, в който да сте искали да се откажете от актьорската професия?

Чак да се откажа не. Имала съм много разочарования, но не са били чак такива, които да ме откажат. Аз мисля, че прекалено малко съм била в тази професия, че да имам чак такива големи разочарования, които да ме накарат да се откажа.

Но при мен нещата някак си тръгнаха още от академията. Имах късмет, взеха ме в един театър, после снимах разни неща. Така че, напротив, даже в положителна посока съм мислила винаги за професията.

Вашето пожелание към нашите читатели е?

Пожелавам на хората да не се занимават много с глупости, а да се наслаждават на живота, защото е прекалено кратък, а е толкова хубав.

Свързани статии

Велина Георгиева от „Под прикритие“: Толкова се потопих в героинята си, че започнах да се държа като нея