Ако искате да изпитате доказания ефект от суровата храна, без да ограничавате нормалната си диета и без да правите жертви с начина си на живот, тази книга може да бъде вашият ключ към възстановяване и укрепване на организма ви!

За авторката:
Виктория Бутенко е изследовател, лектор и автор, един от най-ревностните защитници на суровата храна и пионер в областта на зелените напитки. Виктория е родена в Русия, а понастоящем живее в САЩ.
През 1994 година семейството й заболява сериозно. Виктория страда от затлъстяване, а лекарите поставят на съпруга й Игор и двете им деца ред диагнози, които са повод за сериозно притеснение: хипертиреоза, ревматоиден артрит, астма, диабет, сърдечна аритмия. Специалистите дават на бащата още 2 месеца живот. Предупреждават Виктория, че сърцето й може да се предаде всеки момент. Малката им дъщеря – Валя, прекарва безсънни нощи, разтърсвана от астматична кашлица, а синът им – Сергей, е с диабет.
На ръба на отчаянието, Виктория решава да вземе нещата в свои ръце. Случайността я запознава с човек, вещ в света на суровата храна. Виктория чете, попива, осмисля новата информация. Един ден изхвърля всичките си готварски пособия, купува много пресни плодове и зеленчуци и изхвърля всичката останала храна от кухнята си.
Така започва пътят на семейство Бутенко към изцелението. Резултатите от това пътуване към здравето накратко са следните: кръвната захар на Сергей спада до нормата, астматичните пристъпи на малката Валя изчезват, а три месеца след започването на суровата диета цялото семейство участва и финишира в 10-километров маратон.
Понастоящем Виктория Бутенко пътува по цял свят и споделя вдъхновяващата си история с хората. Като се базира на най-новите открития в сферата на храненето, Виктория разяснява предимствата на подобна диета, както и колко важно е да се консумират големи количества зеленолистни храни. Канена е като лектор и участник в семинари за суровите храни в САЩ и Европа. Най-големият й хит е именно книгата „Енергични за цял живот“, която е едно чудесно въведение в света на суровата храна.
Вероятно най-важният принос на Бутенко като автор и защитник на суровата храна е революцията, чието начало дава със зелените си смутита. В продължение на десетилетия диетолозите говорят за многото полезни страни на зелените храни, но никога не е било съвсем ясно как да се включат свежи зелени растения в ежедневната диета на всеки човек. Според Виктория част от проблема е и фактът, че вкусът на зеленолистните храни не е толкова привлекателен, колкото вкусът на полуготовите храни.
Приносът на авторката се състои в две особености на подхода й. На първо място, зеленолистните растения, всепризнато полезна храна, са поднесени под формата не на салата, а на смути – напитка, приготвена в кухненски блендер. Този начин на консумация улеснява много усвояването на полезните вещества и дава много повече на организма. Втората особеност са плодовете – Бутенко разбира, че вкусът на напитката от зелени листа може да се окаже твърде силен за много хора, и добавя в блендера плодове. Тази комбинация дава на организма най-пълния комплекс от полезни вещества, а в същото време напитката е приятна на вкус.
Книгата „Енергични за цял живот“ няма за цел да ви накара да преминете изцяло на сурова храна. Авторката си е поставила за задача да помогне на всички, които искат да подобрят тонуса си и общото си здравословно състояние чрез зелените смутита. Зелените напитки могат да бъдат добавка към диетата на всеки и благотворното им въздействие да се изпита без ограничения в обичайния хранителен режим. Смутитата са лесни за приготвяне и не са зависими от сезона, а енергийните им качества са отлични. Книгата съдържа и много избрани рецепти за приготвяне на смутита, които могат да послужат за основа, на която да изградите собственото си зелено меню според личния си вкус.
Подобно на самата авторка, вие също можете да направите първите си стъпки в света на суровите храни и зелените напитки с книгата „Енергични за цял живот“!

За книгата:
Виктория Бутенко е бестселъров автор, изследовател и експерт по суровите храни, чиито книги и лекции са помогнали на хиляди хора. В „Енергични за цял живот“ Бутенко представя забележителните си открития за целебната сила на зеленолистните храни и своите патентовани зелени смутита – напитка от сурови продукти с висока хранителна стойност. Богатството от информация в книгата включва и данни за:

  • високото съдържание на протеини в зелените листа и ролята им в хомеостазата
  • значението на стомашната киселинност
  • лечебната сила на хлорофила
  • нивото на алкалност на организма
  • важността на фибрите в ежедневната диета
  • въздействието на зелените смутита върху състоянието на хора със здравословни проблеми

Включени са и множество рецепти за приготвяне на зелени напитки у дома.
Ако искате да изпитате доказания полезен ефект от суровата храна, без да ограничавате нормалната си диета и без да правите жертви с начина си на живот, тази книга може да бъде вашият ключ към възстановяване и укрепване на организма ви!

Откъс:

Революцията на зелените смутита

По време на проучването ми направи впечатление, че шимпанзетата обичат зелените листа. Спомням си как се вълнуваха шимпанзетата в зоопарка, когато получаваха свежи клонки от акация, млади палмови листа или къдраво зеле. Гледката така ме вдъхнови, че отидох до най-близкия храст и опитах самата аз да хапна акациеви листа. Те обаче не ми се сториха никак вкусни и ме подсетиха за друг проблем: аз приемах консумирането на зелени листа като задължение. Мислех си: „Трябва да си изям марулите“. Някои дни „мамех“, като ги изстисквах на сок. Изпивах набързо една чаша зелена течност и смятах, че съм изпълнила дълга си за няколко дни напред. Или пък, преди да се откажа от мазнините, поливах зелените храни с вкусен суров дресинг. Не можех обаче да си представя да седна и изям една връзка спанак или една зелка.
А ако на мен не ми харесваха, то Игор не можеше да ги понася. В детството му го карали да яде предимно хляб и месо, „като истински руснак“. В Русия по магазините рядко се намираха зеленолистни зеленчуци. От пазара можеха да се купят копър, магданоз и зелен лук, но само през лятото. Помня, че марули имаше по два пъти всяко лято, и за мен те бяха рядка и екзотична салата.
Колкото повече четях за хранителното съдържание на зеленолистните, толкова повече се убеждавах, че те са най-важната храна за човека. Само ако можех да намеря начин да ги направя достатъчно вкусни, за да приемам нужното количество и да бъда идеално здрава!
Безброй пъти се насилвах да ям големи порции зеленолистни храни – просто нарязани или под формата на салата, но установявах, че физически не съм в състояние да го направя. След две купички накъсани зелени листа или започваше да ми се гади, или получавах киселини.
Един ден, докато четях книга по биология, ми направи впечатление удивително устойчивият състав на растенията. Явно целулозата, основната съставка на растенията, има една от най-здравите молекули на планетата. В зелените листа се съдържат повече ценни вещества, отколкото в която и да е друга хранителна група, но всички те се намират вътре в растителните клетки. Тези клетки са изградени от твърда материя, вероятно като защитно средство на растението, за да бъде по-трудно за ядене от животните. За да се освободят ценните хранителни вещества от клетките, последните трябва да бъдат разкъсани, но това не е лесно. Ето защо, ако не бъдат добре сдъвкани, зелените листа не могат да задоволят хранителните ни нужди. За да извлечем полза от тях, трябва да ги сдъвчем до кремообразна консистенция.
Освен това, за храносмилането на минералите и витамините е необходима силна солна киселина с pH между 1 и 2.
Тези две условия са абсолютно задължителни за усвояването на хранителните вещества от зелените листа. Очевидно е, че когато се опитвах да ги ям просто така, не съм ги сдъвквала достатъчно добре, а вероятно и нивото на солна киселина в стомаха ми не е било достатъчно. В резултат на това страдах от лошо храносмилане и развих неприязън към зеленолистните зеленчуци като цяло.
След като десетки години сме приемали силно преработена храна, ние сме изгубили способността да дъвчем нормално. Челюстите ни са станали толкова тесни, че на мнозина им се налага да носят шини, защото няма място за всички зъби, дори при извадени мъдреци. Мускулите на челюстите ни са прекалено отслабнали, за да можем добре да сдъвчем суровите фибри. Зъболекарят няколко пъти ме посъветва да се отнасям по-внимателно към зъбите си и да не гриза твърди плодове и зеленчуци – като моркови и ябълки, а да ги настъргвам. Много хора имат пломби, изкуствени или липсващи зъби. Всичко това прави сдъвкването на зеленолистните зеленчуци до необходимата консистенция практически невъзможно.
Ето защо реших да се опитам да ги „сдъвча“ с помощта на блендер „Вита-Микс“. Първо смелих малко къдраво зеле с пшенична вода. Мислех си, че просто ще затворя очи, ще запуша нос и ще го изпия. Щом отворих капака обаче, бързо го захлупих обратно. Повдигна ми се от силната миризма на пшенична трева. Тъмнозелената, почти черна смес беше абсолютно негодна за консумация. След малко главоблъскане добавих няколко банана и отново включих блендера. Така започна магията. Бавно и плахо повдигнах капака и подуших въздуха. За моя изненада, тази светлозелена смес миришеше много приятно. Нямах търпение да я опитам и отпих направо от блендера. Първата глътка ме въодушеви: беше повече от вкусно! Не твърде сладко, не твърде горчиво: най-необичайният вкус, който някога съм пробвала. Можех да го опиша с една-единствена дума: свежест.
След четири часа бях изпила всичко, което бях смляла, а по-точно: връзка къдраво зеле, четири банана и един литър вода. Чувствах се прекрасно и си направих още. Победоносно осъзнах, че за първи път в живота си съм погълнала две големички връзки зеленолистни зеленчуци за един ден, при това без мазнина или сол и наслаждавайки се на цялото преживяване. Стомахът ми се чувстваше чудесно и аз преливах от радост, че съм постигнала целта си.
Това беше през август 2004 г. Решението на моя проблем със зеленолистните зеленчуци се оказа неочаквано просто. Консумацията им по този начин отнемаше толкова малко време, че продължих да експериментирам с блендера ден след ден.
Трябва да призная, че идеята за смлени зеленолистни не беше нова за мен. Шестнайсет години по-рано, докато семейството ми се обучаваше в Творческия институт за здраве в Мичиган, ни бяха казали за изключителните лечебни свойства на енергийната супа: смлени кълнове, авокадо и ябълка. Супата беше изобретение на д-р Ан Уигмор, пионер в живите храни през XX век. Въпреки че неведнъж чухме за невероятния й благотворен ефект, повечето от присъстващите не бяха в състояние да изядат повече от две лъжици от нея поради неприятния й вкус.
Останах много впечатлена от разказите на хора, изпитали сами ползите от енергийната супа. След като се прибрах у дома, започнах отчаяно да експериментирам с нея, опитвайки се да подобря вкуса й, за да може и семейството ми да я приеме. Сложих край на опитите, когато един ден чух в градината Валя да крещи на Сергей: „Бягай! Мама пак прави онази зелена каша!“.
Въпреки всички доказателства за лечебната сила на енергийната супа, аз установих, че за съжаление, дори хората, които имат проблеми и искат да я употребяват, не могат да се насилят да я консумират редовно.
Удивена съм, че толкова години след първата ми среща с енергийната супа, когато напълно бях забравила за нея, се върнах към идеята за смлените зеленолистни зеленчуци, но от съвсем друга гледна точка. Когато започнах да пия зелени смутита, не очаквах да се случи кой знае какво. Макар да нямах сериозни здравословни проблеми, все пак се надявах да намеря лек за дразнещите неразположения, които преживявахме аз и семейството ми. След около месец усилено пиене на зелени смутита две бенки и една брадавица, които носех от ранна детска възраст, просто паднаха. Чувствах се по-енергична от всякога и започнах да споделям опита си с близките и приятелите си. Следващото, което забелязах, бе, че желанието ми за тежки храни като ядки или крекери, което понякога се появяваше – предимно вечер, напълно изчезна. Обърнах внимание, че много от бръчките по лицето ми са се махнали; започнах да чувам комплименти за свежия си вид. Ноктите ми станаха по-здрави, зрението ми се изостри и имах чудесен вкус в устата си дори сутрин, при събуждане (което не ми се бе случвало от младини).
Мечтата ми най-сетне се беше сбъднала! Поглъщах купища зеленолистни зеленчуци всеки ден. Чувствах се все по-лека и енергична. Вкусовете ми започнаха да се променят. Открих, че организмът ми просто е жадувал за зелена храна, и няколко седмици живях почти само на зелени смутита. Обикновените плодове и зеленчуци ми харесваха все повече, а желанието ми за мазни храни драстично намаля. Спрях да консумирам сол.
Две седмици по-късно, докато със съпруга ми се разхождахме по една пътечка в Калифорния, покрита с врабчови чревца и глухарчета, изведнъж усетих как устата ми се пълни със слюнка. Тъмнозелените треви ми изглеждаха толкова примамливи! Имах желание да ги късам и ям. Споделих с Игор, който внимателно ме изслуша, но не остана във възторг. Вече беше забелязал, че напоследък се храня различно. Вместо голяма салата от нарязани зеленчуци, огромно авокадо, морска сол, много лук и зехтин, аз сега накълцвах една маруля с домат, поръсвах я с лимонов сок и безкрайно й се наслаждавах, въртейки очи и мъркайки от удоволствие. Храните, които обичах преди, не ми липсваха и аз бях много доволна да ям простички неща. Бях открила, че човешкият организъм може да се научи да жадува за зелена храна.

Обем: 224 стр.
На книжния пазар от 25 ноември 2011 г.
Корична цена: 11,95 лв.

Прочетете още: