Снимка: iStock
На датата 14 ноември православната църква почита паметта на св. Филип, който е един от дванадесетте апостоли на Христос.
Св. Филип е бил придружаван по време на проповедите си от неговата сестра и апостол Вартоломей. Умира, разпънат на кръст пред портите на езическо капище, като е бил замерян с камъни. С него е бил и апостол Вартоломей. Преданието е, че по това време става голямо земетресение, което поглъща езичниците. Оцелелите толкова се уплашили, че свалили разпнатите от кръста. Вартоломей все още бил жив и успял да погребе тялото на апостол Филип.
На 14 ноември имен ден празнуват всички с имената Филип, Филипа, Филка, Фильо и техните производни.
На 14 ноември се поставя началото на един период, известен в миналото като Вълчи празници. В старо време хората вярвали, че този период е опасен и трябва да се пазят от беди и болести. Съществувал е любопитен обичай, който стопанките правели на този ден – замазвали с кал пода край огнището в дома, за да скрият символично очите и устата на зверовете. По този начин са вярвали, че така ще предпазят дома и семейството от беди.
Една от забраните за 14 ноември, която българите в миналото спазвали била за консумация на месо – на този ден не се яде месо, не се прави секс и не се работи.
Имало поверие, че ако през Вълчите празници стопаните имат досег до остри предмети или сечива, това можело да предизвика съдбата и да донесе лош късмет. Някои стопанки дори връзвали ножовете и ножиците с червен конец, за да „завържат“ устата на вълците, символично – на бедите.
В миналото спазвали и забраната за работа с вълна, защото имало поверие, че това може да извика вълците и те да нападнат дома.
Думата „вълк“ не се споменавала на този ден, за да стоят далеч бедите и болестите.