Свободно време

Български рокер с мотоциклет през джунглата на Гватемала и Никарагуа

20.07.2012г. / 09 41ч.
Аз жената
Български рокер с мотоциклет през джунглата на Гватемала и Никарагуа

Когато тръгнах с мотор през джунглата към най-южния град на маите – Копан, не знаех почти нищо за тази древна цивилизация. Видяното там дълбоко ме впечатли и сякаш ме накара да прогледна. Без дори да ги търся, следи, оставени от маите, се появяваха навсякъде по пътищата на Централна Америка. Буквално изскачаха изневиделица, а аз просто не можех да не ги следвам.

По пътя на маите – в търсене на една изгубена цивилизация“ от Георги Лозев ще ви заведе на едно пътуване с мотор от Никарагуа до Гватемала в търсене на тайните на този древен народ, чиито корени се губят в миналото, но чиято култура е оцеляла и стигнала до нас чрез странните йероглифи по паметниците на Копан и Киригуа. Ще обиколите и Мексико с автобус от Акапулко до Вера Круз, минавайки през Монте Албан, Ел Тахин и Теотиуакан.

Неизбежно ще засегнем и темата за календара на маите, но не за да се подготвим за края на света, а единствено и само за едно ново начало.

Георги Лозев е бивш легионер, настоящ рокер и вечен пътешественик. През 1996 г. постъпва във Френския чуждестранен легион, където служи повече от три години, но заради травма напуска редиците му. На него посвещава първата си книга „Аз, легионерът“. Установява се в Париж, където работи като охрана. Изпратен е за няколко месеца в Никарагуа, но те се превръщат в години и Георги и до днес живее там. Председател е на рокерския клуб „Los pistones“, с който всяка свободна минута яхва мотора си и отпрашва из джунглите на Централна Америка, защото както самият той обича да казва: „Пътят е моят живот.“

Откъс

От няколко години живеех в Никарагуа и единственото, което бях чувал за маите бе, че не са успели да покорят племената, обитавали някога територията й. Можем само да предполагаме дали не са успели или са се страхували от невероятната верига от двадесет и пет вулкана, пресичаща страната в близост до тихоокеанското крайбрежие. Всъщност много малко са сигурните факти за маите, повечето са просто теории и хипотези. Учените дори нямат еднозначен отговор защо изчезват безследно и изоставят градовете си. И до днес има запазени йероглифи, символи и диалекти, използвани от тях, но всеки път като попитам някой местен какво се е случило с маите, получавам един и същ отговор: „Само Господ знае!“

Централна Америка е изключително интересно място и въпреки че испанските конкистадори са се опитали да унищожат и потъпчат местната култура, в духа на хората се е съхранило нещо, което нито мечът, нито кръстът са успели да пречупят. Тези, които живеят извън големите градове, са запазили връзката си с природата и уважението към Майката земя. Те осъзнават по-добре от нас, „цивилизованите“, че сме зависими преди всичко от въздуха, който дишаме, от водата, която тече в реките и от храната, с която ни дарява плодородната земя. Тяхната мъдрост е проста и ясна, но ние, заслепени от техническото развитие, считаме тези хора за „необразованото и изостанало население на третия свят“. Вместо да научим нещо от тях, им налагаме нашите виждания и ги гледаме отвисоко.

Прекарах първите си години в Никарагуа, постоянно критикувайки местните и невероятното им спокойствие и безотговорност, но постепенно разбрах, че аз съм този, който греши. Бях дошъл да нарушавам ежедневието им и да критикувам вечния отговор „Manana“ – всичко ти обещаваха за утре, а утре пак за утре и така докато някой ден, точно преди да загубиш вярата си в следващия, утре най-сетне ставаше днес. За да оцелея при тези условия на работа, трябваше да се науча да запазвам спокойствие и да владея тактиката „маняна“. С времето започнах да приемам, дори да разбирам бита на тези хора, които за да живеят добре днес, оставяха колкото се може повече работа за утре.

Друг типичен отговор, с който трябваше да свикна с времето, бе „Si Dios Quiere“, което съответства на нашето „Ако е рекъл Господ“. Използва се за всичко. Например, уговаряйки точния час за бизнес среща: „Утре в два следобед в моя офис.“, винаги получавах потвърждение с „Si Dios Quiere“. И винаги, когато давах инструкции на работник: „Искам те утре в седем сутринта на работа!“, отговорът бе „Разбира се, но само ако е рекъл Господ“. В първите месеци на пребиваването ми в Манагуа, този отговор ме дразнеше и провокираше до такава степен, че се взимах за Господ и понякога отговарях: „Не ако иска Господ, а ако Аз реша!!!“. С годините, започнах да помъдрявам и да осъзнавам божията сила, тъй като често падаше силен тропически дъжд и превръщаше улиците в реки, с което проваляше моите планове и решенията ми трябваше да отстъпят пред тези на Господ. Дори няма да споменавам ураганите, земетресенията и вулканите, които са постоянна заплаха в региона.

„Нецивилизованите хора от третия свят“ осъзнават, че не са господари на Вселената, а са просто част от нея, част от Хунаб Ку – върховния бог на маите.

На книжния пазар от средата на юли 2012 г.
ISBN: 978-954-28-1157-2 Корична цена: 12 лв.

Прочетете още:

Коментирай