7 психологически трика да успокоим истеричното дете

Трудно се отглеждат и възпитават деца. Който твърди противното, е в голяма заблуда. Едно от най-сложните неща е как да се справим с детската истерия, когато по различни поводи малкото дете иска да се изпълни желанието му или не желае да изпълни желанието на мама и татко.

Главната задача на родителя тук е не да отучи детето да се ядосва и сърди, а да управлява чувствата си. „Ти си загубил контрол над себе си, но аз те държа в ръцете си, защото те обичам“. Така коментират детската истерия писателите Уилям и Марта Серз в книгата си „Вашето дете“. Всеки човек има правото да изпитва отрицателни чувства, но гневът може да бъде изразен по различен начин: да тропнеш с крак, да смачкаш или скъсаш лист хартия, да удариш два-три юмрука на възглавницата, да подишаш дълбоко. После задължително трябва да се сдобрим, да се утешим един друг и да продължим да живеем заедно и да се обичаме.

Свързани статии

Най-честите детски наказания, които родителите прилагат

С детската градина започва социализацията

Детският инат – можем да се справим

Ето как според психолозите родителите трябва да се държат в подобни ситуации.

1. Не крещете на детето – крясъците само ще усилят гнева му. По този начин признавате правилността на неговия метод: „Който надвика другия, той е прав!“.

2. Не спорете с детето, защото в този момент то е толкова разстроено, че нищо не чува.

3. Не го дразнете, уважавайте „чуждата мъка“.

4. Не го наказвайте и не го поощрявайте с награда, за да прекратите истерията.

5. Не се срамувайте от истерията на детето, ако тя се случва на обществено място – на улицата, в магазина, в градския транспорт. Поведението на детето ви не означава, че вие сте лош родител или че то е лошо дете. Ако детето разбере, че нарушава психологическия ви дискомфорт на такива места, ще се почувства силно и ще повтори и потрети „театърът“ пред публика.

6. Не си го слагайте на сърце – какво толкова – всичко ще мине и детето ще порасне. Психолозите казват, че истеричните деца черпят сили и енергия буквално от всяко родителско притеснение – тревожен поглед, опит да го успокои или даже лекото пошляпване.

7. Не въвличайте други хора в истеричния театър. Ако истерията е навън – не „викайте на помощ“ странични хора – „Виж сега тази леличка как ще ти се скара!“, „Веднага престани, защото идва полицаят!“. Ако истерията се случва у дома – оставете детето само в стаята, докато се успокои. Предварително проверете дали стаята е безопасна. Останете до детето си, но си дайте вид, че гневът му не ви пречи. Не реагирайте дори на репликите на минувачите. След минути яростта на детето ви ще утихне.