Анна Бикова е психолог, педагог, писател и блогър. Но преди всичко е родител. Всички тези роли ѝ дават възможност да навлезе лично и професионално в зоната на родителството и подходите във възпитанието на децата, както и да помогне на други родители с практични съвети. Които от своя страна да помогнат на детето си да стане самостоятелно.

Анна Бикова е автор на прекрасна книга, наречена „Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка“. Книгата ни подтиква да си спомним за себе си и да излезем извън границите на тази житейска роля. От нея ще научите как да преодолеете своята тревожност и желанието си да контролирате всичко, как да култивирате у себе си готовност да освободите детето от постоянен надзор. Анна Бикова е убедена, че похватите на „мързеливата майка“ ще ни приближат към целта – да направим децата си по-самостоятелни, инициативни и отговорни. Книгата се издава от издателство „Колибри“ и може да се намери в книжарниците.

От Az-jenata.bg се свързахме с Анна Бикова, която живее в Русия, и я помолихме да отговори на няколко наши въпроса, продиктувани от интереса ни към книгата и искреното ни желание и ние да станем „мързеливи майки“. Благодарим от сърце на Анна за честните и полезни отговори. Приятно четене!

Какво ви вдъхнови да напишете книгата „Самостоятелното дете, или как да стана мързелива майка“?

Началото беше, когато написах статия в моя блог относно инфантилността на бъдещото поколение. Не очаквах да стане толкова популярна сред моите читатели. Много хора я копираха и публикуваха в техните сайтове. Имаше огромно количество коментари под статията. След което започнах да получавам много въпроси относно отглеждането на деца. Всичко това ми показа, че темата е много жива и актуална.


Вие сте психолог и темата за отглеждането и възпитанието на деца вероятно е естествена за вас. Но голяма част от родителите, които четат книгата ви, усещат, че доброто възпитание на децата е трудно занимание в реалния живот. Какъв съвет бихте им дали, за да направят процеса по-лесен?

В отглеждането на моите собствени деца има един подход, който ми помага често. Представям си, че съм дете. Поставям се на мястото на моето дете. Питам се: ако бях дете в тази ситуация, как щях да се чувствам? Какво щях да искам? Каква подкрепа очаквам от родителите си?

Смятате ли, че има начин да се помогне на агресивни деца и агресията им да се превърне в нещо креативно, позитивно?

Агресията не е възможна без физическо напрежение. Опитайте се да успокоите всички мускули в тялото до краен предел. Невъзможно е да станеш агресивен в такова състояние. И така следователно, отпускайки напрежението в мускулите, се освобождаваме от агресията. Има разнообразни начини да се помогне да се отпусне напрежението, като динамични игри, танци на енергична музика, спонтанни рисунки върху големи листове хартия.

Как да отгледаме щастливо дете, което се държи добре в същото време? Възможна ли е тази мисия?

Мисля, че да. Позицията на родителите е да очертаят параметрите на допустимото поведение и след това да покажат на детето как то може да реализира своите нужди спрямо тези параметри. Всеки път, когато видите недопустимо поведение, опитайте се да отговорите на следните въпроси: Какъв тип нужди се крият тук? Може би нужда от внимание? Нужда от забавление? Нужда от защита или нещо друго? Как тази нужда може да бъде задоволена по друг начин.

Пример: Опашка в болница, вие чакате. Вашето дете тича по коридорите, притеснявайки други посетители. То има нужда от забавление. То е отегчено да чака мълчаливо и търпеливо. Ако кажете на детето просто да седне и да не притеснява хората, неговата нужда няма да бъде задоволена. Детето или ще продължи да тича по коридорите или ще изрази протеста си към вас посредством висок плач. Родителят, разбирайки нуждата на детето, може да предложи друга игра. Ако забранявате нещо, трябва да предложите алтернатива в рамките на допустимото поведение.

Мислите ли, че родителите могат да обяснят на децата си, че не всяко дете ще им бъде приятел, че има деца, които няма да ги харесват? Какъв съвет бихте дали на родителите, за да направят този процес по-лек при децата, за да могат те да приемат критика и отхвърляне, без да се натъжават от това?

Да, разбира се, детето може да разбере това и да го приеме. По-добре е да му се обясни, като му се даде пример от приказките. Например, приказката на Ханс Кристиан Андерсен „Грозното патенце“. Можете да измислите и собствени приказки, в които главният герой попада в подобни ситуации. Можете да му опишете с аналогии. Ако някой харесва повече ябълки от круши, това не значи, че крушите са по-лоши. Няма значение колко лоши са или как някой ги критикува, това е просто нечие мнение, което не влияе на моя избор. Нейното/неговото мнение няма да ме накара да обичам крушите по-малко. Това се отнася спрямо всички наши предпочитания и избори.

В книгата си описвате множество ситуации, в които майката просто трябва да следва естествените нужди на детето, без прекалена протекция и реакция. Но как могат повечето майки да се „излекуват“ от желанието да закрилят прекалено? Имате ли съвет към тях? В книгата ви изглежда наистина много лесно, но в живота е доста по-трудно да се направи, особено когато майката е пристрастена към тази закрила над децата си.

Съществува някаква нужда на родителя, скрита под този свръхпротекционизъм. Може би е нуждата да се чувства много важен, значим, незаменим. Или пък нуждата да избегне всякакво дразнение. Или нуждата на перфекциониста, който върши всичко перфектно. Ако родителят разбере това, ще осъзнае, че това е неговата собствена нужда, не е нуждата на самото дете. И ще започне да възпира постепенно тези импулси.

Също така в книгата описвате ситуации, когато трябва да оставим детето да върши повечето неща само, без наша помощ. Но къде е границата между това да бъде независимо и да живее без никакви правила? Възможно ли е да се отгледа дете, което проявява собствената си воля, чувства се щастливо през повечето време, но също така знае, че има важни правила, които да следва.

Правилата със сигурност са необходими. Това са рамките, установени от възрастните. Свободната воля на детето се реализира в тези рамки. Когато детето расте, то започва да има все повече свобода. В книгата давам много примери за това как постепенно се разширяват рамките.

И последен въпрос, как да се превърна в мързелива майка? :-)

Лесно е. Опитайте се да не правите нищо вместо детето, нищо, което то може да направи само за себе си. Опитайте се да видите зоната на възможното развитие на детето. Опитайте се да помогнете на детето да защити тази зона, давайки му шанс да чиракува и да натрупа нов личен опит.