Таня Иванова: Българките са красиви и умни жени!

Таня Иванова е млада жена, чието хоби и професия е ръчно тъканият текстил и дизайн. Тя изработва с ръцете си уникални и неповторими творения, които напоследък се предпочитат, както тя самата споделя, вместо китайските, често некачествени стоки. Таня е и майка, има малка дъщеря. Ето какво още ни сподели в този искрен разговор.

Как се запалихте по ръчно тъкания текстил и дизайна?
Не бях чувала за художествения текстил, когато разбрах, че искам да стана художничка...Реших да уча в Художествената гимназия „Д.Добрович“ в Сливен - там се изучава и живопис, и графика, и всичко останало, което е нужно за начален старт на всеки, който иска да бъде художник. Специалностите обаче бяха две тогава - Художествена тъкан и Рекламна графика. Аз избрах текстила и съм много доволна! С течение на времето разбрах, че живописта и графиката не са ми по силите. Човек трябва да прави това, което умее и му доставя удоволствие. При мен е точно така! Когато работя се откъсвам от Света, отпускам се и опитвам да втъка всичко, което усещам, всички мои свежи мисли, мечти и позитивни трепети.

А от къде се научихте? Кой Ви научи?
Моята учителка е Данелина Косева, с цялата си строгост и доброта на майка, успя да ми покаже и научи на всичко и то по толкова достъпен начин, че да заобичам текстила и той да стане моя съдба. Другият ми учител по текстил беше Велин Динев. Те ми дадоха пътя в живота.Много ги обичам и им благодаря от сърце!!! Благодаря и на Тодор Терзиев, Галя Докова,, Стефан Кънев, Сашо Дойчинов, Йордан Парушев, Петър Кайраков, Лилия Екювска и на майсторките, които бяха все до нас. Заради това, на което ме научиха сега мои картини и пана украсяват домовете не само в България, но и в САЩ, Канада, Франция, Финландия, Германия, Холандия, Русия, Гърция и Турция.

Ценят ли се в днешния ден ръчно работените дрехи и аксесоари?
Напоследък забелязвам,че на хората им дотегна от китайски и долнопробни стоки и предпочитат да подарят нещо уникално,оригинално и изработено с ръцете. Все още не купуват за себе си, за удоволствие, а само за подаръци. Това не е лошо, напротив, но бих искала една жена да може да си позволи повечко неща за себе си, изработени от нас, творците.

Вие самата за кого най-често изработвате неща?
За жените! Сега рисувам шалове, времето е подходящо и е много приятно.

Как съчетавате семейните и служебни ангажименти?
Съчетавам ги смело и с голямо удоволствие. Имам малка дъщеричка, която все тича около мен, опитва се да тъче, обича да рисува,постоянно пита, хубаво е, спокойно е. Като заспи, следват домакински задължения, те са ми за вечерта, през деня рисувам и играем заедно.

За какво мечтаете? Кое е нещото, което още не сте правила, а искате да правите?
Мечтая багрите, формите и по-конкретно шевицата да влезе в бита ни отново и по-масово. Затова и така интерпретирам шевицата в творбите си. Нашият фолклор е извор, от който можем да пием вечно, шевиците са уникални и това е ценното!!! Не обичам еднаквостта и щампата, при мен за щастие никога нищо не става еднакво. Дори и да ми поръча някой да му направя "същата картина“... просто няма как... може да си приличат, но еднакви - не!

Вашият любим вкус? Цвят? Място?
Кокос и ванилия, обожавам ги и като вкус, и като аромат! Цвят... всичко що е синьо! Място... навсякъде, където е семейството ми и по възможност да е тихо!

Какво послание бихте отправили към българките?
Българките са красиви и умни жени!!! Животът обаче ги прави доста изнервени и някои губят ценностната си система в стремежа си да оцелеят достойно... Бих искала българската жена да е повече Майка, отколкото само Жена... Дано не обидя някого... Не е толкова трудно да порисуваме с децата си, вместо да им пуснем детски филмчета с насилие и злобни герои, не е трудно да ушием рокля на куклата, вместо да пратим детето при баба... Трудно е, когато майката няма време - да, но от това страдат децата. Тъжно е мама да няма време...

Вижте ръчно тъканите картини и пана на Таня Иванова.