Важното е да общуваме с децата си непрекъснато

Ние ли възпитаваме децата, или те – нас?

Да, разбира се, опитваме се с всички сили да им предадем един добър за нас модел на поведение и важните житейски ценности. Учим ги на умения, необходими за техния живот, настояваме да не спират да учат и след 12-те години в училище. За някои те са доста скучни и неблагодарни – все още е така. Подкрепяме ученето на повече от един език. За мен лично „куцаме“ малко в усвояването на родния и родителското настояване първо да сме наясно с него се „губи“, но това си е една нова тема...

Очевидно е обаче, че самият живот, реалността навън и обкръжаващата ги среда също учи дечицата ни на много неща. Хм, понякога точно обратното на това, което се опитваме да постигнем ние... За съжаление или за тяхно добро – все още не мога да кажа. Един от съвременните „учители“ определено е телевизорът с всичката очевидна простотия, която бълва. 24 часа, 7 дни в седмицата!!! Друг учител е Интернет – бих казала полезен. Когато се използва с мярка. И за прозорец към света. А не копиране на поредната чалга простотия... (напоследък забелязвам колко много млади дами имат снимка по бельо за профилна във Фейсбук, явно така си разголват „душата“ и събират... хм, приятели?!)

За мен лично общуването с книжката си остава незаменимо. Но дали ще е така за моето дете – наистина не зная. Надеждата крепи. А положителното мислене е необходимост.

Та така – стараем се ние да възпитаваме ежедневно – всеки според възможностите си, най-вече интелектуални. Когато последните липсват се наваксват с финансови... ;)

А че децата възпитават нас няма никакво съмнение. И не защото са индиго или кристални, а защото са ново поколение и то има какво да каже. Със сигурност. Дали ще ги изслушваме зависи от нас – от спокойствието и времето, с което разполагаме. От вниманието ни към детайлите и визията им за света. Хубаво е да имаме повече от една гледна точка. Винаги. Да ги подкрепяме в откриването на света, на другите, на любовта... На красотата и добротата. На лицемерието и дипломатичността. Когато се налага.

Важното е да общуваме всеки ден. Да споделяме. А ако гледните точки са различни нека времето покаже. Младостта или мъдростта. Или последователно и от двете...

* * *

Участва в конкурса Ние възпитаваме децата, но и те нас