Семейство

Повече чатене или повече четене?

01.04.2011г. / 00 09ч.

Вергиния Генова

2 април – международен ден на детската книга
Дали сте от хората, които спазват всички празници и участват във всички кампании, или сте от онези, които казват, че важните неща са важни винаги?...
По-специалните дати определено са повод да поговорим за някои неща, да си спомним за други и да направим трети.
Решили са, че 2 април е ден на детската книга. Прекрасно, казваме си, но с лека горчивина в гласа!
Повод на кафе или тук в Интернет да поговорим за любимите ни детски книжки и да ги сравним с тези, които са любими на нашите деца.

На повечето родители им се струва, че децата им не четат достатъчно. Или да си го кажем направо чатят повече и не четат никак. Това е странна тенденция. Ще кажете, поне ще се научат да пишат. Да – „на латиница със странни символи и знаци”.
Всички знаем онзи стар номер, когато ти дават текст на кирилица изписан с разбъркани букви и в крайна сметка, всеки, който може да чете, успява да разбере за какво пише.
Дали повечето деца, които не са се научили да четат добре ще успеят?
На мен ми е интересно дали биха успели на латиница? Аз си признавам, че латиницата ми е толкова неприятна и толкова затормозяваща мозъка, че си давам труд да прочета текста само, ако е много важно и то написано от някой близък човек.
И ми е странно, защо на повечето тийнейджъри им е трудно да задържат вниманието си на дълъг текст на кирилица.
По-възрастните винаги казват – ние на твоите години какви дебели книги четяхме?
А днес мнозинството от хората смятат, че няма нужда да се чете. Може би смятат, че няма нужда да се чете вечер за лека нощ и на децата? Защо, като има филмчета?
И колкото и да се повтаря, че четенето допринася не само за правилен правопис, но и за лесен и разбираем изказ, за богат речников запас... Списъкът с полезности е дълъг, но е притеснително, че все по-малко хора четат активно.
Ще кажете – не е така – нашето семейство прави изключение. Чудесно! Но нали идеята е да е масово, а не да е повод като се съберат майки на кафе и някоя с гордост да каже – „Моето пък по цял ден чете, много книги прочита.” и другите да цъкат с език и да се чудят.

В днешния забързан свят децата са пренатоварени, а и ние самите понякога нямаме време дори червило да си сложим и малко по малко животът ни се обезцветява.
Обезцветява се на яркия фон на всякакви технологични чудеса, на фона на хиляди възможности.
Ще кажете – какво ти четене, ние оцеляваме. Страхувам се, че „оцеляваме” бавно и сигурно се превръща в синоним на „оскотяваме”.

Малките деца колекционират видео игри, големите, които искат да успеят в живота, колекционират тапии.
Ще кажете, че нали зад една тапия се крият солидни знания. Дали? Тук и сега? Дали не отглеждаме деца с прекалено високо самочувствие и прекалено малко покритие? Или не им даваме достатъчно шанс да намерят себе си и да развият талантите си?
Дали книгите имат роля във възпитанието на мирогледа и какъв мироглед е мирогледът без книги?

Такива мисли започват да ми се въртят на фона на кампаниите по повод международния ден на детската книга!
За щастие днес има много кампании в подкрепа на четенето, което за мен е още едно доказателство, че то е на изчезване. Ако беше нещо естествено, нещо ежедневно, нямаше да има необходимост да се третира като изчезващ вид.
Лесно е да подарим детска книга – има толкова много прекрасно илюстровани книжки, но купувайки я – идва трудното.
И е хубаво да се замислим? Защото след първата страница аз започвам да се притеснявам – дали някой ще прочете толкова дълъг текст, дали е достатъчно интересен? А в днешно време всички текстове, които ни предизвикват да мислим извън самия текст и да си направим равносметка ни идват малко в повече. Особено, ако не са напомпани с вдъхновяващ оптимизъм.
Все пак аз съм оптимист, че ще има поне сто човека прочели текст над една страница и оставили своето мнение, опитност и надявам се вяра, че след 50 години отново ще има хора, които ще четат.

Прочетете още: