Тя, звездата

Мариела Петрова: Семейството, а не училището възпитава децата

11.08.2011г. / 15 55ч.

Ивет Лолова

Мариела Петрова: Семейството, а не училището възпитава децата

Мариела Петрова е на 47 години, от Перник. От 25 години работи като начален учител. Дъщеря й - Надя, също е детски и начален учител. Най-добре се чувства в компанията на деца и животинки. Казва, че е вярваща в православната вяра, а ценностите й са Бог, семейството, децата, добротата. Твърдо вярва, че семейството (не училището!) носи пълната отговорност за поведението, донякъде характера, наклонностите и целия бъдещ живот на детето. Мариела е баба на момиченце на 3 години. В това интервю разговарям с нея за кърменето и възпитанието на децата.

Как дъщеря Ви избра името на момиченцето си? Продължи ли семейна традиция? Вие имахте ли думата?
Имам страхотна внучка на 3 г. и 6 м. Интересното тук е, че отношението ми към нея е съвсем различно от това към майка й на нейната възраст. Не зная как се получи, аз съм строг човек, а на нея нищо не мога да й откажа. Докато при дъщеря ми възпитавах в пълния смисъл на думата, сега с внучката ми си играем, забавляваме се, просто я съзерцавам и й се радвам. Двамата - дъщеря ми и зет ми - се спряха на името Анна. Доста избираха, но наклони това, че името е благозвучно, християнско, има си светица- закрилник. Никой не го е носил досега и от двата рода. А на нея много й отива! В избора ние, баби и дядовци, не участвахме.

Споделихте, че дъщеря Ви е кърмила дъщеричката си до 3 години и 4 месеца. Как гледаха на това нейните приятелки?
Честно казано и на мен ми се стори прекалено дълго кърменето, но като гледам Анна как расте и се развива, съм доволна от факта. Знаете ли, колко се радвахме, че детето поне приема кърма, когато беше болно и не желаеше да се храни с друго! Тя не е боледувала често, но и това се е случвало, както при всяко дете. А приятелките й - ами, едни се подиграваха, други - просто и те кърмеха, бяха като нея.

Имат ли българските баби самочувствие?
Не мога да отговоря от името на всички баби, но по това, което виждам по улиците на нашия град и при моите близки и познати е: Да! Имаме самочувствие ние, бабите, особено ако сме още млади, в продуктивна възраст, с професия, с хоби. Станах баба на 43 г., но никога не съм искала да ме наричат "маминка" или подобни. Прекрасно е да чуеш от малкия човек думичката "бабо"!

Помагате ли за отглеждането на внучката Ви? Давате ли съвети и вслушват ли се в тях младите?
Децата ни живеят самостоятелно, справят се чудесно сами със всичко, а ние просто се радваме да ги виждаме! Ако ми поискат съвет или услуга - давам, опитвам се да не се меся в отглеждането и възпитанието на детето. Смятам, че е най-добре те сами да стигнат до решението, дори и на принципа проба-грешка. Ето, аз не съм кърмила, на моето поколение никой не му разясняваше нищо по тези въпроси (и по други), но дъщеря ми сама реши - и кърми. Така е за много неща.

По какво се различават младите майки днес от тези преди 25 години?
Сега има разлика от преди двадесет, тридесет години. Има литература, форуми и т.н. Ние имахме само съветите на "бабите" - ха не ги слушай, де! На мен каквото ми "наредяха", това правех. Сега за някои неща малко съжалявам, ама това е друга тема. С две думи - дете се отглеждаше и тогава, и сега с голяма любов и търпение, с лишаване от някои "благинки", с ежеминутно, безрезервно внимание към него, към въпросите му, към нуждите му, в останалото време насаждане на ценности, поучения, и разбира се - игри с него. Никога не оставяйте детето си самотно, докато вие си бъбрите с вашите познати. Всеки миг на внимание към него в бъдеще ще ви бъде върнат с "лихва". Всяка минута на радост, изпитана от детето, ще бъде за вас - родителите, минута радост в бъдещите ви години!

Пожелайте нещо на младите майки, които очакват първата си рожба?
Пожелавам на всички, които очакват "чудото" - първо, Бог да е с тях, второ, да бъдат благодарни и радостни, да се наслаждават на прекрасната приказка "Да си майка !".

Прочетете още: