Кариера на всяка цена - черноработници с бели якички

Наскоро излезе статистиката, че в България семействата с деца до 16 години са намалели до 20 %. За сравнение преди 20 и повече години процентът е бил над 60. Каква е разликата? Нали сега има повече конкуренция, повече свобода, повече възможности?
Наблюдавайки безмълвно виждам ужасяващи отговори.

Като бях ученичка се чудех как някой цял живот може да пуска кутийки по една поточна линия, но сега виждам, че голяма част от възможностите за работа, образно казано, не са по-различни – скучно, безлично, ниско платено, безперспективно. Но може би разликата е, че преди пускаш въпросните кутийки 8 часа на ден или дори 6 и после забравяш за съществуването им, докато сега трепериш над твоите „скъпоценни кутийки“ едва ли не 24 часа в денонощието – да не си загубиш работата, да не ме измести напористата Кина, дошла от село и изплащаща кредит, която е готова да седи по 10 часа на работа и прочее и прочее... списъкът е дълъг – резултатът е един – нямаш личен живот. Ще кажете кой как се уреди – всеки определя съдбата си. Безспорно, но при нарастваща безработица и малък пазар и безпаричие, не са много тези, които имат шанс да ударят джакпота – така че за останалите остава да пускат „кутийки“ и даже понякога и не знаят защо правят онова, което трябва да правят, но нали шефът е казал.

От там нямаш семейство или ако случайно си го създал преди да попаднеш в омагьосаната поточна линия, вече нямаш стабилно семейство. Нямаш деца или ако имаш в един момент се усещаш, че не знаеш нищо за тях и как изобщо се отглеждат. Нямаш културен живот и сериалите са твоята почивка.
Нямаш здраве и от там ти се разхлопва цялото съществувание. Светът ти се върти от това да станеш, да пътуваш до работа, да работиш, да пътуваш до къщи, да вечеряш и да си легнеш, полузаспал пред телевизора. И това ден след ден, година след година – до живот. И какъв ти е смисълът точно да живееш?

Много корпорации, фирми, фирмички и магазинчета, където уж има фиксирано работно време, обаче извънредните мероприятия, на които трябва да се присъства са прекалено много, а служителите никога не си тръгват на време, защото „Сакън, ще се погледне на тях с лошо око.“ Или пък работата трябва да се свърши и като видят работно магаре и го товарят, товарят и товарят, докато не грохне и не го сменят с друго. Ето това е свободния пазар за работна ръка в България.

Наскоро чух за една девойка, която била на стаж във фирма, да я на речем „X“, която боязливо попитала – „Ами как се справяш на тази работа, ако имаш семейство и деца?“
Безмълвният отговор – ами явно не си за тук, витаел отвсякъде, защото от изцяло женския персонал, никой нямал деца и вероятно стабилно семейство.

И това не е изолиран случай в българската действителност. И поне парите да си струваха, че човек да каже струва си да поработя 5-6 години, да спестя някой лев, а то работиш, за да оцеляваш. Естествено има бизнеси, където оставаш без личен живот, защото работата те увлича, парите те привличат и те повличат, но за съжаление това не е драмата на по-голямата част от българките. И да не забравяме, че работата в офис е все пак по-високо платена, води се по-лека и по-малко рискова, а какво да кажат жените в цеховете и заводите. Е, ако могат да си тръгнат веднага след като им е свършила смяната, може и да имат време да изгледат поне едно дете!

Прочетете още:

• Българските семейства остават без деца
• Семейство с три деца в България
• Защо българките не раждат повече от едно дете
• Половината български семейства заплашени от бедност
• Защо се изоставят бебета