Тя, звездата

Не се лишавайте от майчинство

10.07.2007г. / 12 05ч.
Аз жената
Не се лишавайте от майчинство

Таня Димитрова по професия е медицинска сестра. Една от първите майки в организацията. Приема първите си деца през 1993 г. в къща № 7 в SOS детско селище Трявна, след като преминава курс за обучение като SOS майка.

За каква професия мечтаехте като дете?
Детството ми беше свързано с много игри и забавления, в един квартал на София, където се събирахме страшно много деца. За съжаление много често боледувах и може би това провокира желанието ми да стана медицинска сестра. Това и бях написала в едно съчинение в 4-ти клас на тема “Какъв искам да стана”. Детското ми желание се превърна в моя професия.

Саможертва ли е да си майка по принцип?
Мисля, че тръпката на майчинството трябва да изпита всяка жена, от градящата кариера до домакинята. Няма по-съкровено щастие от това да си майка.

Кой е основният Ви мотив да сте SOS майка?
Преди 14 години мотивите ми бяха много лични. Днес, след толкова години мога да кажа, че този начин на живот ме кара да се чувствам много пълноценна. В работата ми има много творчество. Наред с грижите и възпитанието на децата, аз градя и преоткривам себе си.

Как се справяте в ежедневието и кое Ви крепи, дава сили?
Ежедневието ми е много разнообразно, в живота ми няма два еднакви дни. Така се и справям – понякога по-добре, понякога по-зле. Крепят ме успехите на децата ми, усмивките по лицата им. Това, че успях да стана за тях не само истинска майка, но и приятел. Щастлива съм, като ги гледам – как с времето тези деца, дошли от всички краища на страната ни, се заобичаха и се чувстват като истински братя и сестри помежду си.

Разкажете за най-топлата и запомняща се сцена от живота Ви като SOS майка.
Тези топли и запомнящи се сцени са толкова много. Всеки път, когато се връщам от отпуска, и детските ръчички ме прегръщат. Когато порасналото вече момиче ми казва “Благодаря ти, мамо, че ме отучи от вреден навик”, или когато 18-годишният младеж тръгва по пътя си, вече с биологичните си родители, аз се разделям с него задълго, но съм успяла да помогна да се запазят връзката и добрите взаимоотношения между тях. И още много, много други сцени.

На какво бихте искали да научите децата си?
Непрекъснато ги уча, че в живота на човека има и трудни, и хубави дни. Че трябва да бъдат силни и устойчиви, да се обичат и да си помагат. Че имат много права, но и много задължения. Че срамен труд няма и работливият човек гладен и жаден не остава.

Какво е вашето послание към българките?
Посланието ми е : “Няма по-голяма болка и по-голяма радост от майчинството. Не се лишавайте от това щастие!”

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Цвят – бял, тъмносин, виненочервен
Песен – “Елате ни на гости” – дует “Ритон”, Love of my life – Queen

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Огретен – любимото ястие на всичките ми деца
Сваряват се картофи, обелват се и се нарязват на средно големи кубчета. Сипват се в тава, предварително намазана с масло. Приготвя се средно гъст бешамелов сос с 3-4 яйца. Прибавя се сирене. Картофите се заливат. Отгоре се настъргва малко кашкавал, поставят се няколко кубчета масло. Пече се до зачервяване. Консумира се, докато е топло.


Повече за SOS детски селища
Коментирай