Тя, звездата

Жени Пирянкова: Нека бъдем майсторите на нашето утре

01.12.2008г. / 09 33ч.
Аз жената
Жени Пирянкова: Нека бъдем майсторите на нашето утре

Жени Пирянкова е дейна и енергична млада жена, майка на три прекрасни деца и отдадена на пркрасна мисия, която иска да популяризира в България.
Ето какво сподели тя специално за читателите на Az-jenata.bg.

За каква професия мечтаехте като дете?
Не знам, нямам спомен за какво съм си мечтала като малка, само знам че винаги съм искала да работя с деца. Така станах майка на три деца, а през 2002 се стигна и до отварянето на Монтесори детска градина в ЮАР.

С какво се занимавате в момента?
Работя по осъществяването на една моя мечта - да отворя Монтесори детска градина тук в България, такава каквато е позната по цял свят, каквато имахме в чужбина.

Кога за пръв път се запознахте с методиката на Монтесори
?
Започнах да търся детска градина за сина ми–Камен. Попаднах случайно на името Монтесори, заинтересувах се, попрочетох и изпробвах едно от упражненията от действителността с детето. Дадох му да пресипва с лъжица боб от една купичка в друга. Той беше само година и половина, с това упражнение обикновенно започват деца от две години нагоре. Близо два часа детето пресипва бобчетата без да му омръзне, без да се отегчи. „Това работи.”, казах си.

С какво Ви заинтригува тя?
Тя откри пред мен тайната на това как децата възприемат и откриват света. Научи ме как ние възрастните да ги разбираме и общуваме с тях. Методът сам по себе си е уникален, но без истински да се посветиш и да следваш принципите на Мария Монтесори залегнали в него той си остава само един уникален метод.

Това за Вас само работа ли е или удоволствие?
Удоволствието е работата с децата. Работата е всичко което прави удоволствието възможно. След онзи опит със сина ми и купичките боб с радост бих могла да кажа, че последователността ми и пълното ми отдаване на това, което върша, ме възнаградиха с много щастливи мигове.
   
Разкажете ни малко повече за спецификата и предимствата на метода?
Да започна със спецификата: В центъра е детето, с неговите нужди, желания интереси. Обстановката в класната стая представлява реалността в умален вариант: няма разделяне по възраст – всички деца от 3 до 6 години са в една група, по-големите помагат на по-малките. Учителят не е учител в познатия ни смисъл, а наблюдател, който разбирайки стремежа на детето се учи как да му помогне за де се справи само. Предимствата – индивидуален подход. Изграждане на чувство за самоувереност, самоуважение и уважение към другите, за ред и дисциплина. И за да не звучи като празнословие да илюстрирам: детето само избира заниманието си работи с него докато има желание, като през това време то уважава труда на другите и се старае да не ги притеснява, игрите се връщат обратно на мястото им, а в случай на нужда мястото където се е занимавало се почиства и подрежда. То се  учи на обноски, на навици и умения от най-ранна възраст, под формата на игра а те му остават за цял живот.

Позната ли е тя в България?
Мисля,че в средите на образователи и не голяма част родители методът е познат на теория, а практическото му приложение е предимно като терапия за деца с увреждания. Така както методът се прилага по цял свят, а именно като една завидно добра алтернатива на традиционното обучение, в България сега се поставя началото.

Имала ли сте трудни моменти, произхождащи от това че сте жена или напротив, това Ви помага?
В професионален аспект това, че съм жена, а още повече майка ми е помагало както да разбирам родителите, така и да се грижа като родител за всички деца.

Как съчетавате работата и семейните задължения?
Мисля че се справям успешно с помощта на всички в семейството.

На какво искате да научите децата си?
Най-трудното е че сами пишем учебника на живота за децата си. Някой от темите на които наблягам: да ги науча сами да откриват прелестите а също така и сами да се справят с трудностите в живота; че светът е толкова по-добър, колкото повече добри хора го населяват; че семейството е най-важния елемент от човешкото битие.
 
С какво се гордеете най-много?
Най-много се гордея с децата си! Моите, тези на Камелини и с възможността да съм част от едно вълнуващо и силно начало в живота им.

Геройство ли е да си жена в днешно време?
Да си просто  жена не. Да си майка също не. Да си домакиня, ни най-малко. Да си общественик, бизнес персона, детегледачка, вълшебна фея – това са само професии. Сега съчетайте всичко заедно и ми кажете геройство ли е това?! Аз ще Ви кажа – не, нещо повече е.

За какво мечтаете?
За много неща: 10 дена непробуден сън, за един хармоничен свят, околосветско пътешествие, да се науча да свиря на китара, да намеря време за четене, да съм постоянно с децата си, да имам повече свободно време, да имам време за фотография. Нека спра до тук списъкът е прекалено дълъг и за Дядо Коледа.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да дариш света с поколение е призвание. Да отгледаш бъдещето му–дълг. Да откриеш мечтите в очите на детето си–изкуство. Нека бъдем Майсторите на нашето Утре по призвание, дълг и талант.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Маслено зелен, Dust in the wind, кисела краставичка, на брега на морето.

Любимо ястие, нещо което с удоволствие приготвяте за близки и приятели?
Сърми от лозови листа с кайма. Точена баница по Африкански.

Повече за Камелини Монтесори

Коментирай