В търсене на безследно изчезналите българи

За интересен проект – сайт, за търсене на безследно изчезналите българи ни разказва неговият създател – Боян Юруков.

Какво те накара, провокира да стартираш този проект?
Всичко започна като през Февруари разучавах различни технологии свързани с представяне на информация на Google Maps и използването им в сайтове. Попаднах на няколко съобщения за изчезнали хора в мрежата и по новините и реших, че мога да комбинирам нещата – да се упражнявам в технологиите и да направя нещо полезно. За това помогна и много желанието ми да започна въобще някакъв такъв социален проект, което дойде от посещението ми на конференцията One Young World малко преди това. Започнах малко по малко да пиша кода като исках всичко да е много интерактивно. Дори през Март пуснах бета версия за тестване сред приятелите ми в Twitter и Facebook. Тогава обаче дойде друга работа и изпити и оставих нещата така.
По онова време писах на говорителя на МВР и му представих идеята. Разговаряхме по телефона и ми каза, че колегите му имали интерес към нещо подобно. Обясних му какво е състоянието, кой съм, че не съм фирма и не работя по някакъв голям проект с финансиране и прочие. Накрая споделих какви са амбициите ми за проекта и стъпките нататък. Разбрахме се да се чуем пак като имам напредък и да се срещнем след това лично, за да обсъдим как те могат да участват.
До Юни не постигнах голям напредък и реших да се взема в ръце и да пусна каквато и да е версия на сайта. Пренаписах част от кода и пуснах сайта официално като добавих няколко безследно изчезнали, които намерих в новинарски сайтове и бюлетина на МВР. За съжаление, сега добавям хората на ръка, защото системата за добавяне и одобрение не е изпипана. Очаквам до седмица да пусна и нея. В тази връзка съм направил Twitter акаунт на МВР, където върви бюлетинът им, за да мога по-лесно да го следя и споделям с другите. Направих естествено и блог, twitter акаунт и Facebook страница на Lipsva, където пускам новини и да споделям какво съм научил от проекта.

С какво подобен сайт може да е полезен? Как се възприема от хората към момента?
В самото начало поставих три цели на сайта. Първата естествено е откриването на хора. Освен показването на снимки и описания на сайта, има и банери, които други сайтове могат да сложат отстрани или на страницата си за грешка 404 (липсваща страница). Осъзнавам колко е малка вероятността някой да види снимка на изчезнал и да го разпознае на улицата или в някоя кола, но такава все пак съществува. Нямам илюзии, че с Lipsva хората ще започнат да намират изчезнали, но дори един човек да бъде намерен така – ще си струва.
Втората цел, която поставих е повишаване на разбирането на обществото (или поне тази част, която е в мрежата) за проблема. Това е една от причините изчезналите да се поставят на картата на България. Когато човек влезе в сайта, той показва тези изчезнали, които са най-близко до посетителя. Ако сега отворите София ще видите, че през няколко пресечки има изчезнал и си мисля, че това би помогнало на хората да се замислят за процедурите на издирване и огромната бройка все още липсващи. Също това някак си би предало физически смисъл на изчезването, а не просто снимка на плакат с едно име отдолу.
Третата цел за жалост върви в обратна посока на последните ми думи, но е от съществено значение за предотвратяване и разследване на такива случаи – анализ на събраните данни. Мисля си, че ако се събере достатъчно информация за изчезнали през дълъг период от време, ще може да се намерят някакви модели, от които да се правят изводи. Пример за това може да е група за трафик на хора, която се цели в определена възраст и характеристики. Гледайки новините и обявите за изчезнали по сайтове и Facebook групи не можем да забележим тези неща.
Що се отнася до реакцията на хората – беше изключително положителна. Доста ме поздравиха и дори няколко семейства на изчезнали ми писаха, за да добавя техните роднини. Има вече сайтове, които са сложили банери, а няколко публикуваха статии за проекта. Излезе статия в 24 часа и Труд, а доколкото знам, скоро трябва да излезе репортаж и по БНТ. Имаше естествено критика и не искам да я коментирам, защото целта е благородна и смятам, че всеки се опитва да помага според силите си. С мен се свързаха доста хора, които предложиха помощта си и сега измислям начин как да работим заедно от разстояние. През Август ще съм за няколко седмици в България и вероятно ще се срещна с всички тогава.
Целта ми е да направя нещо, в което да участват повече хора без ангажименти и собственост. Не възприемам проекта като свой, а по-скоро като дарение за интернет обществото и затова новостите в сайта се бавят толкова – искам да са такива, че с помощта на блога на Lipsva и Twitter да може да се добавят нови изчезнали и да се одобряват от самите посетители. Терминът, който търся е crowd-sourcing.

Какви са амбициите ти за сайта в бъдеще?
Нямам амбиции в смисъл сайта да се разрасне и да започне да намира хора. Мисля си, че това е работа на МВР и такава база данни с изчезнали и визуализация трябва да е тяхно творение. Сигурен съм, че може да бъде осъществено с европейски средства и различни програми за развитие и че техният персонал ще го поддържа добре заради навременната информация.
До тогава обаче най-доброто, което можем да направим като интернет общество е да вдигнем летвата – неща, които ще очакваме от техния сайт за безследно изчезнали, а именно – нещо повече от просто снимки, имена и дата на изчезване. Имам много идеи за проекта и се надявам, че ще намеря и други програмисти, които са също толкова запалени, както и аз. Трябва, разбира се, да се поработи по външния вид и използваемостта. Доста от идеите съм ги описал в блога на Lipsva (http://lipsva.com/blog), за който ще пиша скоро.
Все пак обаче, както споменах, опитвам се да не залагам големи надежди на сайта, първо заради не многото време с което разполагам и второ, защото издирването на хора – и то особено в България – е доста неблагодарна работа, както доста споделиха с мен. За жалост сме в центъра на трафика на хора и органи в Европа, в много градове има банди, които мародерстват ненаказани, насилието срещу младите е често срещано, както навсякъде другаде и въобще изгледите по принцип не са добри. Това съвсем не означава, че не трябва да се борим с тези проблеми, но за жалост те не се засягат достатъчно. Lipsva.com може най-малкото да е повод да се заговори за тях. Най-много какво може да бъде – дано да разберем в близко бъдеще.

* * *

Иво Делин: родителите да отделят време за децата и велосипедите през лятото