Конкурс – Идеалният той

Идеалният Той – със сигурност много пъти си мислила за него, търсила си го в сънищата и мечтите си, в ежедневието. А може би той е вече до теб – като твой съпруг, баща на твоите деца?
Какъв е той? Опиши го и ни пиши!

Можеш да спечелиш супер награда – "Малка книжка за секса" от www.simetro.com!

Най-добрите творби ще бъдат публикувани на страниците на Аз – жената!

• Начало на конкурса: 6 май, Гергьовден
• Край: 30 юни

Очакваме Вашите предложения на info@abcbg.com!

Ето и изпратените от вас творби:

Обичам те, любими

Обичам да те гледам когато спиш
Да галя косата и лицето ти красиви
Да докосвам ръцете ти с връхчета на моите пръсти треперливи

Обичам да те галя по лицето и очите
С пръсти да описвам твоите правилни черти
Клепачите да милвам и веждите
Носът и гордото чело

Обичам пръсти в косата ти да вкарвам
Ваейки ушите и врата
Обичам да те галя по гърба
Обичам да ти се наслаждавам в съня

I was blind before I met you
I was deaf before you make me hear
I was a fool and ignorant without you
Until you revealed the wonders of the world to me

I was motionless without you
A heart that knew no how to pulse
A soul that knew no how to revel
A body that was neither pleased nor knew what pleasure is

I knew no music, no artists
I knew no poetry or rhyme
Delight in nature and our country
The simple humble creatures under the sun
The small ants or tiny little dewdrop resting, gleaming on a stalk
Were all unfamiliar to me, until you discovered their beauty to me

I had arms and legs but they did not serve me
They knew no how to walk and embrace
I had heart that pretended it knew how to love
But its way of loving was selfish thought dedicated and devoted
While you’ve always loved me for the way I am
You’ve always trusted me with no regain
My love was childish; it was a contest with you
Until you showed me what true devoted, deep love, respect and affection was
Your real selfless love for me converted me
And it is long ago since I deeply love you for the way you are
And it is long ago since you made of me a real woman so deeply and truly
In love with you.

Мъжът на моите мечти

Той ми подари жълта роза и ми се усмихна с очи.

Тогава си казах: “Този е мъжът на моите мечти!”

После ми целуна ръка, както бях гледала по филмите.

Направи го да изглежда така, че да е еднакво нежно и стилно.

После ми прошепна тихо, че съм много красива.

Усетих учестеното си дишане и кръвта във вените си жива.

После ме покани на танго, а аз си умрях от срам.

Мога да играя всякакво хоро, но се изложих на този танц.

После... не се случи друго, освен че бе просто Мой.

И сега благодаря за това чудо, защото в живота ми се появи Той.

Идеалният Той

Ти си идеалния, защото ме правиш щастлива. Любовта ми ме кара да виждам слънчевите лъчи на тавана над леглото си, разцъфтелите кестени пред блока и малките кученца, които си играят в тревата. Щастлива съм, когато вали – представям си как си се забързал към колата си – леко приведен, а дъждовните капки капят по врата ти, от което кожата ти става влажна и мека. Щастлива съм когато грее слънце – и топлината гали раменете ми – това е милувка от теб, независимо че си далеч от мен в този момент.
И всичко е толкова красиво. Красиви са хората в трамвая – сънени или замислени, красиви са улиците и сградите и всичко притежава очарованието на внезапна усмивка на любимото лице.
Ти си идеалният защото ме правиш добра. Защото се усмихвам на хората – дори и непознати. Защото поздравявам всяка сутрин жената, която мие стълбите в блока. Защото давам пари на циганчетата на улицата и не се чувствам принудена или излъгана.
Ти си идеалният, защото обичам. Обичам не само теб, обичам цялата вселена.
Събуждам се всяка сутрин и се усмихвам – защото знам че те има.
Харесвам се, защото ти ме харесваш. Обичам ръцете си, защото с тях те докосвам. Обичам устните си, защото ги целуваш толкова нежно. Обичам очите си, защото с тях мога да погледна в твоите, да потъна в тях и да докосна душата ти.
Ти ме караш да преоткривам и най-дребните неща в ежедневието ми, които преди не съм забелязвала, да се вслушвам в себе си, да слушам и околните.
Ти промени живота ми. Помогна ми да открия смисъла в нещата, вдъхна ми любовта да им се посветя и волята да ги реализирам.

Ти си идеалният, защото се обичаме.

Идеалният Той
/или откровено послание към Теб/

Едва ли думите ще успеят да изразят пълноценно чувствата ми към теб. Знам, че и действията не са достатъчно убедителни, защото най-същественото е недостъпно за сетивата. То може да бъде почувствано само и единствено със сърцето. Вярвам, че твоето сърце усеща силата и богатството на моята любов към теб. Интуитивно долавям, че то прелива от твоята любов към мен. Тя и всичко преживяно през 365-дневната история на нашата любов, ме окуражават да призная всичко това:
Ти си идеалният!
Защото имаш качествата, които ценя!
Защото ме плени с твоя чар и с колорита на личността си.
Защото ме завладя с таланта си и усета си към красивото и истинското.
Защото ме впечатли с интелекта и многопосочните си интереси и многостранните си способности.
Защото си отворен към света и любознателен.
Защото не се боиш от новото и непознатото.
Защото не спираш в пътя си към съвършенството, макар и да знаеш, че е непостижимо.
Защото ме приобщи с начина на мисленето си и с разбирането си за нещата от живота.
Защото не страдаш от предразсъдъци и предубеждения, а разчиташ на собствената си интуиция и разум, за да оцениш реалната стойност на фактите и хората…
Защото спечели доверието ми с отговорното и сериозно отношение към мен и другите.
Защото не казваш и не правиш нещо преди да си наясно със себе си, с потребностите си от думите и мотивите си за действията.
Защото самостоятелно чертаеш пътя на своя живот и вървиш смело и непоколебимо по него, а не се оставяш чужда воля или представи да определят посоката ти.
Защото умееш да отстояваш решенията си, когато си уверен в тяхната правота.
Защото ми допадна с характера си, в който силата на духа и волята балансират поривите на емоциите и капризите на желанията.
Защото си мил и същевременно настойчив и последователен.
Защото си благороден и добър и същевременно твърд.
Защото си честен и почтен в отношението си към мен и не скриваш истината, дори когато знаеш, че ще ме заболи.
Защото си искрен и откровен.
Защото си тактичен и внимателен.
Защото си разбиращ и толерантен.
Защото си великодушен и щедър.
Защото си внимателен и търпелив.
Защото си отзивчив и всеотдаен.
Защото се вглеждаш и в мен и предугаждаш желанията ми дори преди да съм си ги помислила!
Защото умееш да ме изненадваш и трогваш.
Защото си удивително фин, изящен и деликатен!
Защото си невероятно нежен и любвеобилен!
Защото ме стопли със своята обич и събуди моята чувственост.
Защото ме покоряваш с погледа и усмивката, с думите и жестовете, с целувките и ласките си.
Защото ме смайваш с изобретателността си в любовната игра!
Защото ме научи да ценя радостта от физическата близост и да изпитам екстаза на любовта.
Защото можеш да ме издигнеш на седмото небе…
Защото знаеш за мен неща, които и аз самата не подозирам.
Защото ми посвещаваш тайни, за които не съм се досещала.
Защото ми показваш неовладени аспекти от изкуството Живот…
Защото ме учиш без да ме поучаваш.
Защото ме водиш без да ме ограничаваш.
Защото ми даваш свободата, която аз ти посвещавам и която поражда независимия и неограничен избор да ти принадлежа.
Защото не допускаш мнителността и подозрителността да помрачат отношенията ни.
Защото ме насърчаваш и амбицираш; съветваш и напътстваш; окриляш и вдъхновяваш; подкрепяш и закриляш.
Защото ми позволяваш да бъда съпричастна към твоите проблеми, което ме кара да се чувствам полезна и значима за теб.
Защото не си безразличен към моето мнение и изслушваш моите съвети, което ми дава самочувствие и увереност.
Защото ми даваш смелост и кураж.
Защото ме щадиш и ми спестяваш огорченията и неприятностите!
Защото знаеш какво да кажеш, за да ме успокоиш, окуражиш и да повдигнеш духа ми. Знаеш и кога да не казваш нищо, а да оставиш действията да говорят.
Защото душата ми се чувства лека и летя, когато мисля за теб или ти си до мен…
Защото ме правиш светла и добра.
Защото намери ключ към сърцето ми и път към душата ми и провокира моята любов.
Защото я насити с богатство от различни чувства и ме накара не просто и не само да те обичам, да те желая, но и да те ценя, и да те уважавам.
Защото успя да дадеш сила на чувствата ни да устоят на изпитанията на раздялата и недоразуменията.
Защото още щом те видях, силно почувствах нещо различно и необяснимо, непонятно и странно, но прекрасно и вълнуващо.
Защото по-късно разбрах какво е било и го нарекох предчувствие за щастие и усещане за съдбовна предопределеност, от която не можеш да се скриеш и да избягаш. Това беше пърхането на крилата на птичето, което веднъж каца на рамото…
Защото ме накара да повярвам в късмета си!
Защото си мисля за теб изпълнена с признателност към съдбата, че ми подсказа верния път и провидението ме дари с твоето присъствие в живота ми.
Защото мечтая за теб, изпълнена с благодарност, че те има в живота ми
и споделяш любовта ми.
Защото за мен е привилегия да съм до теб и чувствам, че ти също цениш моя избор да си до мен!
Защото ми липсваш, когато ни дели време и пространство, макар че в мислите си винаги съм с теб, копнея за теб и те желая…
Защото очаквам с трепет всяка наша среща, а времето спира и се наслаждавам на всеки благословен миг, който преживяваме заедно. Така разбирам и усещам смисъла на думите взаимност и хармония.
Защото искам да ти посветя всички следващи мигове от живота си.
Защото щастието за мен е да потъвам в погледа ти, да ме гали гласа ти; да целувам усмивката ти; да ме топлят дланите ти; да се разтапям в прегръдките; да се сливам с тялото ти; да докосвам душата ти; да споделям мислите ти; да обсъждаме идеите ти; да помагам на действията ти; да се радвам на успехите ти; да се старая за комфорта ти…
Защото ти посвещавам цялата си обич, нежност, страст, всеотдайност, доверие, грижи, преданост, благодарност, привързаност и … себе си.
Защото влезе в моя свят не с взлом и не с входна такса, а те допуснах с готовност и желание, понеже ме забеляза и оцени като личност и като жена.
Защото ми позволяваш да надниквам в твоя свят и вече не се боиш, че ще нахлуя в него с кални обувки и мръсни помисли, за да го ограбя или разруша.
Защото заедно градим наш свят, който е по-хубав и по-добър от моя и твоя поотделно, понеже умножаваме по 2 качествата си и взаимно компенсираме недостатъците си…
Защото искам да те науча да споделяш с мен всичко, така както аз ти доверявам всичко.
Защото си мой най-верен партньор и имаме сходни професионални интереси, а сътрудничеството ни заздравява нишката, която ни свързва.
Защото си мой приятел, с близки ценности, а различията в представите и възгледите ни не те отблъскват, нито те карат да се опитваш да ме променяш, а ги уважаваш, защото са мои и защото раждат разнообразието и пъстротата на отношенията ни.
Защото знам, че винаги мога да се опра на теб и ти винаги можеш да разчиташ на мен.
Защото си мечтания, вълнуващ и невероятен мъж!
Защото си прекрасен и възхитителен човек!
Защото Ти си "Идеалния Той"!
Защото те обожавам!
Защото ме обсеби!
Защото без теб светът би бил студен и мрачен.
Бъди моя любов, бъди мой живот!

Твоите очи...

В светлината на звездното небе
твоя поглед бе толкова нежен
и добър, забравящ всички злини,
аз се почувствах щастлива..

Твоите очи ме гледаха, не знам
дали ще срещна поглед като твоя!
почувствах в сърцето си борба
то викаше обичам те, ела...

Изпълнена с щастие от
изминалите мигове аз си
тръгвам без съжаление, че
те видях, видях и твоите очи!

Коя земна сила би ме откъснала
от тях, от теб? Не! Не може и да има!
Очите ти пробудиха в душата ми
любов и тя е безсилна да я спре.

Бих се отронила като росна
капка от листо, за да мога
да напоя жадуващото за любов
едно пламтящо сърце...

Идеалният той

Мъглата в душата ми е все по-гъста, все по-слабо различавам действителността. Просторна, величествена Вселена на сенки и очертания. В мъглата от думи се загатват призрачни жестове, драматични и значителни. Всяка една дума е стон, казваща: липсваш ми на езика на лунатиците. Хаосът вади цигара от абаносова кутия, издишва дима с въздишка. Самотата е моето творение тленно и безплътно.

Прииска ми се Ти да си до мен. Да виждам меланхоличното Ти лице с топлия меланхоличен поглед, и чувствените меланхолични устни, да прокарам пръсти през косата Ти. Иска ми се да взема топлата Ти меланхолична ръка и да се разхождаме по тихите меланхолични улици на този сив меланхоличен град. Да стигнем до малката ми меланхолична стая с големия меланхоличен прозорец. Да легна до красивото Ти меланхолично тяло и през цялата нощ да водим тих меланхоличен разговор, между продължителните меланхолични прегръдки. На сутринта да се пробудим от сладкия меланхоличен сън. Да изпием черното меланхолично кафе и да си направим една голяма весела закуска.

Идеалният Той

Не те потърсих, ти сам ме намери. Срещнах те и разбрах, че винаги съм искала теб. И днес, четири години по-късно, аз не съжалявам за нищо. Ако можех да върна времето назад, бих избрала отново теб. Отново бих изплакала, изсмяла, изживяла всичко, без да го променям...

Дали си идеален?! Не, не си. Защото ако беше, нямаше да привлечеш вниманието ми. Ти имаш много недостатъци, но те са любимите ми недостатъци. Аз не искам да те променям, не искам да станеш по-добър, защото тогава ще загубиш самоличността си. А аз харесах именно нея...

Толкова добре те познавам, и въпреки това ти винаги ме изненадваш. Обичам да гледам света през твоите очи, защото твоят оптимизъм /дори когато нещата изглеждат непоправими/ е заразен. Ти се бориш и отстояваш себе си по свой собствен начин. И ако понякога си ме наранявал, знам че не е било нарочно, а просто защото си се опитал да направиш най-доброто за себе си в момента. правил си много грешки, но именно те те направиха по-силен, по-мъдър и по-търпелив. Защото онова, което не ни убива ни прави по-силни. И ти го знаеш.

Ти ме научи да прощавам както чуждите, така и своите грешки. Да вярвам в любовта си, макар пред нея да има множество пречки. Да обичам всеотдайно и безрезервно, каквото и да ми струва това. От теб научих, че най-силната любов е тази, за която не може да се говори, но това не означава, че тя не съществува.

Ти имаш красиви и топли очи, в които ми се иска винаги да се оглеждам; нежна кожа, допирът до която те кара да се пристрастяваш и спокоен, по мъжки, сън. Имаш силен характер и момчешко поведение.

Понякога много силно нараняваш, но умееш и великодушно да прощаваш, когато знаеш, че е трудно да поискаш опрощение. Идваш и си отиваш, без думи и обещания, защото те са измамни. Но ти винаги се връщаш, за да те преоткрия отново и отново. Защото знаеш, че си свободен да направиш всеки избор в живота си...

Това си ти – всичко друго, но не и идеален. Ти си просто човек, на когото нищо човешко не му е чуждо. Остани си такъв, какъвто си и никога не се променяй! От това би ме заболяло най-много.

А на мен ми стига и това, че измежду многото жени, ти някога си мислил и за мен...

Момчето за което съм мечтала...

Как мога да разбера, дали е то?

Той е когато те накара да мислиш за него непрестанно. Когато не можеш да заспиш по цели нощи и мисълта за него. Да те накара да се усмихваш...

Да забравиш всички проблеми, които те заобикалят...

Да посрещаш трудностите с усмивка, защото знаеш, че ще го срещнеш някой ден, когато ще го видиш отново, ще го чуеш – омагьосана от неговия глас и го слушаш, така, както нежна мелодия, която се носи във въздуха около теб. Моментът в който ще се загубиш в неговите очи...

Ще потънеш дълбоко в тях и ще се чувстваш страхотно... ще забравиш за всичко, което те заобикаля... Изглежда глуповато, да... но истински щастливци са тези, които изпитват това чувство в този миг!

Времето отдавна е спряло и всичко около теб е спряло да се движи...

Единствено в центъра на всичко е Той...

Усмихва ти се лъчезарно и усмивката му спира дъха ти...

Кара сърцето ти да затупка с още по-бясна сила... вълна от щастие да те залее в един миг... после друга, трета... Как да разбера когато точно той е насреща? Когато седиш срещу него и се чувстваш силен и могъщ, но в същото време си слаб и уязвим... Когато имаш чувството, че си уверен в себе си и всичко се нарежда страхотно, но в същото време се чувстваш несигурен... че всичко може да е само сън и да свърши неочаквано и тъжно, ...

Когато изпитваш едновременно сигурност и страх... Когато се чувстваш едновременно велик и могъщ... Когато... още много мога да пиша за Него, но няма да ми стигне мястото, а и времето:)

Но и това стига... простичко... но от сърце!

Той. – Най-нежен, мил, прочувствен стон.
Ухание на рози рано сутрин.
Целувка със закуската в леглото.
Безкрайно щастие, от бога дар е той.

Той. – Не просто мъж, а мир всевечен,
за моето сърце милувка вечер
и сила опрощаваща тъмата от
болката загнездена в сърцата.

Той. – Подкрепа силна, нежна песен,
прегръдка топла и душевен пир.
За самотата лек е той, не някой друг.
Това е моят бурен, страстен, настоящ съпруг.