Какво виждат децата ни онлайн?

Не, не виждат страхотии в randome търсене или ей така случайно.

Но, децата ни виждат неща, за които дори не сме се замислили, а в голяма степен именно ние им „ги сервираме“:

• Какво пишем ние на стените си във Фейсбук (защото твърде вероятно са ни приятели там);
• какво пишат и качват нашите приятели по стените си (а ние сме лайкнали, коментирали); Какво пишат и коментират учителите им и техните приятели (защото и те са им приятели);
• Виждат всеки банер, който им обещава, че печелят безплатно iPhone или таблет или всякакви джаджи (да, над 80% от децата, които срещах по време на кампанията „Сърфирам безопасно“ бяха виждали и доста над 50% бяха кликали на този банер);
• И да, – децата вярват, че ще получат iPad или някаква чудна джунджурия безплатно, ако си оставят личните данни …;
• Да, децата ни могат свободно да поръчват онлайн и го правят, дори без да разберем...

Т. е. социалните мрежи многократно увеличават шума и за децата ни и скъсяват всяка дистанция между тяхното общество и това на големите. Това за децата между 1 и 5-6 клас. след това повечето се научават и имат два (или повече) фб профила – един за родители, учители, общество и един за приятели, съученици, нови запознанства.

Децата ни живеят в истинска дигитална джунгла. Оправят се добре в нея. Тези, които не се оправят добре сме ние, родителите. А училище за това няма.

Автор - Жюстин Томс. Статията е от личния й блог smiling.webreality.org.