Кой за какво си мисли по пътя към олтара?

Притеснения, нетърпение, съжаление, паника? В съдбоносни моменти като този понякога човек е способен да разхлаби каиша на тревогите си и да попадне в океан от мисли, пряко и непряко свързани с предстоящия брак, с връзката му, с мнението на далечната му леля за случващото се, с ужаса при мисълта, че е забравил да изключи ютията преди да излезе (а кой ли глади в деня на сватбата си?)... Изключвайки ускорения пулс и високото кръвно, тази лека паника не е фатална. Дори е интересно сам да се наблюдаваш как разсъждаваш в такъв момент – разбираш къде са слабите ти места и откриваш това, в което си сигурен. За какво са си помислили някои булки и младоженци по време на сватбата си?

„Тя е най-красивата жена на земята!“

Независимо дали сме си се представяли с напълно различен на външен вид човек до себе си, оценявайки качествата му, откривайки как ни допълва, спечелвайки доверието и любовта му, ние започваме да гледаме с по-различни очи на него. Нищо чудно, че в църквата булката се превръща в принцеса най-малкото за бъдещия си съпруг.

Свързани статии

Идеи за празнуване на първата годишнина от сватбата

Може ли бракът да е повече от рутина

Може ли любовта да дойде след сватбата

„Ще трябва да се грижа за още един човек, освен за себе си.“

С това изречение се преминава границата между неофициалното ергенство (и съответно моминство) и официалната обвързаност. С нея човек осъзнава отговорността, която носи брака, започва да си се представя в ролята на приятел, покровител и покровителстван.

„Готов/а ли съм за това?“

Несигурността е нещо съвсем нормално. Със сватбата се навлиза в съвсем нови дебри на взаимоотношенията между хората. Това реално е само на теория особено ако младоженците са живели преди това заедно. Но трябва да се съгласим, че съвсем по различен начин звучи в собствените и чуждите уши фразата „Това е съпругът ми“, нали?

„Взех правилното решение.“

Може би тази фраза е контрареакцията на съзнанието ни спрямо предишната. За да има баланс между спокойствието и неспокойствието, непременно в един момент ще се почувстваме горди и самоуверени за правилно взетото решение. Нищо чудно в следващия момент отново да ни загложди червейчето на съмнението, но именно там е тръпката и изпитанието да видиш колко си силен емоционално и доколко можеш да поставиш под свой контрол мислите си.