Децата замазват белите по 3 начина

Децата са сладки, невинни и наивни. Познаваме ги, защото самите ние също сме били малки, вършили сме същите бели и сме се оплитали в същите лъжи. Освен всичко останало децата са изпечени дипломати – ще речеш, че се раждат с диплом по международни отношения.

Всяко нормално дете греши и първата му реакция е да замаже стореното, „да пъхне боклука под килима“ сякаш нищо не се е случило. А когато мама и татко го хванат, се измъква със златната формула:

Не знам

Нищо не знам за счупената чиния. Нямам представа как се е появило това петно върху панталона. Не знам защо огледалото е боядисано с паста за зъби.

Не помня

Не помня къде съм сложил бележника.

Кучето е виновно

Брат ми, сестра ми, кучето скъсаха пуловера, разляха лепилото, скриха филията зад дивана.

Накрая все пак истината излиза на яве, всички заедно поправяме грешката, извиняваме се и си прощаваме. Такъв е животът, така растат децата. Грешката е направена несъзнателно. Пакостта е сторена не от зла умисъл, а заради забавление. Освен това крайният резултат е по-скоро комичен и никога трагичен. По-добре да правят малки бели като малки деца и да се научат, че така не бива, отколкото като големи да вършат големи грешки. И накрая много важно нещо – често повтарящите се бели са знак, че вашето дете има талант – за рисуване, актьорска игра, дизайнерство, готварство, инженерство и т. н. От вас се иска да му помогнете да го развие.