Разглеждайки учебните тетрадки и тестовете на учениците, сериозно започвам да се чудя колко точно полезни могат да са тестовете? Имам предвид тестове, полезни за създаване на умения за правене на взаимовръзки, умения за мислене, умения за писане и тълкуване на текстове.

Като че ли обществото се е разделило на полюси относно това, в каква степен тестовете допринасят за развитието на мисленето. Аз, по всичко личи, че съм от онези, които не могат да схванат прогреса на човечеството в чекването на кутийки. Но пък може да потръгне хазартния бизнес, след време!

Още по темата

Едни смятат, че са пълна глупост и допринасят единствено за затъпяване на младите поколения. 

Други, че това е челен пример от проспериращи държави, визирайки най-вече Америка. Но пък същата тази Америка, постоянно разчита на свежи постъпления на мозъци от различни краища на света.

Най-вече ме изумява изучаването по този начин на български език, литература и история.
Значи, ако нацелиш 1 от 4 или 1 от 5 вярната година за еди-кое си историческо събитие ти си много добре по история, а ако не я нацелиш – не. Като в повечето случаи годините са близки.

Не е ли по-важно човек да схване последователността в историческите събития, какви са били особеностите на съответното време, бит, култура и т. н., а не да зазубри някаква година. И какво като знаеш коя битка кога е била, като не знаеш нито кой е участвал в нея, нито за какво изобщо е била цялата тази дандания. И то във времето, когато има достъп до всякаква информация и ако толкова си забравил и те гложди кога се е случило нещо, винаги можеш да провериш.

Въпросът е да се създаде принципен интерес към подобни знания и систематичен начин на учене. Не мога да си представя, че е толкова сюблимно важно за някого да запомни коя и да е година от българската история, ако не се е породил у него интереса – от къде идваме, наистина ли сме толкова древен народ, наистина ли е имало някога Златен век, защо винаги сме били толкова разединени… и ето такива екзистенциални въпроси.

А ако не се интересуваш от собствената си история, не знам пък какъв ще е шансът да се заинтересуваш от историята на някакви съвсем непознати народи. И ако годините са ти нещо механично, което ти минава през съзнанието и погледа, как няма да ставаш смешен като някъде например те попитат кога е основана България и ти изтърсиш 1300 година, само защото тази година ти се е загнездила в съзнанието, че тогава нещо важно се е случило. Или пратиш априлското въстание в XIII век.

Да не говорим, че учениците все по-малко могат да съставят смислен текст повече от 3-4 изречения. На тях дори не им се вижда разумно да си хабят времето, усилията и речника да пишат повече. Отговарят кратко – като за тест.

Може би на много хора да им изглежда нормално, иновативно, перспективно... на мен ми изглежда просто затъпяващо. Да, без съмнение, в определени ситуации е много по-лесно да оцениш знания посредством бързо препитване с тест, но дали регулярният тестови подход е полезен. Да не говорим за учебните тетрадки, които всеки път като отгърна една такава и си мисля, че сме в училище за малоумни.

„Попълнете липсващите думи“ и ти търсиш в учебника точно същото изречение – няма нужда дори да четеш целия урок, просто търсиш изречението, сравняваш думите и попълваш липсващата. И после затваряш тетрадката и си доволен, че си си научил. И тук учителите ще кажат, о, ама не, то това изобщо не е целта. Да, ама на практика на много места точно така учат децата – точно това е целта и точно за това се поставят оценки.

Та може би е време да решим – тестовете – цел или средство за учене са?