Мама

Мамо, майчице мила. Колко ли силни трябва да са думите, за да изкажа чувствата, които ме връхлитат щом чуя думата –МАМА
– Мама – тя е пролетният ден, който стопля сърцето ми.
– Мама – тя е лятната морска вълна, която гали нозете ми, дълбоката болка, която изгаря душата ми, топлата сълза, която се отронва по лицето ми.
– Мама – утринния плач на новороденото, беззащитното, гладното.
– Мама – болката от самотата, неизвестното, загубата.
Какво е без мама? – Пусто е. Тъжно е. Мама я няма.
Винаги имаш нужда от МАМА