Българските традиции на Коледа

В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа. В миналото по традиция всички ходели сутринта празнично облечени на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.

На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е съставена предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Коледа се празнува три дни – на 25-ти, 26-ти и 27-ми.

На първия ден всички с името Христо, Христина, Християн честват имения си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име – Стефан, Стефана, Стефания, Стоян, Стояна. Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани „мръсни“, „погани“, „караконджовски“. През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчели, не предели.

Народът ги нарича още „некръстени“ дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През „мръсните“ дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.

Всички празнични рецепти за Коледа може да намерите тук.