Новата рубрика на Az-jenata.bg „Вашият въпрос – нашият съвет“ ви дава възможност да отправите въпрос, който ви терзае, на имейл info@az-jenata.bg, а психолог Петя Георгиева ще ви отговори.

Днес публикуваме два читателски въпроса, като имената на авторите ще запазим в анонимност. Под всеки въпрос публикуваме отговорите на психолог Петя Георгиева.

Въпрос: Здравейте, пиша ви с голяма молба за помощ. Майка съм на две деца, едното е нормално, без физически и психически проблеми, но другото ми детенце е с увреждане. С мъжа ми ги гледаме заедно, но усещам от известно време, че се дистанцира от болното ни детенце и избягва да общува с него, както и с мен. Общува основно с големия ни син, закъснява след работа и все по-рядко ми помага за отглеждането на дъщеря ни, която има проблем. Моля ви да ми кажете какво да правя, как да го накарам да ми помага повече и да не страни от дъщеря ни? Тя усеща неговото отношение, макар че не може да говори, аз знам, че страда.

М. Г.

Отговор:

Здравейте,

Всяко дете се нуждае от любов и подкрепа, особено ако това дете има някакво увреждане – психическо или физическо. Тук е жизненоважно участието и на двамата родители, затова има значение как и доколко мъжът е въвлечен в домашните задължения. Разбирам притеснението Ви, предлагам няколко препоръки:

- Наблюдавайте и си отговорете на въпроса дали мъжът Ви страни само от детето или се дистанцира като цяло от дома, домашните задължения;

- Ако мъжът Ви преди е бил близък с това дете, опитайте се да му напомняте това и колко е било хубаво тогава, как добре се е отразявало на атмосферата вкъщи, на Вас, на детето и т. н. Ако никога не е бил близък с детето, препоръчвам да проведете разговор по темата, в който наблегнете на това колко е важно, ценно и необходимо неговото участие, как и Вие, и двете Ви деца имате нужда от неговото присъствие и внимание като съпруг и баща.

Има вероятност да има и някаква причина за неговото отдръпване, която е добре да се изясни, за да можете заедно да продължите напред. Препоръчвам на първо място внимателен и откровен разговор между Вас, без обвинения или нападки, за да се установи какво стои зад това отдръпване, а след това, ако има необходимост, можете да се обърнете към специалист, който да Ви съдейства да се справите.

Пожелавам ви успех и любов,

Петя

***

Въпрос: Здравейте, имам проблем, свързан с детската агресия. Синът ми е ученик в 3 клас и страда от вербален тормоз от негов съученик, който го напада, заплашва го с побой. Говорих с родителите на детето, но те сякаш са безсилни да го спрат да тормози сина ми. С останалите си съученици се разбира чудесно и не искам да го местя в друго училище. Моля ви, дайте ми съвет как да му помогна да се справи с това дете, да спре да му обръща внимание, защото той понякога му отвръща и онова дете става още по-нападателно.

Н. Д.

Отговор:

Здравейте,

Причините за детската агресия са пряко свързани с моделите на поведение и изразяването на емоциите, които децата наблюдават (и понякога усвояват) от своите родители, у дома. Не знаем каква е средата в дома на съученика на детето Ви, но ме изненадва отговора на неговите родители, споделяте, че „те сякаш са безсилни да го спрат да тормози сина ми“. Тук има няколко неизвестни – ако родителите са безсилни, то тогава кой е в състояние да го спре? И всъщност всичко ли му е позволено?

Но нека се насочим към въпроса Ви – Вашата реакция да се обърнете към родителите му е напълно адекватна, но за съжаление, именно от родителите децата усвояват много модели на поведение. Тъй като в случая детето Ви е попаднало в отношения тип „агресор-жертва“ е важно тези роли да се отработят правилно, за да не попада детето и занапред в подобен модел отношения като възрастен. Препоръчвам следното:

- Ограничаване на общуването, поводите за такова и общите дейности с агресивното дете, доколкото това е възможно;

- Информирайте учител или класния ръководител за проблема, като помолите за запазване на конфиденциалност, важно е да имате съдействието и от учител;

- Насочете детето си да общува със съучениците, с които се разбира чудесно. Това е много важно за него и за излизането от ситуацията, нека прекарва повече време с тях, дори и след училище (ако това е възможно), да си общуват. Така ще има усещането за принадлежност към група, ще чувства, че е приет, подкрепен и обграден с приятели;

- Насърчавайте го да не реагира като жертва, да знае, че той сам може да избере с кого да общува и с кого не, да заяви позицията си спокойно, без емоция, но твърдо и категорично. Често агресорът образно казано „се храни“ от емоцията на жертвата и това го мотивира да продължи да напада и тормози.

Ако ситуацията не се промени, потърсете съдействие от специалист.

Пожелавам Ви успех,

Петя

* * *

За Петя Георгиева

Петя Георгиева е психолог, семеен и брачен консултант. За себе си споделя, че е посветена да служи на хора, които изпитват болка и проблеми в отношенията си, искат да са по-удовлетворени, по-щастливи, уверени и целеустремени.

В рубриката „Вашият въпрос – нашият съвет“, психолог Петя Георгиева ще отговаря на читателски въпроси, които може да ни изпращате на редакционен имейл: info@az-jenata.bg.

Всяка сряда ще публикуваме отговорите на вашите въпроси. За да запазим анонимността на читателите, ще публикуваме въпросите само с инициали.