Могат ли децата да философстват?

Отговорът зависи от това как ще погледнем на децата и философията.

Философия с деца

В заниманията по "Философия с деца" се създава активна среда за групова работа, в която децата свободно участват в изработването и размяната на смисъл. Философията бива разбирана като философстване, а философстването като свободно изследване както на смисъла на всяка една реалност, така и на начините и процедурите, според които получаваме смисъл и според които се развиват човешките отношения именно като човешки.

Философия с деца спомага за цялостното развитие на детето като личност, като целенасочено развива следните умения:
– критично осмисляне и аргументиране на собствените действия;
– анализиране и разбиране на основанията за постъпките и действията на другите;
– разумно поемане на отговорност за собственото поведение;
– действия според основните правила на формално-логическото мислене;
– действия според процедурите за критично мислене
– действия с оглед на творчески постижения.

Каква промяна трябва да очакват родителите от децата, които участват в заниманията по "Философия с деца"?

Постигането на горепосочените умения намира израз в следните позитивни изменения в детето:
– повишаване на увереността и самочувствието в поведението на детето;
– проявяване на по-ясно изразена толерантност и уважение спрямо различието в човешкото общество;
– повишена употреба на базови изследователски техники – наблюдение, описание, възпроизвеждане чрез разказване и др.;
– готовност за общуване чрез запазване на смисъла при преформулиране на изказванията, умения да се слуша, чете и пише с разбиране, и др.;
– придобиване на критични умения – използване на критерии, откриване и поправяне на грешки, обосноваване и преценка, усет за контекста и др.;
– отвореност в общуването с познати и непознати – разясняване, убеждаване, отвореност към чуждото мнение, преоценка, и др.

Предизвикателства пред родителите?
Родителите трябва да бъдат готови да посрещнат промените в своето дете, които промени ще намерят израз най-вече в повишена взискателност на детето към взаимоотношенията с родители и близки от гледна точка на аргументиране на смисъла на това, което родителите и децата правят заедно. Родителите трябва да бъдат готови да отговарят на въпроси и изисквания, които не допускат по никакъв начин "силови" аргументи и "налагане" на мнение.

гл. ас. д-р Веселин Дафов,
Философски факултет
СУ "Св. Климент Охридски"