7 поверия за Тодоровден

Нарича се още Булкина събота

25.02.2026г. / 15 32ч.
Мария Дуковска
Снимка: iStock

Снимка: iStock

Тодоровден е празник с големи традиции в България. Той е с подвижна дата и винаги се отбелязва в съботата след Сирни заговезни (Прошка). През 2026 година Тодоровден се пада на 28 февруари, събота.

Според българските народни обичаи на Тодоровден се почитат и конете, ето защо празникът е наричан Конски Великден. Всички коне биват закичвани с красиви пискюли и много цветя, а след това биват отвеждани на водопой и на кушия – конно състезание.

Поверия и обичаи за Тодоровден

  1. Според поверието на този ден св. Тодор забивал гореща главня в земята, за да я затопли. След това яхвал белия си кон и отивал да помоли Господ да започне новото лято и да закриля реколтата и плодородието.
  2. Денят на св. Тодор е известен още и като ден на младите булки. Младоженките замесват хляба вкъщи. Нарича се още Булкина събота.
  3. Има старо поверие, че седмицата, която започва от Тодоровден, е сред най-опасните през годината. Според стари предания през нощта на Тодоровден из селата е бродел светецът, преобразен като мъртвец или „кара-кон“. Оттам произлиза и думата караконджул, която означава зъл дух в тялото на животно. 
  4. В миналото е имало поверие, че ако майките измият децата си рано сутринта на Тодоровден, те ще са здрави, няма да се разболяват и няма да ги боли глава.
  5. За прабългарите конят е бил символ на успех, като тотем. Затова в някои области е имало обичай да се окачва череп на кон на оградата, за да пази дома от зли сили и нещастия.
  6. В някои региони на страната като Габровско на Тодоровден има обичай младите семейства, които са се оженили през изминалата година, да празнуват и да посрещат гости. Сред даровете, които получава семейството трябва да има и краваи, наречени булчински. Поверието гласи, че колкото краваи получат младоженците, толкова деца ще имат.
  7. На Тодоровден по стар обичай жените приготвят тудуровска леща и месят обредни хлябове с мая, наричани конче или копито, от които се дава и на конете. Вари се жито, което се благославя в църквата. След кушиите всички се събират на хоро в дома на победителя, където ги очаква богата постна трапеза. Приготвят се постни ястия като боб, картофи, гъбена супа, царевичен кекс (всъщност просеник, но не от просо, а от царевично брашно), постна питка, баница с праз. 

Свързани статии