Писмо до мама...

Здравей мамо,
Така започва най-искреното и топло писмо, което съм ти писала някога. В него няма да те питам как си, защото знам, че с двете ти дъщери се чувстваш приказно. В него няма да ти разказвам за себе си, за моите успехи и неуспехи, няма да търся помощ и подкрепа... Това писмо ти го изпращам по един нетрадиционен начин – чрез интернет пространството, за да ти кажа колко много те обичам...

На твоя празник – 8-ми март, ти подарявам писмо, изтъкано от нежност, топлина, хармония, искреност, благодарност... безгранична признателност, безрезервна подкрепа... Подарявам ти най-съкровените си чувства, дълбоко пазени в сърцето ми толкова години, през които като че ли така и не успях да изкажа всичко, което исках. А имах възможност и продължавам да имам – всеки път като те видя.

Мила мамо, искам да знаеш, че ти си човекът, на когото дължа днешния си облик и модел на поведение. Благодаря ти, че направи от мен истински човек, че възпита добродетели, които ще пазя винаги, и които са мои пътеводители. Благодаря ти за това, че отстоя себе си и не се поддаде на трудностите, които се изпречиха пред теб. Благодаря ти за многото лъчезарни усмивки, които ми подаряваш, когато се видим, за нестихващия оптимизъм, за неугасващия пламък на щастие, който затрептява в очите ти, когато ме погледнеш. Благодаря ти за свободата и за предоставения ми избор да направлявам живота си по свой собствен начин...

Благодаря ти и за попътния вятър, с който така деликатно подканяше пеперудените ми крила да продължат пътя си в необятния кръгозор; за стоплящото слънце, което подаряваше безброй лъчи, обагрящи всеки мой ден; за красивата дъга, която очертаваше в минутите на тъга; за майчиното крило, с което ме предпазваше през годините; за “майчината сълза” от едноименната приказка на Ангел Каралийчев, която остави ярък спомен от моето детство.

Благодаря ти за всичко, мила мамо, за всичко казано и недоизказано...

Твоето пораснало момиче вече навърши 25 години. Полека-лека поема по твоя път – такъв е кръговратът на живота. Дано имам сили да го извървя с вдигната глава, да остана несломима като теб, да раздавам от себе си всичко, което имам, на любимите ми хора – така, както правиш ти... Надявам се да успея да приложа това, на което си ме научила през годините, да продължа да търся красотата, добротата, топлината в човешките отношения; да продължа достойно твоя път...

Знаеш ли, мамо, ще ти споделя нещо, което никога не съм ти казвала. Когато бях малка обичах да те гледам в очите – в онези сини безкрайни дълбини, в онова синьо безбродно небе, в онази синя мъглявина, която ме отвеждаше в космоса (а това е моята наивна детска мечта – да летя в космоса :) ). И сега, когато съм голяма, аз продължавам да търся синьото – всяка сутрин, когато се погледна в огледалото, виждам теб в синьото отражение на очите ми... най-красивото от всичко красиво, което наследих от теб...

Благодаря ти, мамо! А сега приеми моя букет от слънчеви цветя, диамантени капки роса, пъстроцветна дъга и безброй пеперуди, разпръсващи пърхащо вълшебство над света...

За моята майка Снежина Цекова.
Честит празник, мила мамо!
С много обич и топлина от Детелина

* * *

Участва в конкурса “Мила мамо”