Пасифлората – загадъчно екзотична и страстна

Ако сте се зазяпвали по оградите в малките крайморски селца и от там ви е погледнала с големите си очи и още по-големи мигли учудената пасифлора – не може да не сте ахнали от изумление. Тя не е особено популярна в България, именно защото е топлолюбива и светлолюбива. Обича високите температури и се страхува от сланите. Не бива да я преполивате, но затова пък трябва да я торите поне два пъти в месеца.
Пасифлората е пълзящо растение и е изключително подходяща да я пуснете да се вие по оградата. Непременно трябва да й осигурите здрава и голяма мрежа или друго интересно приспособление около което да се увива и по което да пълзи. Можете да си направите романтична беседка на страстта, арка на любовта или просто богата цветна ограда.

Ако живеете на място с по-студен климат ще трябва да се задоволите да й се радвате само като саксийно растение, което само през лятото да изнасяте на балкона.
Пасифлората (Passiflora) произхожда от Южна Америка, районите на Перу и Бразилия. Известни са над 500 вида лиани. Названието на рода произхожда от латинските думи - passio и flos, които означават /страст и цвете/. Среща се в различни цветове, предимно в червено, бяло и синьо.
И от тук идва и названието й – цвете на страстта. Според монахът – учен от 17 век Джакомо  Босио – пасифлората е цвете чудо и символизира страданието на Христос. Той смята, че седемдесет и двете тичинки в короната на цветето изобразяват броя на тръните в короната на Христос, а листата символизират копието, което пронизва Христос, а долната страна на листата, където има тъмни кръгли петна пък оприличава на  тридесетте сребърника, които Юда получил за това, че предал Христос.

След това през вековете пасифлората е запазила загадъчното си име, екзотичната си външност и е привличала погледите и желанията на търсещите различната красота градинари и влюбени.
Можете да си захванете пасифлора посредством вкореняване на резници. Вкоренявате ги на пролет първо в сандъчета, за да се прихванат. След като поизрасне, трябва да се отстранят всички по-хилави клонки и да се остави само едно или две стъбла, за да може растението да се развива.
Може да засадите пасифлора и от семена. Интересно е, че семената запазват кълняемостта си няколко години. Най-подходящо е да се засадят през декември и януари, в саксии с торфено-пясъчна смес.

Плодовете на пасифлората са красиви и както казват изключително вкусни.
Поради умерено континенталния климат у нас е възможно зимата да измръзне.
Повишаването на температурите и приближаването ни климатично до Гърция е благоприятно за запалените експериментатори градинари да пробват. Ако се решите на подобно екзотично приключение трябва да се грижите добре за своята пасифлора, особено зимата – да я покривате с изолиращи студа материали.
Веднъж зърнали пасифлора няма как да не я пожелаете. Може би и това се включва към нейната магнетична страст, която й приписват и която ни кара да се пристрастяваме и да искаме да я имаме още и още. Ако й се отдадем изцяло, тя ще ни радва с красиви богати лиани, тежки цветове и вкусни плодове. Въпросът е може ли да издържим на капризите на страстта? Градинарите експериментатори могат да опитат, а романтичните натури да я възпеят и да си направят някоя и друга снимка с нея. Променя визията мигновено и като, че ли ни прелива от натрупваната през годините символика на страст и мъченичество. По нашите земи е позната именно под името „Мъченица”, което ме навежда на мисълта, колко различно може да тълкуваме страстта.

***
Пасифлората - красива "Мъченица"