Притча за изгубването на любовта

Любовта започва силно, красиво, но понякога нещо малко може да разруши хармонията между двама души и да ги отдалечи един от друг. Казват, че думите раняват по-лошо и от нож. Това е самата истина – една дума не може да бъде върната назад, а раната, която остава, винаги ще се помни.

Днес в рубриката ни „Притчи и мъдрости“ споделяме една поучителна история за изгубената любов.

Един мъдър учител попитал своите ученици:

– Защо, когато хората се карат, викат?

– Защото губят спокойствие. – отговорил единият от учениците.

– Но защо викат, когато другият човек е близо до тях? – попитал отново учителят. – Не могат ли да говорят с него тихо? Защо плачете, ако сте ядосани?

Учениците дали много и различни отговори, но мъдрецът отхвърлил всички.

Накрая учителят им казал следното:

– Когато хората са недоволни един от друг и се карат, сърцата им се отдалечават. За да намалят разстоянието помежду си и да се чуят един друг, те викат. Колкото повече се ядосват, толкова по-силно започват да викат. – казал мъдрецът.

– А какво се случва, когато хората се влюбват? – попитал учителят. – Те не плачат, напротив, говорят тихо. Защото сърцата им са много близки, а разстоянието между тях е много малко. Какво се случва, когато се влюбят още по-силно? Влюбените се разбират само с шепот и са още по-близки в тяхната любов. В даден момент шепотът става излишен, защото те просто се поглеждат и се разбират без думи. Това се случва, когато двама души се обичат.

Свързани статии

Притча за търпението и любовта

Притча за дървото на желанията

Съвети на Петър Дънов за храненето

– Ето защо не позволявайте сърцата да се отдалечават едно от друго и не казвайте думи, които допълнително увеличават разстоянието между вас. Понякога разстоянието може да се окаже толкова голямо, че да не намерите път обратно един към друг. – завършил учителят.