Мария Цукровска: Не се страхувайте да следвате мечтите си!

Мария Цукровска е безспорно една интересна и многолика дама. Заема сериозния пост като директор Кредитиране в компанията "Кредитекс&ХипоКредит", доказвайки тезата, че жените са по-добрите мениджъри. Далеч от строгата професия на финансист, Мария е и една цветна, прекрасна жена, която обича семейството си и прекарва всеки миг свободно време с него. Освен това, тя признава, че като всяка жена, не са й чужди модата и суетата, като преди време дори е измислила собствен модел на рокля.

За професионалните предизвикателства, личните интереси и някои други тайни, си поговорихме в едно откровено интервю с Мария. Насладете му се!

От колко време сте в компанията "Кредитекс&ХипоКредит" и откога сте директор Кредитиране?
Идеята за компанията се роди преди около 6 години в кръга на най-близките ми колеги и приятели. Да създадем първото у нас дружество за бизнес ипотечни кредити беше не само огромно предизвикателство, а и сбъдване на голямата ми професионална мечта. Защото винаги съм мечтала да имам нещо свое, което да изграждам, да развивам и да направя красиво и добро по свой начин. Сега правя именно нещо такова – имам дял и работя заедно с колеги, които са и мои приятели и съмишленици, повечето от които страхотни професионалисти. От самото начало съм на позицията директор „Кредитиране” и управлявам централния софийски офис на компанията. Пряко отговарям за управлението и организацията на целия процес, свързан с посрещане на клиенти, приемане на молби за кредитиране, финансов анализ на фирми и физически лица, оценка на недвижими имоти, които ще бъдат обезпечение, мониторинг на отпуснатите кредити и т.н. Наемам и обучавам хора, създавам екипи.
    
С какво по-конкретно се занимава вашата компания и какво я отличава от банковите институции?
Кредитекс & ХипоКредит е небанка (non-bank) за финансиране на малкия и средния бизнес и за предоставяне на жилищни кредити. Non-banks са голяма част от финансовите фирми в развитите икономики. Общото при тях е, че не се занимават с публично привличане на депозити.  По-голямата част от „небанките” у нас се занимават с бързи потребителски заеми. За разлика от тях Кредитекс & ХипоКредит предоставя бизнес ипотечни кредити и жилищни заеми и като начин на работа напълно се различава от дружествата за бързи потребителски заеми. Дейността ни е идентична с тази на банковите отдели за бизнес кредитиране. Над 2/3 от отпуснатите от дружеството кредити са за малки и средни предприятия. Това са дългосрочни кредити за развитие на бизнеса срещу ипотека на недвижими имоти в цялата страна. За обезпечение се приемат завършени имоти от всякакъв тип – апартаменти, къщи, вили, офиси, заведения, складове, цехове и др. Обикновено размерът на заема е до 75% от оценката на тяхната пазарна стойност. Заемите нямат ограничение в целта, не се изисква и бизнес план при кандидатстване. Максималният срок за погасяване е до 25 години. Това, което ни различава от банките, е, че сме по-гъвкави. Правим индивидуален анализ на всеки кандидат. Не се налага фирмите да „се нагаждат” към предварително дефинирани „кредитни продукти” или „програми”. Заемите се структурират в съответствие с конкретните особености на един бизнес, за да са удобни за обслужване. При това цената на финансирането, което отпускаме, не се различава съществено от това на банките. Цената на нашите фирмени заеми, предвид техния срок, структура, ниво на риск, бързина на обслужване, сложност на съответния казус и т.н., са напълно съизмерими и конкурентни с цените на подобните по вид кредити от другите финансиращи институции на пазара.

Как преодолявате последиците от финансовата криза?
На първо място много ни помогна фактът, че винаги сме се стремили да правим благоразумен и реалистичен анализ на доходите и на обезпеченията на нашите клиенти. По този начин създадохме един балансиран кредитен портфейл, който ни позволи да поддържаме устойчив темп на кредитиране дори и в кризисните периоди на икономиката. За разлика от някои други финансови институции, които по време на кредитния бум се опитаха бързо да завоюват голям пазарен дял и за целта занижиха изискванията към кредитополучателите и това им се отрази негативно по време на кризата. Другото, което е ключово в работата на Кредитекс&ХипоКредит, е индивидуалният подход към всеки клиент. Ако при нас дойде клиент от шивашката индустрия, който е един от най-засегнатите от кризата сектори, ние няма да го отхвърлим, само защото е от рискова сфера. Ще направим анализ на кредитоспособността му и ако видим, че фирмата може да реализира печалба, управлявана е разумно, има добра кредитна история, то няма да се поколебаем да й отпуснем финансиране. Практиката при нас е да не налагаме ограничения при финансирането на фирми от определена сфера на дейност, както и да не отхвърля определен тип имоти като обезпечение, като панелни апартаменти например. Разглеждаме всеки бизнес поотделно и поотделно оценяваме потенциала му. Това ни помага да не «изпускаме» добри клиенти, само защото са от сектор, който е силно засегнат от кризата. И от друга страна да предложим такова финансово решение на клиента, за което той не се е сетил.

Опасно ли е в период на финансова криза да теглим жилищен кредит или в момента те са по-изгодни?
Жилищното кредитиране е най-сигурният и най-предпочитан от банките сектор за финансиране на недвижими имоти, стига да се подхожда благоразумно към доходите и предлаганите обезпечения. Вече се появиха рекламни оферти за жилищни ипотечни кредити за граждани и акцентът е финансирането на млади семейства за основно жилище. Данъчните преференции дават един допълнителен тласък за развитието на този сектор в дългосрочен аспект. Това кредитиране може да отпуши в момента блокирания строителен процес в България. След него започват да се раздвижват и всички свързани с това сектори – свързани с довършване и обзавеждане на закупените активи. След това идва и втората вълна на ипотечното кредитиране, свързано с бизнеса - при което фирмите вече търсят не само оборотен капитал, но и за разширяване на бизнеса и завземане на дял от конкуренцията. Далновидните предприемачи започнаха да опипват почвата и възможностите за такива откупувания на цели бизнеси и подценени активи. Вече наблюдаваме засилващ се интерес към бизнес ипотечните кредити с инвестиционна цел, а не само за оборотен капитал и рефинансиране, което е добър знак за излизането от кризата.

По-добре ли се справят жените мениджъри от мъжете в период на криза? Какви са предимствата на жената мениджър и съответно недостатъците й, ако има такива?
Не бих разделяла мениджърите на жени и мъже. Струва ми се, че има по-голяма разлика във половете, отколкото между тях (ако ми позволите тази игра на думи). Т.е. има успешни мениджъри и мързеливи мениджъри.  Факт е обаче, че Маргарет Тачър, една възхитителна жена, която набляга на свободните пазари и предприемачеството, успява през 70-те и 80-те години на миналия век като министър-председател, да пребори кризата и да изправи на крака британската икономика. Да си жена е трудна задача, защото се състои най-вече в справянето с мъжете.

Ако трябва да го обвържа с предприемачите от женски род, на които сме отпуснали кредити (близо 20% от клиентите ни са жени) ми прави впечатление, че определящо за справянето в кризата е не дали предприемачът е мъж или жена, а какви личностни качества притежава. Наблюденията сред нашите клиенти показаха, че по-добре се справят предприемчивите и активни хора, които са отговорни и високо мотивирани, аналитични, претеглящи рисковете и благоразумни, с опит в своята дейност и финансово грамотни. Забелязахме, че обща черта между справящите се по-добре в кризата е това, че са използвали финансирането разумно и по предназначение, рефинансирали са старите си задължения, постарали са се да запазят пазарен дял, дори и с цената на по-ниски печалби. Пример за това, че жените се справят не по-лошо от мъжете в кризата, са наши клиенти – майка и дъщеря, които не само че успяха да оцелеят в един от най-засегнатите от кризата сектори – шивашкия, но и в момента подготвят нова инвестиция за разширяване на бизнеса си. Те ще закупят по-голямо ателие с магазин и ние бихме финансирали тази инвестиция отново, въпреки кризата и въпреки „рисковия” бранш на фирмата, защото сме се убедили, че хората, които движат този бизнес имат голям потенциал.

Според много статистики у нас, а и в целия Европейски съюз, заплащането за един и същ положен труд от мъж и жена, е различно, често в полза на мъжа. Върви ли българският бизнес към промяна на това статукво, според Вас?
В нашето дружество следим как се развива бизнесът като цяло и разполагаме с различни данни за фирмите, които са ни клиенти. Разликата в заплащането между мъже и жени обаче не е сред показателите, които наблюдаваме. Наскоро четох за изследване, според което разликата в нивата на заплащане е около 30%, а условията у нас за равни възможности между половете се влошават. Въпреки тази негативна статистика, аз съм оптимист, че посоката на развитие на българския бизнес е позитивна. Виждаме едни все по-образовани предприемачи, които гледат в дългосрочен план, които все повече мислят за своята социална роля и как да са полезни на обществото. Това е добър знак, че сме на прав път. При това България е в Европейския съюз и родният бизнес ще следва тенденциите, идващи от по-развитите западни страни, където този въпрос е на дневен ред.

Трудно ли Ви възприемат колеги и конкуренти като жена директор на компанията?
Според мен най-важното за един мениджър, независимо дали е мъж или жена, е да спечели и да оправдава доверието на колегите си, да се отнася с много добронамереност, внимание, грижа. Точно като при създаването на добро партньорство в личния живот. Каква атмосфера ще цари сред екипа, дали ще гледат на теб като на „слабия” пол, зависи изцяло от качествата и уменията на самия човек и от способността му да бъде добър мениджър. Това, което се опитвам да изградя сред хората от моя екип, е чувство за „заедност” - да не е всеки сам за себе си, всеки от екипа да се чувства част от идеята, фирмата, целите, да ги възприема и като свои. Колегите трябва да имат чувство на сигурност и спокойствие - да не са под постоянен стрес, че при евентуална една грешка ще бъдат уволнени или наказани. Да се показва, че справянето им с различни задачи и ситуации се забелязва и цени, да се поддържа мотивацията да дават максимума от себе си. Всеки да знае за какво отговаря в работата, но в същото време да си помагат и допълват взаимно при нужда, а не всеки да казва ”това не ми влиза в задълженията”. Да не се създава страхопочитание към „шефа”, а да могат винаги да говорят с него при трудности, да се допитват, а не да се притесняват, че това ще бъде „наказано. За мен е много важно също един човек винаги да се усмихва и да намира подходяща топла дума за всеки. Независимо дали този „всеки” е дългогодишен клиент, някой, с когото се е запознал преди 10 минути, член на екипа, партньор или продавача на плод-зеленчука зад ъгъла.
.    
Успявате ли да балансирате между професионалните и лични ангажименти? Трудно ли е да сте работеща майка, и то с такава сериозна професия?
Струва ми се, че между кариерата и семейството няма такова огромно напрежение, каквото обикновено се приписва. Или всъщност има, но най-вече за онези жени, които са самотни майки. Да си самотна работеща майка е трудно, винаги, на всички географски ширини. Но за останалата част от жените, балансът между двете не е невъзможен. Ежедневието предоставя поводи за радост, щастие и вдъхновение. За да ги откриваме последователно обаче, всеки ден, трябва да имаме въображение, чувство за хумор и щипка сила. Както Еленор Рузвелт се шегува, «Жените са като пакетче чай. Само когато ги залееш с вряла вода, разбираш колко са силни».

Как почивате в свободното време? Имате ли хобита?
Пътят винаги ме зарежда. Със съпруга ми и с дъщеря ми пътуваме не толкова често колкото би ни се искало, но достатъчно, за да мечтаем за още. От местата, които посещаваме, обикновено си вземаме нещо за спомен. Не непременно скъпо, а такова, което показва специфичната атмосфера на мястото. От Санторини например си донесохме вулканично камъче, от Канада – dream catcher, индиански амулет за «прихващане» на мечти и добри сънища, от Испания – кастанети. После правим албуми с колажи от пътя – мъниста, листа от дървета и цветя, билети от музеи и паркове. Другото ми хоби (от преди падането на Римската империя), е модата. Следя модните тенденции и си измислям сама модели. Преди години описах на един дизайнер един мой сън с модел на рокля и той направи от съня ми страхотен тоалет...    

Кое е най-голямото предизвикателство да си жена днес?
И за двата пола може би най-трудно е постигането на душевен уют. Присъствието на хармонията всеки ден, час след час, минута след минута. За жената конкретно може би най-трудното е да носи хармонично всички кошници, които си е наумила да носи: да спортува и да води що-годе здравословен начин на живот, да изглежда елегантно изкусително, да печели пари, да чете изразително вечер приказки на децата си и да се справя и с неделното кьопоолу. Тихо, с радост, хармонично.   

Любим цвят, вкус, място?
Хората правят от едно място любимо място. Инак човек нямаше да се налага да се премества от точка А в точка Б, а можеше да си стои пред компютъра и с часове да съзерцава подводното богатство на о-в Пукет например. Затова любимите ми места са тези, на които мога да споделя радостта си или съмненията си, на които намирам взаимност. Вкъщи, нашата «Вила Вилекула». В офиса, с колегите. Държавите, градовете, селцата или заливите, които ще споделям.  

За какво мечтаете?
А вие?...Със сигурност моите мечти не са много по-различни от вашите. Казват, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Позволете ми за мъничко да остана с неопределен ръст. 

Вашето пожелание към читателките на Az-jenata.bg?
Бъдете здрави и не се страхувайте да следвате мечтите си! Като се усмихвате!