Кина Къдрева е авторка на „Таралежчето Черешко“ и много други детски книжки. Дълги години е била отговорен редактор на „Лека нощ, деца“. С Кина Къдрева разговарям за трудностите на пубертета, детството и живота като приказка.

Промениха ли се героите Ви през годините? Имат ли по-съвременно звучене Вашите приказки?
Моята приказка по начало е съвременна и няма нищо общо с фолклорната приказка, макар че аз много уважавам и ценя българския фолклор, който за разлика от фолклора на много други народи е много по-цялостен и по-поетичен и по-мъдър.  Аз съм човек на модерните времена, градски човек. За мен животът в неговите съвременни измерения, в неговата динамика, красота, която често подминаваме без да я забележим, има много голямо значение. Искам да спра вниманието на децата към чудото на живота, към приказката на живота, която е край тях. Да видят това чудо, да го усетят и изживеят в света около тях.

Къде намирате сюжетите?
Всяко нещо може да бъде тема за приказка, сюжетите са навсякъде - просто протягам ръка и ги хващам. Да пишеш приказки е голямо щастие, защото чрез тях караш детето да вижда приказката в живота, в реалността, в която живее. Самият живот е приказка, то самото е част от една приказка. Когато осъзнае това, животът му започва да тече по друг начин.

Сбъдват ли се приказките в живота?
О, всички приказки са истински. В моите гледни точки няма измислица, нито фантасмагория, макар че има много фантазия. Това е творчеството, чрез което се развиваме в самия живот и чрез което разбираме себе си. Ако измислицата не тласка нанякъде, ако не обяснява нещо, ако не стимулира към нещо, тя е излишна. Добрата литература задължително трябва да носи послание.

Дълги години сте били отговорен редактор на Лека нощ, деца. Гледайки сега телевизионните предавания за деца, какво бихте казали, какви трябва да бъдат те?
Детските предавания, в това число и "Лека нощ, деца" е много специално предаване. Това не е предаване, което просто да забавлява детето. Това е семеен момент, в който родители и деца трябва да бъдат заедно, поетичен миг, миг на размисъл. Смятам, че в момента, когато нямаме собствена програма и нещата се правят стихийно, децата не получават онова, което биха могли да получат от телевизията. През "Лека нощ, деца" може да дойде цялата световна и българска духовна култура, да дойде голямата литература, онези образи, които ще останат у детето. А не както сега да минават на галоп Банани, Пижами, Уинксове и т. н., някаква шарения, която не носи нищо.

Какво бихте пожелали на българското дете?
Искам българското дете да бъде преди всичко здраво. Да не се увлича, да не вярва на виртуалния свят толкова много, да се върне към книгата, към детските игри. Децата растат такива, в какъвто свят ние им създаваме. Ние в момента не им създаваме много добър свят. В него има деца, които са гледани много добре, но това не значи, че получават достатъчно внимание, стимул и красота. Нашето време е малко жестоко. За децата съм написала една голяма книга - „Децата и изкуството да си родител“. Тя е издание на БАН, по книжарниците е почти изчерпана. Оценката на социолозите и педагозите е, че такава книга няма нито в българската, нито в чуждестранната литература. Те я наричат „семейна библия“. Там е разговорът ми за децата и за детството. Трябва да общуваме с детето – от преди раждането и след раждането, за да не се получи криза в пубертета. Тази криза проваля прекрасните ни деца.