Малките успехи градят големите

Албена Попова в момента живее в Бургас. Занимава се с изобразително и приложно изкуство. Реализирала е три самостоятелни изложби: колаж, монотипия, смесена техника, художник на илюстрации на детски книги. Прави авторска керамика, стъклопис, експериментира в областта на графиката и визуалните изкуства. Пише стихове и кратка проза. Нейни творби са събрани в стихосбирките “През ухото на Луната” и “Внезапни промеждутъци” от които втората е получила литературната награда “Еквалибриум 2006” на издателство “Либра Скорп”.

За каква професия мечтаехте като дете?
Мхм, за какво ли не! Но, най-много исках да рисувам и да работя с пластелини и глина. Бях изплескала цялата къща. И много обичах да слушам радиопредаванията на “Хоризонт”, та мисля несъзнателно още тогава се е зародил в мен интерес към радиоводенето и журналистиката въобще.

Какви са амбициите ви в професионален план?
Винаги да има какво още да бъде направено, измислено, доразвито. Застоят ме изморява.

Има ли моменти в работата ви, когато Ви е трудно като жена? Или се чувствате улеснена от пола си?
Понякога наистина е трудно, защото някой неща изискват повече усилия поради спецификата им, но пък точно тези трудности ме карат да измислям по-креативни начини за мен самата за да предложа същевременно ефектни, качествени и красиви арт-предмети. Визуалните изкуства са най- сложни за изпълнение. Изискват специална нагласа и настроение, а не винаги човек е в кондиция за такава работа. Една неточност на ръката може да провали започната картина, скулптура, керамика. Иска се голяма енергия, концентрация и опит.

Чувствате ли се щастлива в професионален план?
Винаги се чувствам заредена с желание за работа, щом се касае за нещо свързано с изкуство. Да, щастие е да работиш това, което обичаш да правиш.

А в личен?
Никога не са ме спирали да правя това, което обичам. За мен е важна подкрепата и разбирането на близките. Всеки, който се занимава с каквото и да е изкуство знае за какво става въпрос. Не е лесно да се съчетават ежедневните занимания с творческите. Благодарна съм на хората около мен за търпението.

Кога и кой откри Вашия талант?
Имах щастието да уча в най- хубавото училище “Кирил и Методии” – Бургас. Кандидатствах с рисуване и ме приеха. В този смисъл - учителите ми по рисуване са били първите, видели нещо в мен. След завършването продължих да се развивам и оформям стила си. Първата ми изложба беше в Пловдив, където завърших висшето си образование. Много хора са ми отваряли вратата, ако си представим, че животът е дълъг коридор.

С кой вид изкуство Ви е най-приятно да работите?
Всичко е въпрос на настроение и муза, но определено по-приятно ми е да рисувам, въпреки че често едното прелива в другото – рисуване, писане, музика... От дете се интересувам от книги. Обичам литературата. Сама си избирах четивата и с часове се застоявах в книжарницата. Тогава се докоснах до таланта на Агоп Мелконян. Изключителен писател!

Трудно ли е човек на изкуството като Вас да успее в България?
Зависи от обстоятелствата, амбицията и късмета. “Лесно” – ако много работиш, “Трудно”- ако очакваш веднага да се наложиш като автор. Преди всичко се иска мисловност, собствен стил, талант и много труд. Късметът не винаги идва сам. Като онзи виц за Дядо Господ и фиша за тотото. Смятам, че нищо не се губи в тоя живот. Всяко нещо което правиш и си научил, все някога ти е от полза и идва момент да го приложиш. За жалост живеем в малка и бедна държава и тук стократно повече усилия са нужни за каквото и да било. Но въпреки това, истинският творец при каквито и условия да е поставен, намира начини да се развива и твори. А и за всеки успехът е различно понятие. За едни е пари и бизнес, за други – удоволствие от правенето на изкуство... Кой както го разбира.

Как се възприема вашето творчество?
Харесва се. Може би защото обичам да търся и експериментирам. Стилът ми излиза леко встрани от познатото. Смятам, че движението напред са крачките извървяни в теб самия. А за да бъдеш творец е нужно наистина да си откривател. Това което правиш да е твое чувство, твой стил, своеобразен разпознаваем почерк. Като видиш една картина, или какъвто и да е арт-предмет веднага да те завладее с индивидуалност.

Кои са любимата Ви картина и художник изобщо?
Харесвам Салвадор Дали. Картините му ме карат да мисля и търся зад образите. Много е грабващ.

А български?
Ставри Калинов. Той ми е фаворит.

Кои са художниците, от които сте се учили?
Буквално съм се учила от едни от най-добрите в Бургас. Георги Динев – живописец, Валентин Ганев – график и Радостин Дамасков – скулптор.

Какво Ви дава илюстрацията на детски книжки?
Много е приятно да работиш за най-малките. Удоволствие.

Какви са Вашите лични интереси?
Четене, разглеждане на галерии, снимане, арт-филми и анимация. Лятото обичам да плувам и през свободното си време да обикалям безцелно улиците на Бургас. Винаги откривам нещо ново и интересно за разглеждане.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Мисля, че малките успехи градят по-големите. Големият успех е субективно понятие. И никога един не стига. Щастлива съм, че живея по свои правила и имам възможност да развивам и правя моето изкуство. Истинският успех е свободата в теб самия. Събуждайки се да знаеш, че предстои още едно начало. Погледнато от друг аспект, успехът е една мимолетност, едно връхче, на което стъпваш обикновено на един крак, защото както знаем на върха е най-тясно. Хубаво е да се поогледаш от високото, да “си свериш часовника” и да не се главозамайваш и застояваш дълго време, разчитайки на рутината и едното име. Движението дава смисъл и самата потребност да се твори.

Вашето послание към съвременната българска жена?
Повече да се усмихва. Красотата идва с усмивката.

На какво искате да научите своите деца?
На борбеност, да отстояват своята истина с разумни и умерени доводи и начини. Когато е нужно да бъдат и рязки. Да обичат и ценят изкуството, защото това е богатство. На всичко останало – животът и любовта ще ги научат.

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Всички цветове са ми любими, цялата гама. В музикално отношение много ми допада португалското фадо – Гесария Евора, Омара Портуондо, Мариза, класическа, електронна музика, джаз, съвременна руска музика – едни от любимците ми са Меладзе и Руки Вверх. Обичам шоколад :)) никога няма да откажа това удоволствие. Разходките в Несебър, пъстрата навалица през лятото, малките улички. Вълшебно място!

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Супа. Обичам да правя супи. Както се разказва в една любима моя детска книжка:
“Супа за вечеря, супа за обяд,
нищо че пред тебе пуйка, шоколад!
Кой ще иска друго – щом му дадат супа!
Кой не дава всичко за паница супа,
за паница супа, супа превъзходна,
за паница супа, супа превъзходна!”

Луис Карол – “Алиса”

Супа с ябълки